Духът ДиКиро
Последните творби на художника, които са подредени на "Шипка" 6, съдържат мъничко тъга, нещо драматично и хаотично...
/ брой: 126
Изложба по повод 75 години от рождението на Димитър Киров-ДиКиро бе открита снощи в галерията на СБХ на ул. "Шипка" 6, етаж II, където ще продължи до 26 юни.
Гражданин на света, свързан с Истанбул, Пловдив и Париж, навсякъде съпътстван от любимата Ро, с неизменната лула, опиянен от аромата на маслена боя в града под тепетата - така рисувам с думи Димитър Киров (1935-2008). По памет. Космополит, бохем, емблематична фигура за Стария Пловдив, той отново е във фокуса на художествения живот с поредица от изложби, добила известност като "ДиКириада", пише Даниела Чулова-Маркова.
Експозицията представя Димитър Киров такъв, какъвто той би искал да остане в паметта на поколенията с последните си платна. Това обаче не е класическа ретроспектива, която се основава на показването на знакови и стойностни работи, а обрисуване на автора, формирано от късните му непоказвани творби. Според Маркова изложбата може да се разглежда като епилог в поредицата от представяния, започнали през май в Пловдив.
Димитър Киров започва да се изявява в края на 50-те години и като част от пловдивската група през 60-те години кара и критици, и зрители да се замислят над неговите творби. В тях виждаме доказателство, че Димитър Киров е художник с лична иконография. Това се основава на устойчиво повторяеми образни структури както в стенописните, така и в кавалетните му произведения.
Авторът гради картините си с раздвижена линия и експресивен колорит. Изображенията са динамични, свободни и синтетични. Цветът е същностен и специфичен за него - ярък, нервно-напрегнат, но витален. В творческото кредо на Димитър Киров съжителстват реалното, осезаемото, предметното с историко-митологичното, универсалното и националното.
Последните творби на художника са специфични. Носят нещо драматично, неспокойно, малко хаотично, сякаш прибързано... В същото време са нетипични като изразност, като звучене, като смисъл. Те съдържат отпечатък на тревожност и непримирима нервност, и мъничко тъга, и въпроси без отговор. Затова е трудно да подлежат на обективен анализ. Те подлежат на емоционално усещане, допълва изкуствоведката.