На фокус
Другото лице на кризата
България е на последно място в Европейския съюз по способност за социална защита и подпомагане
/ брой: 225
От разразилата се пандемия очевидно има един печеливш и това е Бойко Борисов с цялото му властово обкръжение. Коронавирусът сякаш се оказа коронен номер, който солидаризира институциите, а министър-председателят влезе в ролята на спасител на нацията. Всеки ден се грижи за народа, обикаляйки с джипката по села и градове. Неговата мистериозна връзка с къщата в Барселона; проблемите с водоснабдяването на редица селища (поредната криза избуя в Омуртаг); коронованата и непобедима корупция, която определя деловия облик на цялата страна; оплетените конци на здравеопазването - конгломерат от търговски дружества; исканията на лекари, медицински сестри, полицаи, майки на деца с увреждания; отчайващо ниският стандарт на живот на по-голямата част от народа; работещите бедни; потомствените вече безработни; растящото множество на хората, изпаднали в социална изолация; безнадеждният демографски срив; растящата неграмотност, която само ще се усили след хаотичните пандемични "мерки" и онлайн обучението; неспиращият поток от чужбина на тирове, изсипващи у нас тонове боклуци за изгаряне - всички тези натрупващи се болезнено въпроси запушват артериите на страната. Техните метастази заемат все по-голяма част от лицето на България.
Всяка от тези брадясали въпросителни е не по-малко опасна и съдбоносна от короната на актуалния вирус. От подхода към тях зависи качеството на битието на милиони българи. Но вместо да говори, да повтаря, да алармира, да вика, разкъсвана от болка, страната ни е с предпазна маска.
В Библията е казано: не е важно какво влиза в устата ти, а какво излиза от нея. Не знам колко вируси влизат в устата на България, но със сигурност от нея излиза отчаяние и безнадеждност. Сега, когато се сетиха да блокират барове, мачове, многолюдни събрания като мерки за борба с масовото разпространение на коронавируса, Борисов продължава да ни сравнява със страните с по-голям опит от нашия. Във всичко сме подобни на тях, както се казва, само в тази кризисна ситуация сме ненадминати по едно - по безочието и алчността на нашите властници. Те отново си устройват пир по време на чума пред очите на цялото общество. Купуват електорат на килограм. Министерският съвет и Народното събрание се погрижиха да "актуализират" заплатите си със стотици левове, а на пенсионерите властта пусна смешните 50 лева. В условията на върлуваща вирусна инфекция, докато хората умират по над 100 на ден, докато лекарите спят по отделенията и изнемогват, от ГЕРБ са се загрижили за хазарта и се опитват да върнат бонусите, които държавните чиновници трупат от участие в бордове - жива наглост и корупция! Оповестените предложения за ново блокиране от петък нататък, за затваряне на магазините, вещаят нови фалити и очевидно ще последва задълбочаваща се рецесия.
България е на последно място в Европейския съюз по способност за социална защита и социално подпомагане. Продължаването на извънредната епидемична обстановка е необходимо, но то е заради невзетите навреме мерки, заради проспаните летни месеци и означава, че задълбочаващата се икономическа криза ни изправя пред тежко изпитание, което включва борба за оцеляването ни. Доходите на хората, които и без това са несравними с тези на останалите европейци, вече очевидно се стопяват. Недвусмислено доказателство за това е, че пред редица молове, дето сега ще ги затварят, вече няма опашки. Появиха се и спекулативни цени на основни хранителни стоки.
Още неизлезли от икономическата криза от 2008-2009 година, се оказваме в нова криза, която е още по-притеснителна. Управляващите с всички сили се опитват да запазят властта и парламента, че да бъдат гласувани актуализация на бюджета и новия бюджет за 2021 г., за който специалистите не казват добра дума. Новите заеми в милиарди едва ли ще успокоят обществото. Широките слоеве няма как да са удовлетворени от разпределението на средствата. Европарите за справяне с кризата, ако дойдат, ще бъдат поделени по познатия принцип. Вирусната епидемия поражда икономическа криза, която е криза на оцеляването. Тя заплашва да достигне до гърлото на нашата нация. По всичко изглежда, че така ще се дотъркаляме до редовни избори. И какво след тях?