Франсис Вуртц:
Дойде времето за общ ляв фронт
Българите трябва да получат своя шанс и заедно да сложим в Европа края на неолиберализма, казва почетният депутат от Европарламента и член на ръководството на Френската комунистическа партия
/ брой: 279
ФРАНСИС ВУРТЦ e почетен депутат в Европейския парламент (от 1979 до 2009 г. - депутат в ЕП). Бил е председател (1999-2009) на Парламентарната група на Обединената европейска левица и Северната зелена левица в ЕП. Член е на ръководството на Френската комунистическа партия.
ЦИТАТ:
"Нека младите нямат страх от идващото утре"
"Надявам се лява България да има успехи, за да има и нови тенденции в живота на хората"
- Какво ви доведе у нас, г-н Вуртц?
- Доведе ме лявото ми сърце, левите ми убеждения и желанието ми да се видя с българските леви хора. Защото мястото на лява България е при левите в Европа.
- А накъде върви Европа днес? И колко лява е всъщност?
- Няколко неща обединяват левите в Европейския съюз. Стачките вече са много, защото социална нестабилност е обхванала континента ни. Без съмнения вече трябва да сложим край на неолибералната политика. Мисля, че това трябва да е задачата на всички леви хора в Европа. И е условие да намалее, а защо не и да изчезне бедността, която днес шества не само по нашия континент, а и по целия свят.
- Как ще стане това? Имат ли сили левите партии да поведат хората? Искат ли да го направят?
- Европа не е бедна. Трябва обаче да знаем как да се разпореждаме с парите си.
- Но парите не са при левите, или?- В големите предприятия и в банките има огромни пари, които трябва да бъдат "преориентирани" към народите.
- За национализация ли говорите?
- Не. Но научих, че у вас два милиона българи нямат здравни осигуровки, че четири от всеки десет ваши деца са неграмотни - не могат да четат, да пишат. Това е абсолютно недопустимо! Мисля, че мерките трябва да са спешни и много строги. И това положение да бъде преобразено, а приоритетите на страната ви да станат други. Това е амбицията на левите ви приятели от Европа.
- А кой да вземе мерките, управлява ни дясно правителство? Така че какви общи стъпки може да има?
- Затова дойдох във вашата страна - за да защитя лява България, да й дам кураж да върви напред и да поведе хората след себе си. Българите трябва да получат своя шанс - да успеят в живота, в работата си. Защото научих и че близо два милиона българи вече са в чужбина, за да търсят работа. При това каквато и да е работа, независимо от образованието им, което е несправедливо! Мисля, че това е огромна грешка на правителството ви - да допусне да се случи подобно нещо. И силно се надявам лява България да има успехи, за да има и нови тенденции в живота на хората.
- Но днес и европейската левица сякаш върви след американските несъгласни, които вече окупираха "Уолстрийт" и даже така нарекоха движението си. Уморена ли е старата, добра Европа, ще върви ли заедно с тях?
- Рамото и сърцето ми са до всички млади, които излязоха на протест. Действията им са обнадеждаващи, значи - има надежда за бъдещето ни. Помнете - Виктор Юго го е казал: "Който живее, се бори." Това трябва да се случва с всички нас, по целия свят. В България - също, разбира се.
- Френската компартия, на която сте един от лидерите, сигурно подкрепя протестите на недоволните по света. Оглавява ли ги в страната ви или просто участва в тях?
- Тези протести ни дават възможност да покажем пред повече хора за какво точно е борбата ни. Затова всеки ден, дори всеки час, подкрепяме недоволните.
- Младите с вас ли са? Защото изглежда, че това движение не иска да се обвързва с политически партии...
- В тези протести има много, много млади хора. Не само комунисти, има хора, "просто" воюващи за по-добър живот. Така че наистина сме заедно. А дали младите вярват в комунистическата идея и в делата на Френската комунистическа партия? Има много и различни организации, ние сме само една от тях. Включваме се в един общ ляв фронт, с други формирования със сходни виждания за света - за да се обединят младите хора срещу несправедливостта.
Това, което видях за двата дни престой у вас, е, че в България, или поне в малките градчета, левите хора се обединяват. В неголеми понякога, но все пак леви коалиции. А това е важно, движението ни придобива по-голяма сила по този начин.
- Т.е. казвате, че силата на лявото е в обединението?
- Посоката е наляво, всички заедно трябва да застанем срещу неолиберализма. И наистина е време да заговорим за общ ляв фронт - и у вас, и в Европа, и по света. Във Франция правим точно това - за мир, за социални промени, за по-добър живот. И за по-справедлив. Участваме заедно в изборите за европейски структури, в националните, в местните избори. Това ни сплотява.
Френската комунистическа партия не желае да се бори срещу останалите леви формации, срещу социалистите - също. Ние се борим за законност, за нова политика и за това всички заедно да застанем рамо до рамо - заради хората и тяхното добруване.
Всички, които изповядват лява политика, са наши приятели и съмишленици. Мисля си, че това е работеща стратегия и за вашата страна - да бъдат обединени силите на левите партии у вас.
- Какво ще пожелаете на левите хора у нас, главно на младите?
- Да имат вяра във възможната промяна, да могат да реализират живота си, да не трябва да заминават за чужбина, за да търсят работа. И да нямат страх от идващото "утре". Пожелавам им и социална сигурност, и повече солидарност.
- Как се отнасят във Франция към думата "комунист"?
- Гордея се, че съм член на Френската комунистическа партия. Вече 40 години съм комунист и никога не съм се срамувал да го призная. Защото това означава общност, заедност, солидарност. Означава борба за закона. Нали точно от това имаме нужда днес?