Срещи
Доц. д-р БИНКА ДОБРЕВА: До изворния фолклор трябва да се докосваме с любов и вещина
Нека всички да даваме повече, отколкото да искаме и чакаме да получаваме; да се радваме на малките неща, защото животът е много, много кратък, е пожеланието на известната народна певица в навечерието на светлите празници
/ брой: 250
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
БИНКА ДОБРЕВА е от Ямболския край, завършила е Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в Котел и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. Била е солистка в ДФА "Филип Кутев" и в хор "Мистерията на българските гласове". В родното й село Роза, Ямболско, от 2010 г. се провежда конкурсът "С песните на Бинка Добрева". Има издадени седем албума с автентични и авторски фолклорни песни. Участва като член на жури във фолклорни конкурси в България и в чужбина. Провежда международни майсторски класове по фолклорно индивидуално и многогласно пеене. Председател и основател е на Международната фолклорна академия в Царево "Подготвяме таланти за успех". Изнасяла е концерти в държави на пет континента. Има успешни солови изяви със съпруга си Александър Райчев - акордеонист, гайдар, композитор, който е автор на голяма част от песните й. Днес доц. д-р Бинка Добрева преподава в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград народно пеене и фолклорни дисциплини, ръководител е на катедра "Музика".
- Доц. Добрева, народната музика е част от Вашата семейна история. Любовта Ви към нея е наследена от Вашата майка, от която сте научили първите си песни.
- Бях много малка и до ден днешен си спомням тези моменти с милата ми майка, царство й небесно, която ни възпитаваше и ни хранеше духовно с народната песен. Това носеше в себе си от своите предци и това ни предаваше. Баща ми не беше музикален колкото нея, но ценеше уменията й и винаги я канеше с едно много мило обръщение: "Хайде бе, Танче, запей нашата песен." Заедно с брат ми и сестра ми се нареждахме около нея и слушахме в захлас, и детето, което продължи с майчините песни, съм аз. Имах прекрасните родители, които умееха да работят, да се веселят и да подкрепят децата си. И така фолклорната песен ме отведе в Средното музикално училище в Котел.
- Какво е най-ценното, което Ви остана от онези години?
- Там попаднах в точната и любима среда - желана, много музикална и артистична. С имена като Вълкана Стоянова, Стоян Чобанов, Валентина Деспотова, Кремена Станчева, Василка Андонова, Йовчо Караиванов, Стайка Гьокова няма как да не бъдеш заразен, омагьосан и да не поемеш този път на непрекъснато и провокиращо израстване и надграждане.
- След завършването му сте продължили музикалното си образование... - Да, постъпих в тогавашния Висш музикално-педагогически институт, днес Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. Това бе следващата моя стъпка - сбъдване на голямата ми мечта и влизането ми за първи път в национално радио; там направих първите си записи с професионален оркестър от студенти, под диригентството на големия музикант Христо Урумов. Там се срещнах и с една от прочутите, дълбоко уважавани от мен сестри Кушлеви - проф. д-р Анка Кушлева, която беше мой преподавател по специален предмет - народно пеене. И по този начин като че ли завърших цикъла на обучение, но всъщност той тепърва започваше на голямата сцена и продължава цял живот и до днес. Докосването до големите композитори като Стефан Мутафчиев, Иван Спасов, Христо Урумов, Милчо Василев и др. преподаватели остава незабравимо за цял живот, изгражда музикален вкус, висок критерий и човек иска да постига все повече и повече. И не на последно място, работата ми в ансамбъл "Тракия" - ансамбъл на младостта, на таланта, срещата ми с такъв огромен титан на танцовото изкуство - проф. Кирил Дженев; ансамбълът беше мястото, където всички студенти имахме възможност да практикуваме на сцена това, което най-много обичаме.
- Пели сте в НФА "Филип Кутев" и в хор "Мистерията на българските гласове" - две големи школи. Как те оформиха Вашия вкус и критерий като народна певица?
- След като завърших висшето си образование, кандидатствах в Държавния ансамбъл "Филип Кутев" в София и самият Филип Кутев ме прие. Отново попаднах в прекрасна артистична среда - между големи имена като Надка Караджова, Бойка Присадова, Лиляна Галевска, Комня Стоянова, Груйчо Дочев... Междувременно срещнах моя съпруг - акордеониста и гайдар Александър Райчев, създадохме семейство, имахме нашите деца. Беше обявен конкурс за попълване на хор "Мистерията на българските гласове", където се явих и постъпих през 1989 г. и до 2018 г. близо 30 години бях на сцената с този хор. И отново работих с прочути и обичани изпълнители - Олга Борисова, Надежда Хвойнева, Кремена Станчева, Радка Алексова, Василка Андонова, гранддамите на фолклора, от които незабравими остават контактите и естественото мерило на таланта. С този хор посетих и пях на едни от най-големите сцени по света - Карнеги хол в Ню Йорк, Роял фестивал хол, Линкълн център, Барбикан център в Лондон, Концертгебау в Амстердам и мн. др. Това беше път, осеян с много концерти, професионални контакти и запознаване с чужди култури. Срещата с различните хора по различен начин те провокира и в един момент, съвсем естествено и с годините, и с натрупания опит, и с желанието на някой от другата страна да почерпи от твоя опит, да му бъдеш ментор, преподавател, дойде интересът ми към педагогическата работа. Сега съм много повече отдадена на преподавателската си дейност, но го правя с огромно желание и се чувствам по различен начин полезна и удовлетворена от това, което правя. Ежедневно провокирам самата себе си...
- А защо за Вас беше важно да получите академично образование?
- Ами, разбира се, това е пътят към знанието... Още когато са създадени първите ансамбли като "Филип Кутев" и последвалите го, един голям композитор - Иван Вълев, пръв насочва вниманието към академичното образование на всяка певица. Предвид сложните музикални партитури и обработки, композиторските експерименти в ново време, колаборациите между различни стилове музика, всичко това налага съответна музикална подготовка и знания от фолклорните певици и музиканти. За разчитането и изпълняването на сложните композиторски партитури са необходими знания и музикални компетентности на тези, с които работиш, защото нещата може да се получат по-добре и по-бързо. А днес, когато вече звукът, музиката, която ни заобикаля, е доста по-сложна, на съвсем различно ниво, не е достатъчно да останеш само с природния си талант. Всеки, който притежава сетивата и желание за израстване, достига до академичното образование.
- Какво отличава народното пеене от Тракийската фолклорна област, която Вие основно представяте?
- България е разположена на малка територия, но нашето богатство е, че имаме различни фолклорни области и със своите музикални характеристики и особености са изключително интересни и разпознаваеми. Но те много отдавна са описани от българските етномузиколози Васил Стоин, Райна Кацарова, Стоян Джуджев, Елена Стоин, Николай Кауфман и много други. Израснала съм в Тракия и съвсем естествено тракийската песен е тази, която най-много обичам, разбирам и изпълнявам.
Двамата със съпруга ми сме тракийци - той е от Хасково, аз съм от Ямболския край, получихме нашата музикална подготовка в Котел и Пловдив и в същото време притежаваме дарбата, с която сме орисани. А той има и качеството да създава и твори музика, една голяма част от нашите песни са авторски, на тракийска фолклорна основа. Винаги съм обичала автентичните песни, но така се случи, че големите ни хубави популярни песни като "Драгано, Драганке", "Гергана", "Ах, мерак", "Мама Драгане думаше", "Хайде всички на хорото", "Драгньова майка", "Все кога дойда любе ле", както и най-новата ни коледна песен са създадени от него като музика и аранжимент, а някои от текстовете съм написала аз, други са народно творчество.
- Преподавате народно пеене и фолклорни дисциплини, включително и теренна фолклористика - нещо много ценно с оглед съхраняването на нашия фолклор. Има ли днес млади хора, които желаят да издирват, проучват и записват изворен фолклор?
- Да, преподавала съм и теренна фолклористика, но моята теренна фолклористика е започнала още от детството ми, без да знам, че така се е наричала. Имах голямо желание да записвам песните и разказите на възрастните хора, които ги носят от своето детство и младини. Много песни записах още като ученичка в Музикалното училище и винаги когато се връщах в моето родно село. Преди година-две ходихме с моя студентка, на терен - Беатрис Александрова, в село Калище и записахме значителен брой песни от Калищенските баби. Преди това с мои студенти ходихме със същата задача в Добърско, което е близо до Благоевград. Съвсем скоро получих песни от Добруджа, от мой състудент, който се занимава с вокална група в този край, възрастните жени ми направиха подарък местни песни, за да ги направя съзвучни на днешното време. Трябва да обучаваме младите хора, студентите, всички, които се интересуват, не само как да записват материала, но и как да го подреждат след това, за да бъде ясен, точен и съхранен.
- В последните години се правят различни обработки на народни песни. Каква е допустимата намеса при осъвременяването на фолклора?
- Зависи! Няма такава рецепта, има усет, знания, музикален вкус, натрупан опит... Трябва ревниво да пазим българския изворен фолклор и да се докосваме до него с любов и вещина.
- Докторската Ви дисертация е свързана с педагогиката в обучението по музика. Какво е значението на заниманията с музика от най-ранна възраст - не само на талантливите деца, а и в масовите училища?
- За нас, музикантите, това е ранима тема. Все по-малко часове се отделят за музика в образованието, а за български фолклор остават календарните празници и извънкласни дейности. Ние сме българи и трябва да се гордеем с българския фолклор, завещан ни от нашите предци. Такъв гений е нашият народ, че е създал песенни цикли, разположени в цялата календарна година. Мисля, че всеки българин трябва да бъде запознат, да обича, да се докосне до българския фолклор, да облече народна носия, дори да хване един инструмент или поне да го разпознава. Не може да не се научи да играе и едно българско право хоро. Целият свят се прекланя пред нашия уникален музикален и танцов фолклор. Но мисля, че не всичко е изпуснато. Няма сила, която да режисира желанието на народа.
- В много страни има български хорове, в които пеят чужденци, дори сами ги създават. Какво ги привлича в нашия фолклор?
- Мистерията на българския глас - неслучайно е дадено това име, то е за българското фолклорно пеене, за характерния и открит гърлен звук, естествено и неповторимо открито, маниерно пеене, звукоизвличане, орнаментика, в съчетание с красивите безмензурни мелодии и неравноделни ритми. Чужденците, които са се "заразили" с българското фолклорно пеене, искат да научат всичко, но няма как да стане, могат, но донякъде... Но ние имаме и нашите големи гласове и в класическата музика. Кой не познава Никола Гюзелев, Борис Христов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Александрина Пендачанска и още, и още...
А за българската фолклорна носия да не говорим... Тя отива на всеки човек, не съм видяла грозен човек в носия. Има нещо магично, нещо толкова приятно и силно... Да, магия е, мистерия е, хората изпитват удоволствие и когато викнат в това хубаво, изнесено българско пеене, сякаш освобождават напрежението, лекуват душата. Или пък медитират, когато слушат един нежен, висок глас, с много фин и прочувствен тембър, въздействащ, който като че ли граничи с Космоса. Неслучайно родопски глас звучи в Космическото пространство - гласът на Валя Балканска. Неслучайно един български глас, отново от Родопите, е най-ниският глас на планетата - гласът на Мариана Павлова. А гласът на Смиляна Захариева, също родопчанка, пък е най-силният глас на планетата - в рекордите на Гинес. Гордост - Българска!
- В навечерието сме на Коледните и Новогодишните празници. Как се празнуваха те във Вашия род?
- Този празник се чакаше с огромно нетърпение и вълнение, защото имаше лакомства за нас, децата, и сладки приказки на масата. Събирахме се всички близки, имаше глъчка, пеехме, играехме. Майка ми беше голяма майсторка на баниците и сладките, правехме баници с късмети, но не за кола, пари, смартфон и т.н., а за учение, да са здрави животните и годината да е плодородна. Пренесох това и в моето семейство, но ние живеехме много напрегнато, винаги сме работили по празниците и се налагаше нашите деца да остават при бабите и дядовците. В последно време сме решили, че навръх празника няма да поемаме ангажименти.
- Какво е пожеланието Ви към нашите читатели за Новата година?
- Много ми се иска всички да погледнем навътре в себе си и да даваме повече, отколкото да искаме и чакаме да получаваме. Да бъдем по-задружни и в семейството, и в колектива, в който работим. Да нямаме нужда от телефон, когато сме заедно, а да разговаряме и да се отнасяме с внимание един към друг. Да се смеем! Да се радваме на малките неща, защото животът е много, много кратък.
КОЛЕДА ИДВА, ЛЮБЕ ЛЕ
Коледа, Коледа, празник за радост и благост,
Коледа, Коледа, здраве за много години.
Коледа идва любе ле, Коледа и Нова година./2
Пред Бога, поклон да сторим, за здраве
да се помолим./2
Трапеза да си направим, децата
да си съберем./2
Коледа, Коледа, празник за радост и благост,
Коледа, Коледа, здраве за много години.
Сладичко да си похапнем, от сърце
да се посмеем./2
Лентата назад да върнем, спомени
да си припомним.
Неволи да си разкажем, радости да си споделим,
старите песни попеем, душата да развеселим./2
Коледа, Коледа, празник за радост и благост,
Коледа, Коледа, здраве за много години.
Здраве за много години!
Здраве за много години!
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.