Вкусът на успеха
"Дон Жуан" на Александър Морфов за 100-тен път
/ брой: 30
Юбилейното представление на авторския спектакъл на Александър Морфов "Дон Жуан" по Жан-Батист Молиер ще се играе на 8 февруари на голямата сцена на Народния театър, както ДУМА писа. Окичен с всички възможни театрални отличия и награди, спектакълът очевидно поддържа интереса и вниманието на публиката вече близо пет години. "Дон Жуан" на Молиер е най-интересният, най-дълбокият, най-философският и най-чистият. Има много интерпретации след Молиер. Аз много харесвам тази на Макс Фриш, но те са встрани от митологията, от сънищата, от проблема Дон Жуан, смята режисьорът. Тази пиеса за мен не е интересна заради любовника, известния съблазнител, мечтата на всяка жена, авантюриста. Това е само прелюдия, само украса, глазурата на едно много по-интересно и дълбоко съдържание. Става дума за един човек, който е въплъщение на свободата. Човек, който няма зависимости - нито семейни, нито религиозни, нито социални. Това е еманация на свободния човек. През ХХI век този образ придобива друга болезненост. Но Дон Жуан ми е интересен с това, че той е човекът, който обладава изцяло свободата. Въпросът тук е въпросът, който срещнахме преди десетина години - когато човек е свободен, какво прави със свободата си. Когато той осъзнава тоталната си свобода, разбира, че няма с кого да я сподели. Свободата, както и славата, са неща, които са много зависими от обществото, в което се намираш, подчертава Морфов.
Великият Дон Жуан се ражда някъде около 1630 г. под знака на демона и богохулството. Разказват, че неговият създател - испанският монах, писател и драматург Тирсо де Молина - бил продал душата си на дявола, за да получи в замяна литературна слава. Със своята пиеса "Севилският измамник и каменният гост" той подарява на Европа първата скица на един мит, който ще държи континента във властта на магията си в продължение на близо четири века. Още оттогава всички главни теми в мита за Дон Жуан са налице: образът на непостоянния мъж, тълпата изоставени жени и Каменния гост. Дон Жуан не прелъстява, той силно желае и това силно желание има покоряващ ефект. Той е победител още със самото си появяване.
Ролята на Дон Жуан в този спектакъл донася голям успех и на Деян Донков, който надарява своя герой с необикновена енергия, жажда за живот и свобода, но и една особена тъга по непостижимото. Около него във великолепен ансамбъл са и Ана Пападопулу, Теодора Духовникова, Захари Бахаров, Руси Чанев, Рени Врангова, Жорета Николова и др.