ДОМЪТ НА МОЛИЕР

През юли 1680 г. крал Луи ХIV напуска Париж и се отправя на инспекция на бойните гарнизони и крепости преди поредната война. Между столицата и кралския кортеж започват да сноват куриери, които съобщават столичните новини и бързат обратно с височайшите нареждания. Те докладват за интензивната работа на Академията на науките, Академията за литература, Академията за живопис. Театрите обаче продължават да бъдат разделени и неспособни, за разлика от посочените академии, да изработят общи естетически принципи, за да служат по-добре на краля Слънце. Най-старият театър "Отел дьо Бургон", където за първи път виждат светлината на рампата най-добрите трагедии на Жан Расин, отдавна не привлича вниманието на публиката. Внезапната смърт на Молиер преди седем години едва не предизвиква гибелта на театър "Пале Роял", но верните съратници на великия комедиограф успяват да запазят театъра, обединявайки се с театър "Маре", и сега прочутата трупа играе в "Отел Генего", макар че едва свързва двата края. Трябва нещо да се направи.

Голямата зала на театъра днес

На 17 август 1680 г. кралската свита влиза в Шарлевил, а на следващата сутрин Луи ХIV диктува на херцог Дьо Креки, завеждащ кралската канцелария, разпореждане за създаването привилегирован кралски театър на основата на сливането на "Отел дьо Бургон" и "Отел Генего". Сливането съвсем не е механично и в новата трупа влизат 27 актьори, избрани лично от краля, "за да направят представянето на комедиите по-съвършено". На 22 август генералният финансов контрольор пристига в Париж, за да обяви "на комедиантите от двете трупи" кралския декрет. А само след три дни историографът на трупата на Молиер Лагранж отбелязва: "След обединяването театърът бе открит на 25 август 1680 г. с "Федра" и "Орлеанските карети". В Расиновата "Федра" се представят най-добрите актьори - ученичката на Расин Мари Шанмеле като Федра и ученикът на Молиер Мишел Барон като Иполит. Така преди повече от триста години започва дейността си "Комеди Франсез", чието официално название е "Театър Франсе" или "Френски театър" - най-старият от всички действащи днес национални театри в света и единственият репертоарен театър във Франция, изцяло финансиран от държавата. След като през вековете играят в няколко различни сгради - "Пале Роял", зала "Тюйлери", театър "Одеон", от 1799 г. до ден днешен "Комеди Франсез" е разположен в центъра на Париж във великолепна сграда с величествена колонада, построена от видния архитект Виктор Луи.
Историята на този театър е историята не само на театралното изкуство във Франция, но и на европейския театър през последните триста години. По времето, когато се създава "Комеди Франсез", националните театрални форми в Европа са в процес на създаване. Сценичното изкуство от онова време, свързано с традициите на средновековните и ренесансовите представления, с площадните лицедеи и придворните увеселения, още не познава сложната и едновременно с това единна творческа структура, наречена театър. Тогава не съществуват истински национални театри, а също и обща естетическа система, изградена на основата на националните културни традиции. Именно поради това раждането на "Комеди Франсез" става повратна точка, тъй като започва нов етап в развитието на театралното изкуство, белязан с появата на национални театри в редица европейски страни. "Театър Франсе" възниква на основата, заложена от големите драматурзи на ХVII век Корней, Расин и Молиер. После неизменна част от репертоара му стават пиесите на Волтер, Мариво, Бомарше, Мюсе, Юго и други френски класици. Но въпреки това театърът често е наричан "Домът на Молиер" и не само защото съхранява пиесите на великия комедиограф, и дори не защото наследява творческите открития на неговия театър, а защото в този дом, където гениалният драматург е стопанин, познават силата и въздействието на словото и майсторството на претворяването му на сцената, изследването на човека и неговите чувства и страсти и тачат традицията. А тя изисква от театъра висок пиетет към националната класика, почитана като национално духовно богатство.
От 1680 г., когато кралят дава монопола за изпълнение на пиеси на френски език на актьорите от "Комеди Франсез", до днес репертоарът на театъра наброява 2662 пиеси от 1024 автори, като най-често играните са Молиер - 33 400, Расин - 9408, Корней - 7418, Алфред дьо Мюсе - 6665, Мариво - 6023. Днес прочутият театър има три зали - голямата "Ришельо", която е и основната сцена, театър "Вийо Коломбие" с 300 места и откритото през 1996 г. "Студио" със 136 места по подобие на Художествения театър на Станиславски в Москва. През вековете на сцената му блестят най-добрите актьори, сред които особено се открояват имената на големите трагически актриси - Мари Шанмеле, Адриана Лекуврьор, Рашел, Мари Бел, Сара Бернар, на властителите на ума и чувствата - Талма, Льокен, Муне-Сюли и още много други. Девизът на трупата е "Заедно и самите себе си", а емблемата е пчелен кошер като символ на изобилие.
Уникални са и принципите на организация на работата в "Комеди Франсез", като част от актьорите са обединени на принципа на акционерите и всеки притежава определен брой акции, но има и актьори на постоянна заплата. Освен това още от създаването си театърът е финансиран от държавата. По времето на Луи ХIV субсидията се равнявала на 12 хиляди ливри годишно и била изплащана до Великата френска революция. Днес, както и преди три века, "Комеди Франсез" представлява "актьорско сдружение", в което влизат 33-ма актьори с право на дял и още толкова, получаващи заплата на базата на едногодишен договор. Всеки сезон "Комеди Франсез" приема около половин милион зрители, изиграва 450-480 представления в Париж, без да се смятат гастролите, и е единственият театър в страната, който в продължение на единадесет месеца играе минимум едно представление без почивен ден.
През настоящия сезон на сцената на "Комеди Франсез" са предвидени премиерите на "Скъперникът" от Молиер, постановка на Катрин Ижиел, "Голямата магия" от Едуардо де Филипо, постановка на Дан Жемет, "Птици" от Аристофан, поставена от Алфредо Ариас, "Андромаха" от Расин под режисурата на Мюриел Майет и "Три сестри" от А. Чехов, постановка на Ален Франсон. А съхраняването на националната духовна традиция остава постоянно и неизменно.