12 Ноември 2024вторник22:12 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Нови снеговалежи и в по-ниските части от страната се очакват през нощта срещу четвъртък, в четвъртък и през нощта срещу петък. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10 - 15 cм в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина. В петък валежите ще спират, най-късно в Източна България. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Нови снеговалежи и в по-ниските части от страната се очакват през нощта срещу четвъртък, в четвъртък и през нощта срещу петък. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10 - 15 cм в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина. В петък валежите ще спират, най-късно в Източна България.

Дилетантите в отбраната ще разградят стореното с много усилия

Стратегията за национална сигурност ще е формален документ, ако след нея не настъпят сериозни промени

/ брой: 190

автор:Дума

visibility 3058

Спирдон СПИРДОНОВ

В началото на септември м.г. започна работа по подготовката на Стратегия за национална сигурност. Със Заповед номер 78 от 15 септември 2009 г. на министър-председателя Бойко Борисов бе създадена междуведомствена работна група, в която са включени представители на институциите с преки отговорности в сферата на националната сигурност. Председател на работната група е вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Проучени са Концепцията за национална сигурност на Република България от 1998 г. и проектите за стратегия за сигурност на нашата страна, разработени през 2005 и 2008 г., които се разглеждат като предшественици на представения проект. Проучени са и стратегии за национална сигурност на редица държави от Европейския съюз, както и на други страни, а също така и стратегиите за сигурност на Европейския съюз и подготвителни материали във връзка с разработването на стратегическата концепция на НАТО за сигурност. В заключителната фаза на работата по проекта е била взета предвид и новата Стратегия за национална сигурност на САЩ от май т.г. Основните идеи за разработване на проекта на стратегия бяха представени на 16 октомври м.г. във Варна на кръгла маса, организирана от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. В общ вид проектът за стратегия беше представен на 6 април т.г. на научна конференция  във Военната академия "Георги Раковски".
Проектът е разработен преди всичко на основата на предложенията на различни ведомства, без да се допуска чисто ведомственият подход. Посочени са два основни вида национални интереси - жизнени и стратегически. Това разделение, според авторите,  съответства на възприетото в повечето от изследваните чуждестранни документи.


България намери гарант на своята сигурност. Оттук нататък нейна основна грижа е да бъде лоялен член на НАТО и ЕС. Разбира се, без да изключва диалога и разбирателството с всички останали държави в света. Последното обаче не означава, че бдителността ни трябва да бъде притъпена. Рисковете и заплахите се характеризират "с асиметрична многофакторност, висока динамика, неопределеност,

нееднозначни и сложни за прогнозиране процеси

Нараства взаимното проникване и зависимост между външната и вътрешната сигурност. Стратегическо влияние върху вътрешната среда за сигурност оказват международните финансово-икономически и политически процеси, промените в климата, реализирането на трансгранични енергийни проекти, ангажиментите на Република България за охрана и контрол на външните граници на ЕС, борбата с трансграничната престъпност и защита на съвременните демократични ценности и култура."
Цитатът е от проекта на Стратегия за националната сигурност на Република България, публикуван в сайта на правителството. Предстои обсъждането на 152-те тези, които са заложени в него. Последна дума ще има Народното събрание.
Във всяко мнение може да има нещо рационално. Дори и да е изказано от хора, които нямат кой знае какви наблюдения в тази сфера.
Например един седмичник, който претендира да е вестник за национална сигурност и отбрана, внушаваше със заглавието си на коментара за стратегията, че България търси гарант. Точно това е една от големите разлики между Концепцията за национална сигурност от 1998 г. и този проект.
Днес

не се оглеждаме за врагове около нашата граница

имаме сериозни ангажименти като членове на НАТО и участваме активно в Европейската политика за сигурност и отбрана. Това обяснява и правилността на тезата, заложена в чл. 13: "Членството на Република България в НАТО и в ЕС е главен сдържащ фактор, който ще възпрепятства намеренията за разрешаване на спорни въпроси с военна сила в дългосрочна перспектива."
Съвременното разбиране на днешната ситуация и аргументираните прогнози за нейното развитие са в основата и на раздела за отбранителната политика. Съвсем логично е, че тук не намираме детайли за ролята и задачите на Българската армия и на Въоръжените сили като цяло. Тази тема е приоритет на подготвящата се Национална отбранителна стратегия, която ще дойде на мястото на действащата от 1999 г. (и променяна няколко пъти) Военна доктрина.

Националната отбранителна стратегия

ще определи целите, функциите, задачите, изграждането, развитието и използването на въоръжените сили и отбранителните способности. В проекта на стратегията се уточнява, че развитието на отбранителните способности се анализира и оценява чрез провеждането на периодични прегледи на отбраната или структурите на силите, реализира се с изпълнението на планове за развитие на въоръжените сили и се отразява ежегодно в доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
До края на август трябва да завърши Прегледът на структурите на Въоръжените сили. Неговите резултати ще бъдат основата на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, откъдето би трябвало да получим информация, включително и за бъдещата численост на Въоръжените ни сили. Министерството на отбраната се е ангажирало до края на годината да разработи и предложи за приемане План за развитие на Въоръжените сили. С неговото изпълнение през 2011-2012 г.

ще настъпят промените, в т.ч. редукцията на бойните поделения

До този момент завърши административната реформа с малко повече от 30 процента съкращения. Що се отнася до споменатия доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, правителството вече показа каква би трябвало да бъде неговата роля. То предложи на депутатите анализ на ситуацията през 2009 г. От него станаха ясни не само изостаналите плащания по модернизацията на армията. Докладът даде определени насоки на отбранителната политика и подсказа какви ще бъдат решенията след приемането на стратегията и следващите я документи. Той ни даде статистика, която показва, че в сравнение с останалите държави България има твърде много военнослужещи като относителен дял от броя на населението.
Каква ще бъде оттук нататък нашата отбранителна политика? Според проекта ни

предстои да изградим единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили

способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на геостратегическата среда на сигурност. И още: "Формирането и осъществяването на отбранителната политика се основава на: споделената отговорност за сигурността, адекватното участие и използване на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС; характеристиките на средата за сигурност, рисковете и заплахите и произтичащите от тях сценарии за използване на въоръжените сили; състоянието на отбранителните способности и плановете за тяхното развитие; наличните ресурси; възможностите за участие в многонационални проекти при активно включване на българската индустрия и изследователски центрове."
Тук проектът отново ме връща на споменатата в началото на този анализ теза. Авторите на документа са категорични, че изпълнението на стратегическата цел на отбранителната политика се основава на членството на страната в НАТО и ЕС. Според тях ефективността на нашето членство в тези организации е от критична важност за максимално оползотворяване на възможностите, които то предоставя. Заради характера на документа, както вече бе отбелязано,

нямаме голям шанс да извлечем конкретните роли на армията

Все пак проектът ни казва, че Въоръжените сили и институциите, осигуряващи отбранителни способности, съсредоточават усилията си за: развиване, поддържане и предоставяне на необходимите военни и други способности за колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС; участие в мисии и операции за укрепване на международния ред и сигурност; поддържане и предоставяне на способности за подкрепа на населението и защита на националната критична инфраструктура при природни бедствия и аварии.
Разбира се, без съвременен отбранителен мениджмънт нещата няма да станат. Важна част от него е и интегрираното управление на отбраната. Ръководството на МО вече върви по този път с проведената административна реформа. Иска ми се да вярвам, че този процес не е завършил.
Все още

във военната администрация има дублиращи се структури

което води до разпиляване на разходи, липса на координация и в края на краищата до недобри крайни резултати.
От стратегията става ясно, че е задължително да се търси и постига качество на решенията и на тяхното изпълнение. Става дума за ефективно използване на финансовия ресурс, за планиране на основата на способности и вероятни сценарии, за увеличаване на участието ни в структури, програми и проекти съвместно с нашите съюзници и партньори в рамките на агенциите на НАТО, Европейската агенция по отбраната и реализация на програмата на ЕС за изследвания по сигурността и иновации, за създаване на максимални възможности за включване на националната отбранителна технологична и индустриална база и изследователски/иновационни способности; за актуализиране на концепции и доктрини за развитието и използването на военните и гражданските компоненти на системата за отбрана. Едва ли има някой, който да не аплодира един друг текст в този ред. Той гласи, че подготовката и обучението на хората в отбраната трябва да бъде в съответствие със съвременните съюзни стандарти. Ще ми се да добавя, че

за отбраната трябва да се търсят хора, които знаят за какво става дума

Всяко навлизане на дилетанти в тази сфера води до разграждане на стореното с много усилия и лишения.
Пределно е ясно, че стратегията не е и не бива да бъде само отбранителна политика. Точно затова тя е очаквана не само от институциите, но и от гражданите.
Но тя ще бъде формален документ, ако след нея не настъпят сериозни промени, включително и в системата на националната ни сигурност. Вече прави впечатление, че визията за промени в МО и Българската армия е в унисон със заложеното в проекта. Този факт донякъде успокоява привържениците на тезата, че нещата трябваше да тръгнат едва след приемането на стратегията. Министърът на отбраната Аню Ангелов, чийто почерк не е трудно да се открие в проекта, заяви необходимостта от закон за националната сигурност. Идеята е добра, реализирането й е наложително. Впрочем тя витае през последните  петнадесетина години.

Проф. Димитър Йончев бе от първите радетели

за подреждане на мозайката на националната ни сигурност. Сега това може да се случи. То би могло да бъде записано и в стратегията. Едва ли обаче този закон трябва да бъде многотомник. По-скоро от него ще последват множество специални закони, които ще имат повече устройствен характер. Рискувам да изброя някои от тях: за отбраната, за въоръжените сили, за резерва, за разузнавателната общност, за управление при кризи, за полицията, за гражданска защита и т.н.
Проектът подлежи на обсъждане. Все пак обаче дискусиите не бива да продължават безкрайно дълго. Ако това се случи, рискуваме този проект да последва съдбата на своите два предшественика. В края на краищата това не е конституция, а и в заключението се предвижда своевременно актуализиране в съответствие с промените в приоритетите на страната, в средата за сигурност и наличните ресурси.

Българинът готов да похарчи средно 531 лв. на Черния петък

автор:Дума

visibility 751

/ брой: 216

Индустрията ни с първия ръст от 20 месеца

автор:Дума

visibility 907

/ брой: 216

Бюджет с 3% дефицит и пакет от мерки ще внесе служебната власт

автор:Дума

visibility 988

/ брой: 216

Над 17% от работещите в ЕС са били с временни договори

автор:Дума

visibility 759

/ брой: 216

Кремъл отрече за разговор Тръмп-Путин

автор:Дума

visibility 881

/ брой: 216

В РСМ очакват скоро промени в конституцията

автор:Дума

visibility 980

/ брой: 216

Вотът на доверие към Шолц преди Коледа

автор:Дума

visibility 858

/ брой: 216

Преходният съвет на Хаити уволни премиера

автор:Дума

visibility 809

/ брой: 216

Изолация и безсилие

автор:Александър Симов

visibility 733

/ брой: 216

Да направим крачка назад, за да вървим три напред като общество

автор:Дума

visibility 1035

/ брой: 216

България се нуждае от връщане на държавността

автор:Дума

visibility 821

/ брой: 216

Време е Борисов и Пеевски да бъдат изолирани от властта

автор:Дума

visibility 1005

/ брой: 216

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ