Децата ни до 5 години ще намалеят с 22,1% до 2030 г.
Само в 9 страни в ЕС последните две години от предучилищната подготовка са задължителни, както е у нас
/ брой: 246
България е сред 4-те страни в ЕС, в които до 2013 г. се очаква най-голямо намаление в броя на децата до 5-годишна възраст. До 2020 г. българчетата на тази възраст ще намалеят с 2,9%, след което ще продължи рязък спад и през 2030 г. намалението ще е с 22,1% спрямо 2013 г. (при средно 7,6% за ЕС-28). Това сочи прогнозата в доклад за ранното образование и подготовка на децата (2014 г.), изготвен от образователната служба Euridyce към Европейската комисия.
Най-силен демографски срив се очаква до 2030 г. в Дания - с 25,9%; в Естония - с 23,9%, и в Литва - с 23,6%. След България се нареждат Чехия с 21% и Румъния с 20,9%. Най-нисък ще е демографският спад сред малките деца във Франция - с 1,2%, а в няколко страни се очаква дори прираст. Най-голям ще е той в Норвегия - с 11,8 на сто, в Дания - с 5,7 на сто, в Холандия - с 3,4 на сто, и в Белгия - с 2,7 на сто.
И в момента страната ни се нарежда сред държавите, в които процентът на децата до 5 години сред населението е най-нисък - 5,7 на сто (при средно за ЕС 6,3 на сто). Малко по-зле от нас са само Чехия, Италия, Португалия и Германия. Като процент от населението най-много са малчуганите в Кипър - 9,9 на сто, в Ирландия - 9,6 на сто, в Италия - 8,7 на сто, и в Хърватия - 7,5 на сто.
България - първа в ЕС по процент на децата в риск от бедност - 51,4%
България се откроява драстично и е безспорен "лидер" сред останалите страни членки на ЕС по процента на децата, които живеят в риск от бедност и социална изолация - цели 51,4 на сто. Това е почти два пъти по-висок дял от средните за ЕС 25,9%. След нас са Румъния с 47,4% деца в бедност, Унгария с 39,1%, Латвия с 34,4% и Гърция с 33,2%. Най-малко са застрашените от бедност деца в Дания - 10 на сто. У нас 16,7 на сто от децата до 5-годишна възраст имат безработни родители.
В повечето страни на ЕС са създадени възможности децата до 6 години да преминават предучилищно обучение и подготовка, отчита Euridyce. Оказва се обаче, че едва в 9 държави в Европа предучилищните групи са задължителни - България, Гърция, Кипър, Латвия, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша и Швейцария. В останалите страни предучилищната подготовка е по желание на родителите. В шест държави за всяко дете веднага след раждането му се гарантира място в яслите или в детските градини, като родителите съфинансират заедно с държавата грижите за децата в Дания, Естония, Словения, Финландия и Норвегия, а в Швеция подготовката след 3-годишна възраст е безплатна. С изключение на Дания, Швеция, Норвегия и Финландия обаче във всички страни на Евросъюза търсенето на места в забавачките за най-малките деца до 4-годишна възраст от страна на родителите е по-голямо от предлагането, т.е. недостигът на места в детските градини не е само българско явление. Единствено в Гърция, Турция, Лихтенщайн и Швейцария много малко родители дават децата си в детски заведения, преди да навършат 4 години - поради твърде различния характер на тези държави това вероятно се дължи по-скоро на традиции, отколкото на икономически причини. Интересно е, че в Дания например 69 на сто от децата до 3-годишна възраст ходят в детски ясли, докато за България този процент е едва 7. В последната година обаче много от държавите в ЕС-28
въвеждат безплатна детска градина
за да може да бъдат привлечени към ранно обучение повече деца, особено от бедните семейства.
Европейската комисия е поставила конкретно изискване за по-големите деца - до 2020 г. 95% от малчуганите над 4 години да бъдат обхванати в детски заведения дори в страните, в които двете години предучилищна подготовка не са задължителни. Euridyce констатира, че най-ниският брой на децата, които посещават предучилищни групи, е в Турция - само 43%. Европейската комисия категорично подчертава, че според наблюденията за успехите на първолаците, онези от тях, които са ходили в подготвителни занимални преди училище повече от една година,
имат по-добри постижения по четене и математика
в училище. Предучилищната подготовка, оказва се, има въздействие дори върху постиженията на учениците в по-горните класове, което е отчетено и в анализите на международното оценяване PISA за постиженията на 15-годишните ученици. Засега само Франция, Италия и Португалия са въвели изискване учителите, които подготвят децата в двете години преди училище, да имат висше магистърско образование. В останалите страни се изисква педагозите да имат завършено бакалавърско образование.
В доклада е отбелязано, че в България за 5- и 6-годишните броят на децата в една група се лимитира до 22, но в повечето държави групите са до 25 деца. В повечето държави детските градини и другите заведения, които се занимават с подготовка и обучение на деца, се лицензират от държавата или от местните власти. В групите за по-големите деца на предучилищна възраст обикновено са въведени различни форми на оценяване или преценка на готовността им за постъпване в първи клас.
По отношение на финансирането на предучилищната подготовка, в доклада ясно е отбелязано, че България е сред няколкото страни, които в трите години след 2006 г. са увеличили съществено публичните средства за издръжката му - с около 0,15 на сто. В тази група попадат още Дания, Испания, Латвия и Австрия. Дали помним, че по това време управляваше толкова сатанизираното от някои правителство "Станишев"... Това време обаче не беше достатъчно да се преодолее многогодишното ни изоставане в разходния стандарт за издръжката на едно дете, която остава по-ниска от тази в сродните ни страни и над 5 пъти по-ниска от издръжката на децата в развитите европейски държави. По принцип таксите в детските градини, които заплащат родителите - основно за храната на децата, са по-ниски в страните от Източна Европа и в развитите държави на Севера, се казва в доклада. Средно в ЕС 14,4 на сто от финансирането на ранната подготовка на децата идва от частния сектор. За България процентът е 7,3. В Естония и Ирландия например той е много по-нисък - съответно 1,5% и 0,1%. А най-много са частните детски заведения в Испания, Германия, Кипър и Австрия.
Само в 5 страни децата тръгват на училище на 7 години
Само в България, Естония, Литва, Финландия и Швеция децата постъпват в първи клас при навършени 7 години, сочи друг доклад на европейската образователна служба Euridyce - за задължителното образование в ЕС-28 през 2013/2014 г. В други 7 държави в Европа първолаците влизат в класните стаи на 5 години - Гърция, Латвия, Унгария, Малта, Холандия, Полша и Великобритания. В останалите страни училищното образование започва, когато децата навършат 6 години (в Турция - 6 и половина). В Люксембург първолак се става на 4 години, в Кипър - на 4 години и 8 месеца.
У нас задължителното училищно образование е до 16-годишна възраст - общо 9 години. Със същата продължителност е задължителното училище в още 13 държави. В други 15 страни децата са длъжни по закон да ходят на училище в течение на 10 години. Задължителното образование продължава 11 години във Великобритания, Латвия, Полша и Унгария. С една година повече - 12 години, е то в Люксембург, Португалия и Турция. Има една държава - Холандия, в която детето влиза в първи клас на 5 години и учи задължително до 18-годишната си възраст - общо 13 години.
Прогноза за процента сред населението на децата до 5 г.