Нели Топалова:
Да няма пропаст между поколенията
Стремя се да съм адекватна на времето, ще ми се да вярвам, че синът ми не гледа на мен като на изкопаемо от миналия век - казва известната актриса
/ брой: 179
Актрисата Нели Топалова навремето участва във филмите "Вилна зона", "Дело 205-1913 П.К.Яворов", "Голямото нощно къпане", но днес е малко далеч от киното. Поканите й са свързани преди всичко с водене на програми и представяния, дублаж в телевизиите. Едновременно с това се занимава със свой бизнес - дистрибуция на здраве и красота, както се шегува тя.
- По какъв повод беше в чужбина? Неотдавна се завърна от Тайланд...
- Бях на страхотна почивка. Прекрасно е да смениш климата и да се пренесеш в... рая - с много усмивки, много слънце, цветя и красота. Това е нещо, което ми се случи и съм много щастлива, понеже всичко беше изчислено. Много бях слушала за Тайланд и така се случи, че заминах за остров Пукет за един месец. Общо взето, когато човек прави дълъг преход, особено когато е свързано с динамична, температурна и часова разлика, е безсмислено да го планира за седмица или две. Защото за да осмисли и да почувства ефекта на подобно пътуване, трябва да е там поне за месец. В Тайланд има целогодишна температура около 30 градуса, като има само един дъждовен период и става неприятно, защото влагата е висока. Улучих края на тяхната зима, когато температурите бяха 32-33 градуса.
- За пръв път ли си позволяваш такава дълга почивка?
- И в Америка бях за по-дълго - в Калифорния. Позволявам си почивка не само веднъж годишно и обичам новите дестинации, ако имам възможност да избирам, а не да се връщам на едно и също място. Както се шегувам, станала съм професионален турист и пътешественик - т.е. когато пътувам някъде, чета предварително максимално за въпросното място, за да мога като отида, да видя повече неща от особеностите, традициите, историята и културата на страната. Имам доста добре развита ориентация в пространството и се справям чудесно.
- В един период от време се занимаваше с магнитни бижута. Свърши ли ти интересът към тях?
- А-а, не, аз продължавам, като интересът ми се прехвърли въобще към уелнес-индустрията като цяло. Т.е. като че ли възприех, по пътя на цялостната философия, грижата за тялото във всякаква посока. Много е важно да помогнем на лечителя в нас, за да бъдем по-дълго време здрави, пълноценни, красиви, жизнени и енергични. Защото ако ние не си помогнем, мисля, че никой няма да ни помогне. Аз самата не се разделям с тези магнитни бижута.
- А какво се случва с актьорството и ангажиментите ти там?
- В момента са сведени до водене на някакви разговори, дублаж на филми, реклами.
- Не ти ли се играе?
- Особено когато гледам прекрасни представления на мои колеги, ме засърбява крастата да се кача на сцената. Но така се случват нещата, че не предприемам нищо. Чакам нещо да дойде отвън, а не става. Фактът, че самата аз не работя в тази насока, може би означава, че така трябва да се случи.
Последно гледах в Народния театър "Сирано дьо Бержерак". Това е спектакъл на Теди Москов, който го качва в нова орбита, защото всичко е изведено докрай и страшно добре изчислено. Обикновено разчита повече на импровизацията и на хрумванията, които понякога не са достигнали крайна точка и остават малко в пространството. Сега много категорично се вижда палката на режисьора. А и играта на Деян Донков е превъзходна!
Освен това не обичам много щата на театрите - предпочитам да съм независима, въпреки че съм била на щат.
- Но твои колеги стоят с години на щат?
- Така е. Някои не смеят да напуснат щатната работа може би от страх. Защото е рисковано човек да остане в пространството. Повечето хора са доволни, когато имат стабилност и сигурност.
- Поддържаш ли контакт с други актьори?
- Да, но не достатъчно. Средата ми вече е друга.
- Често участваш в реклами. Колко време трябва да мине между една и друга реклама, за да те вземат пак?
- Договорът е такъв, че рекламите, в които участваш, не трябва да са в една област. Примерно, ако върви реклама с твоето лице за един мобилен оператор, не трябва да участваш в реклама на друг. Такъв е регламентът. В момента се забелязва едно насищане на телевизионното пространство с едни и същи хора - правят едно предаване и същевременно - още десет. Това мисля, че не е в техен интерес. Разбирам, че използват момента, че са на върха, но считам, че тези хумористични блокове започват да се изчерпват, защото няма време да се изпипват нещата. Така се появява едно клише, а после второ и трето... Все повече хора решават, че могат да правят всичко и си поставят задачи, които категорично не са им по силите...
- Какво ти носи озвучаването на филми?
- Не всеки го може. И се забелязва, когато не е направено добре - т.е. когато се появи дразнещ, нелогично говорещ актьор, осъзнаваш колко е важен дублажът на филма. Безспорно е голямо удоволствие, когато озвучаваш качествен филм като "Мълчанието на агнетата", а не просто сапунка, в която нещата се повтарят непрекъснато.
- А какво си спомняш от времето, в което водеше "Златният Орфей"?
- О, хубаво беше... Там си празнувах рождените дни, тъй като съм родена на 1 септември. Спомням си един мой празник, на който беше много драматично. Тогава "Орфеят" се предаваше директно. Отидох с измита и омотана с кърпа коса на репетиция и чакам да дойде фризьор, а никой не идва. Доста съм сръчна, но нямах на разположение нито сешоар, нито четка. Буквално изпаднах в истерия. Бях с доста къса коса, повиках "неволята" и като гребнах в купичката с гела, опънах си косата назад и се получи. Гримьорката после изтри следите от рева ми.
Имам и много приятни емоции с всички певци. Включително и с тези, които тогава бяха изгряващи и се състезаваха в раздела за млади изпълнители, а сега са звезди. Направо ми се доплака, когато преди няколко лета видях, че на мястото на летния театър в Слънчев бряг има огромен трап. Според мен ние сме народ, който не цени това, което има. Вместо да развиваме нещата в нова орбита, зачеркваме съществуващото, да го унищожим и да започнем отначало.
- Какви хора са твоите приятели? Кого каниш в дома си?
- Именно приятели. Но като че ли сега е много по-лесно да поканиш приятелите си някъде на ресторант. Даже наскоро със сина ми бяхме някъде с наши приятели и коментирахме, че зулумите, които правеше нашето поколение по купоните, сега не се правят, защото те се събират по-рядко. Ако в момента се прави домашно парти, то е с ограничен кръг от хора.
- Спомена сина си. Има ли си той компания извън твоята?
- О, много отдавна. Той е на 24 години, много е контактен и около него винаги има страшно много хора. Всеки ден е на рожден ден на някой приятел. Но си допада и с моята компания, защото хората, с които дружа, са с младежки дух и неконсервативно мислене. Ще ми се нашите деца да не чувстват пропастта между поколенията и начина на мислене. А безспорно се проявяват някои пукнатини... Ще ми се да вярвам, че синът ми не гледа на мен като на изкопаемо от миналия век, защото смятам, че съм адекватна на времето.