Чужди интереси понякога разделят Балканите

РАДОШ СМИЛКОВИЧ е сърбин, роден е в близко до град Крушевац село. Завършва учителски институт в Ягодина, философския факултет на Белградския университет и политически науки. Работи като преподавател по политически науки в Белград, изнасял е лекции в много страни, включително и в САЩ. Автор на много книги за геополитика, посланик на Сърбия в Австрия и в България (от лятото 1993 до януари 1999 г.).

- Съседи сме, г-н Смилкович, и бяхме близки народи. Дали според вас още е така?
- Мисля, че българите и сърбите са два народа, които наистина са си най-близки, при това - във всяко отношение. Даже миналите войни между нас не ни разделиха, защото те бяха войни между държавите, а хората си останахме близки. Още повече че недоразуменията между нас, както обикновено, винаги са предизвиквани от външни, странични фактори. Интересите на империите разделят Балканите.
- Дали някой помни тези предизвикани конфликти?
- Като правило - не. Младата генерация, разбира се, не помни. И даже не знае за тях. А по-старата генерация помним, но и знаем за какво става дума, и как хората и от двете страни нямат никакви вини за конфликтите.
- Накъде вървим днес двете страни? Сърбия очевидно е тръгнала и към Европейския съюз, а и към НАТО. Или не е?
- Моята позиция е против членството на страната ми в НАТО, но... никой не пита хората като нас. Мисля си обаче и друго - всички държави около Сърбия са вече в НАТО, и е трудно да останем встрани, макар че повечето сърби не искат Североатлантическия пакт. Та нали точно НАТО беше нашият враг, всички говорим открито за това и никак не забравяме как ни бомбардираха. В Белград и досега има рани от онази тежка година, разрушените сгради, домовете още не са съвсем дооправени, не всичко още е възстановено. Така че НАТО не е нужно на Сърбия. Но Сърбия е много важна, нужна е на НАТО.
- Защо?
- НАТО има нужда от "чиста ситуация", всички балкански страни да сме на една, разбирайте - на неговата страна. Т.е. целите Балкани да са в пакта. Сигурно знаете, разбира се, че в Косово е огромният военен център, американската база, съоръжена веднага след войната. Всъщност - затова им беше нужно Косово.
- Може би Балканите са по-сигурно място така, г-н Смилкович?
- Не, не са. Когато империите се борят за своите нови позиции, Балканите не могат като че ли да останат сигурно място. А империите са силни, те винаги реализират позициите си, как да го формулирам, чрез своите васали.
- Но сръбският народ е близък и с руснаците. Вие изоставихте ли ги, или може би - те изоставиха вас?
- Не изоставихме и няма да изоставим Русия. Но всичко в отношенията ни зависи от нея. Не мога да кажа, че са ни забравили, но навремето всъщност наистина ни изоставиха, и то когато НАТО беше, няма да се побоя да кажа, агресор срещу страната ни. Знам, че е имало причини за това "изоставяне" и че не обикновените руски хора са го искали. Но така или иначе всички знаеха, че това е първата крачка на Запада към нас...
- Каква е надеждата ни за сигурност в региона, в който живеем? Очевидно ще сме в един военен блок, г-н Смилкович, това не дава ли повече стабилитет в отношенията между страните ни?
- Надеждата не трябва да ни напуска. Защото и възможности за осъществяването на тази надежда също има, но... много, макар и не всичко, зависи от нас. Ако продължаваме по старата си традиция да издигаме за ръководители на страните си умни, патриотични хора, мисля, че и България, и Сърбия, и другите балкански страни ще намерят своя общ път. Макар че трудно е да издигнем най-добрите, най-умните, обикновено някой винаги пречи за това... На нас пък, гражданите на бивша Югославия, и преди разпада на социалистическата система не ни беше позволено да изминем своя, избран от повечето хора път. Но в моята предишна страна бяхме много държави и много народности, защо да не повторим това и с балканските страни? Просто питам... А всъщност - защо не? Балканите са си "нашето село", от което започва Европа... Засега най-важната възможност е да мислим. Когато бях посланик у вас, между многото срещи запомних една, с един от най-важните ви политици и държавници. Когато го попитах защо България не направи нещо за нас, защо винаги, ако САЩ разпоредят да сте срещу сърбите, вие тръгвате срещу нас, той ми отговори: "Знаеш ли, дали и вие не бихте тръгнали срещу България, ако велика сила, която има влияние в страната ви, не би ви подтикнала към това?". Сигурен бях и му отговорих, че не, никога не бихме тръгнали срещу вас. И сега го твърдя.
- Вярвате ли наистина, че светът може да стане сигурно място за живеене, г-н Смилкович?
- Да. Вярвам, и съм категоричен, че ще е така. Нямаме друг избор, всички сме в една лодка и трябва да оцелеем заедно.