Чакайте отговора по... Димитровден

Някои по-възрастни може и да помнят анекдота за един, дето се оплаква на приятел, че като му се родило дете, апартаментът му отеснял. "Викни баща си и майка си от село и ги настани в хола." След време се срещат, този с апартамента с кръгове под очите, бащата по цяла нощ хъркал гръмовно от хола, не можели да мигнат. "Кажи на жена ти да привика и нейните родители, набутайте ги в кухнята", бил сега съветът. При трета среща препоръката била да докарат и козата от село и да я вържат на балкона. Следващия път, когато вече мисъл за самоубийство спохождала нашия човек с нароилите се "квартиранти", съветът бил да върне козата на село. "Как е сега?", "Ох, живнахме". "Отпрати бабата и дядото и ми се обади за резултата", бил диалогът този път. Благодарностите, които последвали след време, нямали край. "Хайде сега и майка ти и баща ти - друм на село."
Както се досеща читателят - апартаментът се оказал разкошен, щастието било безмерно.
Сегашните ни управници са сравнително млади хора, по-вероятно е да не са чували този анекдот. Толкова по-голямо възхищение заслужава фактът, че не са обикновени епигони на сюжети от стари масали, а със сходен подход творят чудеса в политико-икономическото управление на страната.
Последният пример е с увеличението от 1 юли на цените на газа, парното и тока. Дълго отговорните фактори обясняваха, че няма начин цената на газа да не се увеличи поне с 30 процента. За притесненията на редовия потребител да не говорим, защото неговият глас е глас в пустиня. На бизнеса, който зависи от тези енергоизточници, обаче му се "разтрепериха мартинките", заговори се за фалити и т.н. И ето ти радост: не с 30%, а само "с някакви си" 25% се вдига цената на газа, съответно с по-малко от огласяваното, преди ще скочат и топлото, и токът. Заводите няма да хлопнат кепенците, само ще посъкратят по двайсетина процента от работната си ръка, за да компенсират поскъпването, а гласът на редовия потребител заглъхва някъде в пустинята.
Изкарахме, с една дума, козата от балкона, а бабата, като поизмие с "Мистър Пропър", няма да смърди толкова на пърчовина.
Бабата също трябва да е предоволна, защото "няма да й намаляват пенсията", както се заканваха по едно време. Е, няма и да я вдигат, както правеше оня айдук Станишев, но затова пък цените няма как да не растат. Така че най-добре е да си вземе дядото и обратно на село, там се кара по-евтинко, пък и не е като в МОЛ-а, където не дават на вересия, като съвсем я закъсаш.
Преди дни премиерът тържествено обеща, че няма да вдига данъци догодина, и това си беше все едно като да отпратиш и тате, и мама от анекдота и "да дишаш по-спокойно". Но Дянков други ги говори: ДДС можело все пак да се вдигне, така че не бързайте с разхлабването на вратовръзката.
Или сагата с изплащането на задълженията на държавата към частния бизнес: ту "ще чакат да отмине кризата", ту "може нещо да се плати, но не в пълен размер", ту...
Да спрем дотук с примерите от управленската практика на ГЕРБерите, провеждана в духа на анекдота и също така сравнявана с хазарта от зората на демокрацията, популярен с названието "Тука има, тука нема" във вариант "Ту има, ту нема". Ние, българите, за година време някак му свикнахме на този маньовър на Борисов и Ко и си знаем, че никоя тяхна дума не е последна. Чужденците обаче се оказват нещо неподатливи, може би защото не знаят анекдота за отеснелия апартамент. И така се появяват в САЩ разни доклади, в които потенциалните американски инвеститори биват предупреждавани, че "сегашните управляващи са непредвидими и в отношенията им (на инвеститорите - б.а.) с властта липсва сигурност".
Зловредни писания, вероятно поръчани от самия Първанов, но те няма да попречат догодина чуждите инвестиции да достигнат 2 милиарда, защото... така разпореди Бойко на нарочно организирана тези дни среща с потенциални инвеститори.
Драстична липса на чувство за хумор проявяват и в Москва. Оказва се, че тя не само на сълзи, но и на увъртания не вярва. И не ще да се приобщи към скупчилите се около масата, на която се разиграва "Тука има, тука нема": ту "отказваме се от АЕЦ "Белене", ту - "Не се отказваме", ту "Ще участваме в "Бургас-Александуполис", ту - "Няма да участваме". И поставя разни срокове да се дадял ясен отговор. Чакайте бе, хора! Ние, за да проумеем, че един апартамент не е чак толкова тесен, трябваше да си докарваме роднините от село и да се обзаведем с коза на балкона, а след това да ги отпращаме по канален ред, а вие не искате в понеделник да ви кажем, че "Белене" няма да го бъде, във вторник - че ще помислим, а отговорът -  чакайте по Димитровден.