Бунтът на студентите

Изминалата 2010 г. ще се запомни като година на студентските протести - от Европа до Латинска Америка. Мощни протести на ученици, учители, студенти и преподаватели разтърсиха съседна Гърция, взривиха Италия, Франция и Англия, стигнаха до Аржентина и Боливия. Навсякъде, където правителствата се поддадоха на натиска на крайния неолиберализъм, университетите излязоха на улицата. Невиждан от години студентски протест с над 50 000 участници се развихри в Лондон - срещу рязкото вдигане на таксите във вузовете на Великобритания. Стигна се до бой с полицията и превземане на централата на управляващите консерватори.
В Гърция от пролетта на 2010 г. и през цялата есен учителите протестираха срещу намаляването на бюджета за образование. През октомври учениците започнаха оранизирано превземане на училищата. В знак на солидарност се включиха студентите и преподавателите, окупирани бяха почти всички факултети. Учителите в Гърция сега получават месечно 950 евро и настояват заплатата им да бъде вдигната до 1400 евро.
Най-мощни, продължили до Коледните празници, бяха протестите на студентите в Италия. В Рим хиляди учащи излязоха по улиците да демонстрират срещу политиката и рефорите на Берлускони в областта на образованието. Стигна се до остри сблъсъци с полицията в няколко града. Поводът за протестите е законопроект за реформата в образованието, който след приемането в Сената трябва да бъде утвърден от президента. Студентите се вдигнаха срещу поскъпването на висшето образование и нарастващата безработица в страната.
Студентски протест, съпроводен от сблъсъци с полицията, имаше и в Аржентина. Там студентите се обявиха против новия закон за образованието, който предвижда да отпадне държавното субсидиране за част от вузовете в страната. След Европа, и Южна Америка е обхваната от обществено напрежение, генерирано от ударите по образованието, в които се изражда световната финансова криза. В гр. Кордоба при сблъсък с полицията десетки студенти и служители на реда бяха ранени, мнозина - арестувани. Замислените коренни образователни реформи генерираха силно обществено напрежение и в Боливия. Президентът Ево Моралес обнародва новия закон за образователната система, който решавал въпроса за качеството на образованието и независимостта му. Законът премахва водещата роля на католицизма в страната и я превръща в "мултикултурна държава". Това предизвика протестите на католическата църква и учителските профсъюзи. Моралес заяви, че законът "деколонизира" образованието. При това обаче назначаването на директори на училища и преподаватели, включително в католическите учебни заведения, се поема от държавата. И църквата, и профсъюзите в Боливия се вдигнаха срещу тази реформа, виждайки в нея пълна ликвидация на автономията в образователната сфера. Боливийските власти ликвидират и частните институти, подготвящи учителски кадри. Според анализаторите целта е в образованието да се назначават само педагози, верни на правителствената идеология. Реформите в боливийската образователна система са в сила от 1 януари 2011 г.
През октомври 2010 г. и в Украйна студентите започнаха протести. Повече от 20 000 младежи излязоха на улицата. Причината - решението на правителството да въведе редица нови такси: за използване на библиотеките, за лекарски услуги, спорт, интернет и пр., а също - да се увеличи наемът за общежитията и да се намали броят на учащите се безплатно (в противоречие с украинската конституция, която предвижда безплатно следване в държавните университети). Гневът на студентите застави президента Янукович да обяви, че решението на правителството ще бъде отменено. Но студентите не вярват на обещания и продължават протестите.

По материали от чуждестранните медии