Балканската чакалня
Лидери от Югоизточна Европа и ЕС обсъдиха европейското бъдеще на региона
/ брой: 157
Божидар Бориславов
В петък и събота адриатическият курортен град Дубровник събра 15 премиери и външни министри от страните от региона на Югоизточна Европа и ЕС. Основната тема на срещата беше бъдещето на страните кандидати за членство в съюза по пътя им към европейското семейство. Изключение от срещата на върха в региона направи Сърбия, чиито представители отказаха да участват заради поканата, отправена към косовските лидери. Белград отказва да признае независимостта на Прищина и все още смята Косово за своя провинция.
Домакинът на събитието, хърватският премиер Ядранка Косор заяви, че всички са се събрали с една цел - интегрирането на страните от Югоизточна Европа в евроатлантическата политическа и отбранителна система. Българският премиер също направи изявление в тази посока.
Редно е да се отбележи, че всяка от делегациите на страните кандидати със сигурност бе дошла на срещата с различно настроение и различни амбиции заради различната степен на напредък в преговорите с Евросъюза и различните очаквания за близкото бъдеще. В този смисъл домакините от Хърватия би трябвало да бъдат най-оптимитично настроени, тъй като именно те са смятани за най-напреднали по пътя към реалното членство. Загреб очаква да приключи преговорите с ЕС още до края на тази година, а пълноправното приемане да стане през 2012 година. При хърватите имаше известно забавяне заради мораториума, който им беше наложен от Словения, заради продължилия с години териториален спор за Пиранския залив.
"Присъединяването на Хърватия към Европейския съюз ще изпрати силен сигнал към останалите бивши югославски републики, които се стремят към членство", заяви френският пемиер Франсоа Фийон, който също пристигна в Дубровник, предаде Асошиейтед прес.
Френският министър-председател е отбелязал, че страната му подкрепя кандидатите, но те първо трябва да направят същите реформи като Загреб.
Останалите действително едва ли би трябвало да са големи оптимисти по отношение на скорошното си приемане. Независимо от декларациите, че въпреки тежката криза Европейският съюз няма да загърби разширяването си, е ясно, че кризата ще се отрази на разширяването и може да отложи процесите с години. Още повече че страните кандидатки от региона на Западните Балкани продължават да имат нерешени двустранни проблеми. Има доста какво да се желае и по отношение на различни области, като административния капацитет, съдебната система и борбата с престъпността и корупцията.
Разширяването се отлага
Хърватският премиер Ядранка Косор отбеляза, цитирана от Дойче веле, че страната й изпраща положително послание към всички, които искат да се присъединят към европейското семейство, и интеграцията на разпокъсания през 90-те години на миналия век Балкански регион ще "укрепи сигурността в Европа". Дни преди това и председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой направи совалка в няколко страни от региона. Той посочи, че официалната цел на посещението му е "да покаже на всички в региона, че имат европейска перспектива, по-рано или по-късно". В края на май председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу също окуражи кандидатите, като заяви, че сегашната криза не може да бъде извинение да не бъдат продължени усилията за "обединяване на европейското семейство".
Същевременно обаче редица анализатори са на мнение, че въпреки традиционно дипломатичния тон на европейските лидери, ситуацията по отношение на разширяването изобщо не е розова. Към традиционно настроените скептично среди през последната година се прибавиха и нови гласове, които приканват към зачително повишено внимание заради дълбоката финансова и икономическа криза, от която Евросъюзът се съвзема с цената на тежки усилия. В този смисъл проблемите на закъсалата Гърция, както и на други страни, добавиха допълнително напрежение и изкараха разширяването от актуалния дневен ред. Оттук нататък приемът на нови членове със сигурност ще става чрез прилагането на доста по-завишени критерии и в никакъв случай не пакетно, защото има сериозни разлики в напредъка на страните кандидати Албания, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Турция.
Що се отнася до Турция, там нещата са дори още по-комплицирани заради големите различия в политическо, културно и религиозно отношение. Освен това двете основни движещи сили на Евросъюза Франция и Германия на този етап никак не са склонни да направят компромис с южната ни съседка.
Република Македония пък има нерешен проблем с Гърция за името, който е сериозна пречка пред евроинтеграцията й. Сърбия също има проблем заради Косово.
Проблемът Северно Косово
Сърбия бойкотира срещата в Дубровник, но темата Косово е неотменна част от регионалната проблематика. Напрежението, което възникна напоследък в доминирания от сърбите град Косовска Митровица заради решението на властите в Прищина да започнат изграждането на административна мрежа в северната част на страната, показа колко крехък е всъщност балансът, поддържан между албанската и сръбската общност. Практически правителството в Прищина не управлява Северно Косово. Сръбската общност там се подчинява единствено на властта в Белград, която признава за единствено легитимна. Въпреки призивите за начало на реален диалог между двете страни, и Белград, и Прищина до този момент не показват признаци на помирение. Нещо повече, напрежението между тях се покачи в пъти след атентата, извършен по време на мирна демонстрация в Косовска Митровица, при който имаше загинал и ранени. Градусите продължиха да се нажежават и след като косовският външен министър Байрам Реджепи каза, че, за да се въведе ред, в северната част на Косово ще бъдат изпратени специални полицейски части.
Сръбският президент Борис Тадич отвърна на посланието, като го определи като "открито обявяване на война". Тадич предупреди, че "временните косовски институции ще носят отговорност за катастрофалните последствия от евентуалното изпълнение на тези закани".
Ситуацията никак не може да бъде успокоителна за Европейския съюз и съседните страни. Но тя още веднъж идва да покаже, че регионът има остра необходимост от успокояване и кардинална промяна на политическите стереотипи, за да може да обърне поглед напред към партньорството, а не към старите вражди, които са спънка.
Показва също и че европейската интеграция на Югоизточна Европа ще бъде процес, който ще продължи с години, и за да има реални резултати, трябва да заработят постоянно действащи активни европейски политики за региона.