Атанас Куртев отново блестящо представи великия поет на пианото Шопен

Проф. Боянка Арнаудова

По случай 200-годишнината от рождението на Шопен у нас, както и в целия свят, има особен интерес към творчеството на гениалния пианист и композитор. В програмата на фестивала "Софийски музикални седмици", който тази година изобилства с интересни клавирни изяви, бе великолепният рецитал на прочутия ни пианист Атанас Куртев. Известен от години като изпълнител на Шопен, той отново направи впечатление и с разгърнатия си мащабно и многообразно пианистичен талант, с култивираната, вече в най-висока степен дарба да моделира и емоционално зарежда своя тон. Естествено, това майсторство е постигнато с перфектно овладяване на техника, текст, последвано от спускане към най-дълбоките пластове на Шопеновата музика и вникване в нейната емоционална сърцевина и импулсивност.
Много обмислена, тежка двучасова програма, с която изпълнителят ни поведе с елегантност, но и страстност из красивия свят на гения. В първия час от концерта Ат. Куртев явно искаше да ни представи/припомни поляка Шопен, до сетния си час влюбен и изпълнен с носталгия по родината и незабравимите детски спомени - Мазурки (по три мазурки оп. 41 и 63), които редуваше с новаторските концертни Етюди (по шест оп. 10 и оп. 25) и прекрасното Скерцо оп. 39 накрая. Една преднамерена игра с числата 3 и 6, натоварени със  символност и древни мистични послания. В центъра на втората част пък бяха абстрактните Прелюдии оп. 28. А като въведение към тяхното изпълнение, прозвучаха изискано няколко малки бисера - "Пет листа от албум" и тъжното Ноктюрно в до диез минор.
Известно е какво предизвикателство е за пианиста да изсвири всичките прелюдии, още повече на финала на програмата си. Това, което най-силно се открои, е, че Атанас Куртев съумява да внуши своето лично отношение към музиката, знак за силна индивидуалност. И накрая, през тези часове, наситени с емоция, страст, мечти, елегичност, достигаща в някои творби до трагичност, пианистът, който отдавна е известен интерпретатор на Шопен (и създател на музикално общество и на конкурс "Шопен") отново припомни, че музиката се пресъздава не само с техника и следване на авторови указания. За да огрее и стопли душите ни, тя трябва да се одушеви/преживее първо от изпълнителя; да премине през сърцето му. Което се случи на този концерт. И още - това бе един урок за младите музиканти. Демонстрация на многообразно в красота и изразност звукообразуване, на постигнато равновесие в динамики в различните жанрове, на фина мярка при използване на рубати, темпова променливост, нюанси - хармонични и ритмични, и т.н. Което определи облика и характера на всяка пиеса.
Днес е много трудно да кажеш своя дума в интерпретацията на Шопен. Именно затова отбелязвам - с искрена възхита - постигнатото от Атанас Куртев, който бе прекрасен и вълнуващ в лириката, овладяно експресивен в кулминациите, сърцато и интелигентно представящ великия "поет на пианото" Фредерик Шопен.