Страната на десните партии

Десет месеца преди редовните парламентарни избори, които трябва да се проведат през март 2021 г., на политическото поле настъпи видимо оживление, което съвпадна и с падането на ограниченията около коронавируса. Бившата дясна ръка на Бойко Борисов Цветан Цветанов коментира, че мисли дали да участва в предстоящия вот; Мая Манолова заяви, че ще участва в изборите с движението "Изправи се.БГ"; хазартният бос-беглец Васил Божков обяви от дубайските пясъци, че ще прави партия, за да сваля "хунтата"; банкерът-беглец Цветан Василев рече от Белград: "Ако Борисов може да е премиер, защо аз не бих могъл?". Социолозите от "Алфа Рисърч" и "Маркет Линкс" дават трето-четвърто място на партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" и влизане в Народното събрание, а БСП организира среща с трийсет леви партии и организации като първа стъпка към "единение и мобилизация вляво", по думите на Корнелия Нинова. И според двете социологически проучвания, направени по време на коронавируса, БСП изостава от ГЕРБ с чувствителните 7-8%, след като в началото на годината силите бяха почти изравнени. 

Ще бъде грешка да се смята, че тези социологически прогнози показват реалната електорална картина, казват обаче други познавачи на обществените нагласи, като социологът от "Галъп" Живко Георгиев. Данните, взети по време на извънредно положение, когато народът разчита на властите да го защитят от епидемията, не могат да бъдат приемани за релевантни. По-правилно е да се изчака, за да се види какво ще е отражението върху обществото на неизбежната икономическа криза, която може да бъде по-тежка от тази в средата на 90-те години, т.е. грубо казано

пилците да се преброят наесен

Какъвто и нов резултат да бъде получен обаче, и дори той теоретично да бъде по-добър за социалистите, това разпределение на силите показва, че "най-бедната и корумпирана държава в Европейския съюз", както тези дни ни нарече "Блумбърг", залага на дясното, за да бъде "оправена". Погледнете - три от четирите потенциални заявки за нови участници в изборите - Цветанов, Божков, Трифонов, трудно може да бъдат заподозрени в леви симпатии. Манолова ще търси съмишленици по оста ляво-център, нищо чудно да привлече и част от т.нар. градска десница, на базата на антигерберизма е много вероятно да привлече и гласове от БСП. Сред досегашните значими политически играчи от десницата са и ГЕРБ, и либералите от ДПС, и патриотичният конгломерат, и корпоративните партийки, и "Да, България" с компания от разните СДС-та. В България, какъв европейски нонсенс, дори зелените са десни, както и земеделците. Вляво, сред електорално значимите формации остана сал една брулена от вътрешнопартийни ветрове БСП. 

Най-бедната, с най-големите неравенства в ЕС страна, на дъното по каквото се сетите, на върха по смъртност и застаряване, намира възможност да породи поредната дясна и/или корпоративно-олигархична партия, но не и да излъчи ляво движение, което да отговаря на очакванията на тази част от обществото, което не припознава БСП като своята партия. В Европа такива примери има - в съседна Гърция, в Испания, в Германия се появиха радикални леви движения, плод на общественото търсене, на недоволството от дейността на традиционните социалистически формации. Партии като "Сириза", "Дер Линке", "Подемос" играят важна роля в политическия живот, отговарят на общественото търсене за справедливост заради неравенството и служат за коректив на старите големи социалистически партии. Но това е там, на Запад. Тук бедните и опърпаните 

залагат на тези, които ги грабят

защото "тези си ги знаем"; залагат на националпопулисти, за да ги пазят от циганите, мигрантите и гейовете от Норвегия, че "иначе ще стане страшно"; гласуват корпоративно за чорбаджийските партии, защото "те ни дават хляба". И всичко това - прясно посипано с две шепи патриотарски телевизионен популизъм от Слави Трифонов и с щипка вносен евроатлантизъм със зрънце мъст от Цветанов.

Според познавачи на проблема, в България нямало класово съзнание и поради това левите партии не били припознавани. Самият социализъм преди 1989 г., казват те, е "виновен", че създаде общество, дребнобуржоазно по своя характер, в което базовите потребности са задоволени. Но това са твърде "философски" обяснения, дори да са верни. Къде-къде по-банално, но достоверно, звучи обяснението, че няма кой да финансира леви партии, които после да поискат кардинална промяна на системата, което да доведе до "разкулачването" на благодетеля им. Другата възможна причина е емиграцията. Тя основно ни спасява от социален взрив, но и лишава страната от критична маса недоволни, които биха тръгнали след радикална лява партия. 

Макар че постигането на по-справедливо общество е възможно и в рамките на сегашната система. Нуждата от това вече се усеща и от най-одиозните представители на десницата, както се усеща, че в страната има напрежение. 

Не е случайност, че властта започва 

директно да изземва теми на БСП

и левицата като цяло. Лидерът на ПЕС Сергей Станишев едва ли е предполагал колко бързо ще се сбъдне очакването му за "все по-социален ГЕРБ в близките години", което той направи в края на януари. Той нарече тази трансформация рискова за БСП. И ето, не години, а месеци по-късно Борисов заговори за намаляване на ДДС за ресторантьори, книги, памперси, бебешки пюрета. Съзнателно пропускайки, че БСП дълго време е предлагала такива мерки, но в рамките на конкретна социална политика. Това на Борисов не е политика, а реакция на почувствал заплаха за политическото си оцеляване министър-председател. Има защо. Властта отвори едновременно много фронтове. Моделът "Борисов" се пука по шевовете, но са взети мерки да не се спука. Не е случайно нарояването на тези нови или анонсирани десни партии. 

Като изключим екзотиката на Божков, останалите са потенциални патерици на ГЕРБ в следващия парламент, включително и криптопартньорът им ДПС. Разбира се, Цветанов или някой друг теоретично може да ерозира позициите на ГЕРБ, но това като цяло за модела "Борисов" няма да е смъртоносно, защото вероятно ще бъде компенсирано с парламентарната подкрепа на стари и нови фракции като "Има такъв народ" и патриотите, които имат шансове пак да са в НС. Партията на Трифонов ще изиграе и друга роля - на изборите тя ще обере гласовете на недоволни от ГЕРБ, които иначе биха се прелели в други формации, като тази на Мая Манолова или десни проекти. 

Проекти. Това е един от големите проблеми. В България вече почти няма нови класически партии - има проекти. Няма идеология, защото тя задължава. Вместо нея има има декларирани и тиражирани ценности и принципи, често баналности, къде споделени, къде не. Политическото го няма, на мода е рефлекторното и реактивното, действа се ситуативно, в определени рамки и комбинации, за да се решат конюнктурни задачи. Има движения. Дори Манолова казва: "Едно гражданско движение може да бъде по-ефективно от поредната партия." В кръга на шегата - движението означава, че след време ще има и спиране, когато целта е достигната. Този времеви хоризонт на политическите проекти е част от причините за блатото, в което се намираме от десетина години. 

От това не следва да се вдигнат рамене и да се разперват безпомощно ръце. След като дори в Молдова, в неизмеримо по-тежка ситуация, местната демократична общност, начело със социалистите, успя да се справи с тамошния дерибей, то и в България това може да се получи. 

Хубава или лоша,

БСП е единствената реална опозиция

на сегашното управление, която може не просто да бъде парламентарно представена, а да бъде достатъчно влиятелна в НС. С гласовете на тази партия спечели и президентът Румен Радев - единствената институционална опозиция на режима на Борисов. Само тази опозиционна партия е достатъчно силна, дори в слабите си години, за да има достоен брой депутати в Европарламента и своя глас в лява Европа. Други такива социалистически и опозиционни партии в България няма. Така че - пазете си БСП-то, друго си нямате и не се очертава да имате. С рухването на тази партия миазмите на гербаджийското блато ще удушат окончателно страната. 

И накрая цитат за размисъл: "Знаете ли как изглеждаме отстрани - като озверяла глутница, в която оцеляването означава да разкъсаш другия. За какво? За да делим какво? Властта, до която никой няма да ни допусне, тъкмо заради това ни поведение? Да разделим партията, която преди това ще погубим? За да се очистим, очерняйки другия? Да се отърсим от своите собствени отговорности и грешки, отстрелвайки другарите си." 

Тези думи можеха да бъдат произнесени от Жан Виденов, когато се оттегляше; от Георги Първанов, когато го изключваха; от Михаил Миков по времето на конгреса, който загуби. Но са произнесени от Сергей Станишев на 5 юли 2014 г., когато се оттегли от лидерския пост. А можеше да ги каже вчера и Корнелия Нинова. Вечно актуални, правилни и непреходни. На този евъргрийн трябва да се сложи край. Заради България, в името на България и за доброто на България.