Специалисти за света

Докога България ще подготвя специалисти за света, но не и за себе си? Докога ще се използва учебната ни база само като "банка" за цял свят, но не и за нас, българите?
Много тревожни въпроси си задаваме всички. И тези тревоги не са от вчера, те ни терзаят вече повече от 20 години - откакто започна този "пусти преход"! Тръгна той надолу, главоломно слиза и няма край шеметното му спускане. Защото навсякъде и във всичко уж почнаха "демократични" реформи, а всъщност започна разруха. Най-осезателно това "разграждане" се отрази на икономиката ни, на селското стопанство, на образованието, на здравеопазването...
Най-страшното е, че се промени моралът на българите. Друга е вече ценностната ни система и промените не са за добро. България изгуби и продължава да губи своите най-добри специалисти. Те потърсиха хляб и признание, поле за изява извън страната ни. И почти всички и навсякъде успяват, справиха се. Получиха задоволяващи ги работни места и подобаващо заплащане за труда си.
А какво става у нас? Заводите и фабриките ни вече не съществуват, за наука нямаме средства, топим се и като население. И все пак училищата и университетите ни продължават да "произвеждат" добри специалисти, които поемат път пак извън страната. Защото у нас нямат добри условия за работа, защото заплащането не ги задоволява. Вече безпощадно страдаме за лекари, за медицински персонал, за специалисти във всички области на живота. Всеки от нас е изпитал на гърба си това, че оставаме без компетентни, без добри и съвестни медицински кадри. Останаха болници и селища без лекари, без акушерки, без медицински сестри. Стана така, че пациенти и лекари вече не са "тандем", те се превърнаха във врагове! А истината е, че един без друг не могат!
Сега лекарите искат 24 лева за медицински преглед. Правилно е трудът им да е заплатен. Обучението е трудно, продължително и скъпо. Към тази специалност се насочват най-ученолюбивите, най-трудолюбивите. Тя изисква хуманност, отзивчивост, всецяло да й се отдадеш. Но и преданост, съчувствие към страданията и болката на пациентите. А пациентите у нас са бедни. Боледуваме всички, но най-нуждаещи са децата, възрастните, инвалидите. Тях държавата ги остави с минимални средства. Откъде да плащат скъпите медицински услуги? Здравната каса не работи нито за лекарите, нито за пациентите. Няма доволни от нея! Може би тя работи само за себе си?
Преди промяната имаше държавно разпределение на медицинските кадри. То беше премахнато бързо и необмислено. Отричането му стана като "връщането на земята в реални граници"! Защото у нас нещата тръгват на принципа "каруцата пред коня"!
Сега всеки се пита: "Образованието е скъпо. Въпреки растящите нагоре такси в институтите и университетите, държавата отделя средства за учебната база, за преподавателския състав и накрая се оказва губеща. Как ще се решат тези болезнени проблеми? Как и кога ще се създадат условия, привличащи, задоволяващи нашите специалисти?"
Тези въпроси не са само материални. Имат и друга, по-важна страна. Етиката, съвестта, моралът. Народът го е казал най-добре: "Кой каквото прави, за себе си го прави". Сега нашите специалисти се чувстват изоставени от държавата.
Проблемите са сериозни. Те изискват държавна стратегия. Необходима е политика за подготовката и реализацията на нашите специалисти! Кога ще имаме държавници, които да започнат да решават правилно тези проблеми?
Въпреки мизерията, която цари навсякъде и във всичко у нас, пак имаме специалисти, които преодоляват унижението и ниското заплащане и работят съвестно и усърдно. Те ни представят добре на световния пазар на научните достижения! Те са истинските родолюбци, а техният труд е почти героизъм!