Психиатричните болници са пред колапс

Интервю на Тина Ивайлова, Глас нюз БГ


- Г-жо Гълъбова, протестът за какво е, какви са исканията Ви и какво предстои, ако не бъдат изпълнени?
- Инициатор на протеста, който сме организирали, всъщност са колегите от ДПБ „Севлиево“. Предвиждаме да бъде в три дни - 17, 18 и 19 март, и ще се състои по всички правила и законови изисквания, т.е. хората, които ще присъстват на протеста, или са в отпуск, или са в свободен ден. Ще си има, разбира се, дежурни екипи по отделенията, които ще обслужват пациентите, ще приемаме, ще изписваме и ще правим всичко, което е предвидено да се прави в една психиатрична болница.
- Къде ще се проведат? Какви са Вашите искания?
- Протестите ще се състоят на този етап пред лечебните заведения. Засега не планираме един общ протест, който да се случи пред Министерството на здравеопазването, но исканията ни са ясни и категорични. Те не са много. Първото е въвеждане на национална система за оценяване труда на работещите специалисти в държавните психиатрични болници, на второ място, искаме 50% увеличение на заплащането на нашия труд. На трето място, искаме да се зачита нашият труд за втора категория, т.е. от трета да минем във втора категория и разбира се, всичко това означава, че искаме най-после да влезем в полето на здравеопазването в България. Към настоящия момент държавните психиатрични болници са задният двор на българското здравеопазване. Всички знаем какво се случва в задния двор, как не го поддържаме много чист, защото той е далеч от хората, не се вижда, не можем да бъдем укорени, че не поддържаме достатъчно чистота и си изхвърляме боклуците там. Това е нашето желание, това са нашите искания и ние няма да отстъпим от тях.
- Ако не бъдат приети тези искания, какво предстои?
- Разбира се, ако не постигнем резултат, ще преминем към следващи протестни действия, които да доведат до удовлетворяване на нашите искания. Включително сме говорили с колегите и за възможността да стигнем до колективна оставка на всички работещи в държавните психиатрични болници, защото това повече не може да продължава по този начин. Категорични сме, че няма да отстъпим. 25 години сме извън системата на здравното осигуряване. Ние сме лечебните заведения, в които, освен че няма клинични пътеки, за което министерството няма пряка отговорност, разбира се, ние сме лечебните заведения, в които се настаняват психичноболни хора с тежки социални проблеми. Неслучайно и към днешна дата в държавните психиатрични болници живеят около 300 души психичноболни хора. Измамени или без настойници или с такива, които не желаят да се грижат за тях.
Ние сме болниците, в които се настаняват психичноболните, извършили тежки противоправни деяния. На практика те са неизписваеми и остават там с десетилетия.
В нашите болници условията и за лечение на болните, и за труд са мизерни. Няма защо да се лъжем и да ги наричаме с някакви евфемизми. Те изглеждат като... те са едни бараки в повечето случаи или някакви бивши сгради. Бивши конюшни, бивши печатници, всичко бившо. Бивши сгради и бившо оборудване за бивши хора. Работещите в системата на държавните психиатрични болници са изключително мизерно заплатени. За пример мога да дам заплатите в нашата болница, те са горе-долу такива и в останалите психиатрични болници. Началник на отделение, който тази година прави 70 години, има 47 години трудов стаж, от които 45 са по специалността, получава чисти 3100 лева.
Всичките ни медицински сестри  са възрастни. Най-младата ни сестра е на 51 или 52 години, получава чисти около 1800-1900 лева. Това е срамно. Начинаещ лекар започва с 2000 лева, колкото е по колективен трудов договор, в крайна сметка чисти получава около 1600-1700 лева. И за да си осигурим едно прилично съществуване, се налага да работим на повече места - частни практики. Лекарите, психолозите също, медицинските сестри и санитарите ни работят на второ, някои на трето място по хосписи или в други лечебни заведения.
- Колко персонал има в момента във Вашата болница?
- В момента в нашата болница в отделението за мъже с остри психози, това е най-тежкото отделение в една болница, както и отделението за жени с остри психози, имаме изразен недостиг на младши медицински персонал, на санитари. В мъжкото ни отделение на работа са пет човека, не на смяна, а изобщо са пет човека, от които четирима мъже и една жена. На дежурство остава една сестра с един санитар за трийсет тежко болни мъже, което е против абсолютно всякакви правила. За сравнение ще кажа, че в Европа стандартът в "острите" отделения, съотношението болни-персонал, е едно към едно до едно към три, а у нас е едно към десет до едно към петнайсет.
Изобщо не можем да говорим за качество на медицинските услуги, които предоставяме. Работим с демотивирани хора, остарели хора, изхабени хора. Освен недостига на персонал, при нас има недостиг на шестима лекари, на един психолог, на поне 10-12 санитари, на 6-7 сестри.
Другият ни голям проблем е средната възраст, която е твърде висока. А нови хора не идват. Защо да се сърдим, че не идват нови хора? Защото новият човек ще отиде в някои от хранителните вериги да разнася кроасани и да подрежда прясно и кисело мляко срещу заплата от поне 2500 лева. Няма защо да се сърдим на хората, че не идват.
Недостигът е огромен, ние сме в състояние на свободно падане в пропастта и съвсем скоро ще ударим дъното с персонала. Така че, нашите искания може да звучат неразумно, на някого може да му се вижда невъзможно, нелогично, но в крайна сметка, след като депутатските заплати могат да се увеличат автоматично с 800 лева, не виждам причини нашите заплати да не могат да се увеличат с 50%. Ако толкова много тежим на българското здравеопазване и на институциите, ами нека да затворят тези 12 държавни психиатрични болници, така ще се знае, че ги няма и никой няма да се мъчи с тяхното съществуване и поддръжка.
- Какво ще стане с хората, които са болни, ако затворят психиатричните болници?
- Да му мислят и институциите, които отговарят за това. В крайна сметка 12 държавни психиатрични болници не са търговски дружества. Те са единствено и само вторични разпоредители с бюджетен кредит. Те зависят изцяло от благоволението на първичния разпоредител с бюджетен кредит, който е Министерството на здравеопазването. Нашите искания са към министерството, защото то е собственик на тези болници и то трябва да защити техния интерес, финансов и всякакъв друг, респективно на болните, които се лекуват, а те са около 2100 души, пред Министерството на финансите. Ние нямаме основание да искаме нещо от Министерството на финансите, защото нашият принципал е министърът на здравеопазването и затова исканията ни са към Министерството на здравеопазването.
- Добре, но по целия свят психичното здраве е едно от водещите и е приоритет.
- По света е така, психичното здраве е важно, обръща се голямо внимание. Изключително много се работи за профилактиката и превенцията в тази сфера и за лечението на хората с психични разстройства, но у нас, уви... Процентът, който се отделя за психично-здравна помощ у нас е около 2% от общия бюджет на здравеопазването. В цивилизования свят, към който се стремим и към който принадлежим географски, този процент е 10%. Пет пъти разлика.
- От психичното здраве идват и много други заболявания.
- Да, така е, но у нас това разбиране го няма, че психичното здраве е част от здравето. Ние го караме на лозунги. Там сме много силни. Копираме лозунгите на СЗО и смятаме, че нещо сме направили. Не, не сме направили. Дванайсетте държавни психиатрични болници тънат в мизерия и недоимък. Драматично.
- Преди няколко години си говорихме с Вас за ресурсни центрове и други такива неща?
- Да, ние на говорене сме силни, ние си ги говорим от години, от десетилетия. Правим стратегии, нещо правим, нещо се случва. Ето, по Националната стратегия за психично здраве бяха одобрени 18 лечебни заведения, които да бъдат реновирани в различна степен, нашата болница да се пребазира в София. Парите са дадени от Плана за възстановяване и устойчивост, от първия, защото май следващи няма и да има.
Министерството на здравеопазването на 13 септември обяви обществените поръчки, бяха избрани изпълнители, сключени са договори за нашата болница. Сега сме март, кога ще се открие, кога ще се изпълнят тези 9 месеца, за да се извърши реконструкцията на сградата? Никой не ни казва. Отговорът е: „Чакайте, трябва да имаме бюджет. Докато нямаме бюджет, нищо няма да се прави.“ И наистина, нищо не се прави. Това са фактите.

Със съкращения