Трудната съдба на един велик паметник

Само който не е бил на експедиция с археолози, не знае каква е тръпката на откривателството. Само човек, презиращ учените и историческото наследство на страната си, може да заяви като Бойко Борисов - нали помните: "Прибирайте си керемидите и да ви няма". Само че Борисов си отиде от властта, а археологическите открития остават да радват поколенията.

Миналата седмица учените от Националния археологически институт с музей при БАН отбелязаха с международна онлайн конференция 20-ата годишнина от откриването на уникалната тракийска гробница при хасковското село Александрово. Много изследвания са направени в годините, след като видният археолог Георги Китов в края на 2000 г. се спусна през прокопана от иманярите шахта, откри гробницата и невероятните стенописи в нея... Него самият вече го няма, но делото му живее свой живот.

Била съм в няколко експедиции на Китов, но към Александровската гробница имам особен сантимент. Не само заради битките срещу критикарите, които наказаха археолога, че проникнал на своя глава, без разрешение за проучване, в древното архитектурно съоръжение. Ето какво разказва Диана Димитрова - спътницата на Китов в живота и професията:   

"Храмът-гробница в Александрово бе открит на 17 декември 2000 г. Това бе в последния работен ден на експедиция ТЕМП. Работихме на две много малки могили по трасето на автомагистрала "Марица", непрекъснато имаше непрогледна мъгла като кисело мляко. Това беше първият и единствен слънчев ден, в който можехме да се огледаме наоколо. Видяхме могилата Рашова чука и на нея - изхвърлена почва от съмнителен изкоп. Отидохме към изкопа няколко души и установихме, че изхвърлената почва е от голяма иманярска шахта. Намерихме начин да слезем в нея надолу и запълзяхме с краката напред, докато попаднахме в един свят, който е много различен от нашия... Като светнахме с фенерчетата, видяхме стенописите. Разбрахме къде сме попаднали. Рисувана гробница не се намира не само във всеки сезон, не се намира във всеки живот."

Сетне започна истинско ратничество за опазването на паметника. Имаше едни непохарчени пари, дадени от агенция "Пътища" за проучване по магистралата, искахме те да се използват за първа консервация на гробницата, която е безценен паметник от световно значение. Но понеже тя била встрани от трасето, не разрешиха. После пък бях съпричастна към борбата да се опазят, да се консервират и реставрират тракийските стенописи в гробницата, да се спрат едни миньорски изкопи с тежки машини, които ги застрашаваха. Успяхме временно - все пак ги изкопаха, без изобщо да се допитат до специалистите. И тогава, и още повече днес - когато заради пандемията туризмът загива, мисля каква безумна държава сме. Нашите земи са толкова богати на история, че където копне човек, излиза археология, която свидетелства за цивилизации от праисторията до късното Средновековие. България отдавна трябваше да е прославена като страна на богато културно наследство, да е опасана с маршрути на културно-историческото наследство и да привлича хиляди специално заинтересовани от такива екскурзии туристи от цял свят. Уви, такива маршрути имаме, но те и днес са по-скоро инцидентни хрумвания на някои туроператори, отколкото осъзната държавна политика.

Александровската гробница е датирана към IV в. пр. Хр. Състои се от дълъг почти 15 метра коридор и две камери с ниски входове - правоъгълна и кръгла. Учените смятат, че постройката е играла ролята на хероон - храм-мавзолей. Вътре има ритуално легло от масивни камъни, според археолозите то е било застилано с плат или кожа, а в двата му тесни края са били монтирани каменни "възглавници". Според Георги Китов погребалните ложета в тракийските гробници са били използвани за религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии. Тази при Александрово е единствената, която по красота и украса съперничи на знаменитата Казанлъшка гробница. Само че докато за паметника при Казанлък и до днес специалистите спорят тракийски или гръцки майстори са зографисали стените, при Александрово спор няма - фреските по стил, сюжет и изпълнение са тракийски. 

Най-богати са стенописите в кръглата камера, разположени в шест пояса с различна широчина. Сцените изобразяват всекидневието на тракийската аристокрация, облеклото, заниманията им, ловни сцени, домашни и диви животни, растителни и геометрични мотиви, дори жертвоприношение на бик. Случайността ме свърза с изумителен и наистина уникален елемент от тази украса. Намислих да правя репортаж от това място, нащраках десетки снимки и потеглих за София, а по пътя установих, че... фотоапаратът не е работил. Срам. Е, върнах се обратно - по това време археологическият екип нямаше още дигитални апарати. Направих снимките наново и оставих всичко при Китов. След няколко дни той ми звънна ненадейно един следобед и с особен глас рече: "Ела веднага в института". Тънех в догадки по пътя, но не можех да си представя какво е станало. Оказа се, че на две от снимките, точно срещу входа на кръглата камера, в червено боядисания пояс по стената, се вижда изрисуван с острие профил на лицето на млад мъж и над него надпис с гръцки букви. По-късно проф. Василка Герасимова разчете надписа като Кодзимасес Хрестос, като Кодзимасес е име от тракийски произход, а Хрестос означава майстор - т.е. Кодзимасес Майстора. Явно "зографът" е оставил своя автограф на произведението си. Случайността направи така, че уникалният "автопортрет" се видя на моите снимки! Той бе публикуван за пръв път в ДУМА. 

Според Китов портретите на личности в античността са изключителна рядкост. А един от първите сред древните владетели, който е поискал да бъде моделиран профилът му върху монети, е тракийският цар Севт III (края на IV в. пр. Хр.). Но данни за автопортрети от онази епоха досега няма.

Днес в автентичната Александровска гробница не се допускат посетители. По времето на министър Стефан Данаилов до нея бе изграден Музей на тракийското изкуство в Източните Родопи. Комплексът бе изграден със средства от японското правителство по неговата програма за безвъзмездна помощ в областта на културата. Централно място заема копие на гробницата, изработено едно към едно спрямо оригинала от Владимир Цветков, проф. Валентин Тодоров, Григори Григоров и Елица Цветкова. В сградата е експонирана и сбирка от забележителни археологически находки от Източните Родопи и Сакар. Сред тях е златно съкровище от 4500-4000 г. пр. Хр. Накитите напомнят много предметите от Варненския некропол и се смята, че са най-старото обработено злато в света. Тук има и лаборатория за консервация и реставрация. 

А до гробницата през 2010 г., две години след кончината на Георги Китов, бе поставен негов барелеф. Поне там! Понеже в София няколко години Инициативен комитет се опитваше да постави паметник на археолога, открил десетки тракийски паметници като гробницата в Жаба могила при Стрелча, комплекса край Старосел, златната маска на тракийски владетел, гробницата на Севт III и бронзовата глава в могилата Голямата Косматка край Шипка. Автор на паметника щеше да е Величко Минеков. Е, не можахме да се преборим с бюрократите от столичните институции...