Спирала на мизерията

Не знам дали властта на улицата си дава сметка за потенциалните рискове и загуби, които ще се стоварят върху страната ни при една продължаваща дестабилизация. Едва ли... "Интелигентните млади", "цветът" на протеста или събудилата се "средна класа", както ги оприличават някои, може да крещят френетично "Червени боклуци", "Мафия" и "Оставка", но са на светлинни години от държавническото мислене, стратегическото планиране и мисията на истинския управленец. Който и да е той! Защото е много лесно и твърде първосигнално да искаш жертвен агнец веднага, тук и сега, а да не носиш и грам отговорност, ако с действията си "изхвърлиш и бебето с мръсната вода".
Мнозинството протестиращи, разбира се, са разочаровани и измъчени от 23-годишния кошмар на прехода, но опиянени от силата си, губят чувството за мярка и не усещат лекотата, с която обслужват сценария на задкулисните кукловоди. Последните пък не може да не си дават сметка, че самоцелното спечелване на властта ще им се върне като бумеранг и ще усили спиралата на мизерията, в която затъва държавата. 
Сигурен съм, че тези мои разсъждения ще срещнат оня кисел сарказъм и самодоволството на реванша, с които са залети форумите и социалните мрежи. Ще се сблъскат и с объркването и обидата, обвзели хората, които се надяваха, че най-сетне с правителството на Орешарски ще започне промяната и нормализацията на страната към по-добро, каквито бяха и обещанията преди и след изборите.   
И едните, и другите ще са прави в позицията си, макар и твърде различна, погледнато откъм собствената им политическа камбанария. Убеден съм, че сред тях са малцина онези, които преследват просто хаос и провокации, ей така, от любов към спорта - заради самия хаос.
Но даваме ли си всички сметка каква би била цената от сбъдването на най-авантюристичния развой на събитията с оставка на кабинета и поредните предсрочни избори? На България й предстои много важен календарен момент като член на ЕС - финализиране на преговорите за 15 млрд. евро от Брюксел за следващите седем години. Тоест за следващите 2 мандата на управление на държавата ни. Ако това не се случи, или стане по  неподходящ начин, един от ключовите фактори за икономическото ни развитие ще бъде похабен от собствената ни глупост. Едва ли едно ново служебно, а не редовно правителство би било най-подходящият за целта партньор на ЕК.
Да не говорим, че заради слабото усвояване на евросредствата досега България най-вероятно ще загуби между половин и 1 милиард евро от фондовете, с които разполагаше през настоящия финансов период. Спасяването на поне част от тях може да стане, ако бъдат вложени час по-скоро в готови вече проекти, но за това е нужна нормална бизнес среда, не анархия. А да припомняме ли за незавидното състояние на енергетиката ни, доведена до колапс - сектор, който плаче за спешни мерки, и то без отлагане. Или за зейналата дупка в хазната от 1 милиард заради слабите приходи?
Но най-парадоксален в случая е очевидният факт, че едни нови избори означават възпроизвеждане на статуквото, защото ще се насрочат по същия Изборен кодекс, по който бяха последните избори. Което отново ще взриви обстановката. Това ли искаме?! Няма магическа пръчка, която да прероди държавата. А още по-малко това може да стане с властта на улицата. Защото нейното продължаване води до безвластие и сриване надолу, надолу и все надолу...