Сплетителят на бунтовния дух Пишурка

На книжния пазар се появи най-новата книга на Юлий Йорданов със странното заглавие "Сплетител на бунтовния дух". Творбата увлекателно разказва за живота и творческото дело на големия български деец от времето на Възраждането, просветител, културтрегер, поет, преводач и радетел за освобождението от турско робство Кръстьо Стоянов Пишурка. На пръв поглед заглавието е странно заради думата "сплетител". Но всъщност няма нищо странно, защото в края на своите стихосбирки видният възрожденец пише: "Исплете Кр. Ст. Пишурка".
Юлий Йорданов си поставя за цел да покаже на читателите каква колоритна личност е позабравеният от повечето хора творец и страдалец.
Кръстьо Пишурка е роден на 24 август 1823 г. във Враца. Завършва основно образование в родния си град, след това учи в Пловдив и Цариград, владее шест езика. Това му дава възможност във времето на Османската империя да се издигне в различни административни постове, както и в дипломацията.
Но той предпочита да се върне в родния си град Враца и да се занимава с професията си - учител. Създава много стойностни неща. Страдалец е, защото този високообразован за времето си човек има редица драматични моменти в живота си. Изпитвал е силни чувства към колежката си от девическото училище - хубавицата Цвета Кръстенякова. Лошото е, че в нея - напук на канона - е бил влюбен и младият врачански владика епископ Агапий. И в този любовен триъгълник жертва става младият даскал. Той е набеден от архиерея и е изгонен от Враца. И така се налага Пишурка да откликне на поканата на ломските търговци да стане учител в новосъграденото училище в крайдунавския град. Затова неговото дело се свързва както с родния му град Враца, но и с Лом.
Пишурка е автор на редица нововъведения, с които се скъсва с килийността в преподаването в училище. Той има ярък принос за развитието на българското образование в цяла България.
Освен с учителството, богато надареният учител се залавя с най-всестранна дейност. Създадената от него уникална институция в сферата на културата - читалището, я няма никъде по света. Основава първия народен университет. Отначало от църковния амвон, а после в читалището всеки празничен ден любознателният учител държи поучителни слова. Превежда и побългарява драми, повести и стихотворения. Автор е и на собствена поезия. Сътрудничи на периодичните издания "Зорница", "Македония", "Читалище", "Училище".
Книгата на Юлий Йорданов "Сплетител на бунтовния дух" достига до читателя благодарение на издателство "Богианна".