В гръцката джунгла

- Чувал съм, че българите ходят на море в Катерини. - Да, ама на нас тук ни харесва повече. - Пелион е номер едно!, казва, вдигайки палец, собственикът на ресторанта, докато раздига чиниите, в които допреди малко е имало вкусно задушено заешко, зелени салати и безподобен домашен сиропиран сладкиш, който може да ви изправи за секунди на крака при хипогликемия. 

"Тенкю вери мач!", ресторантьорът, съпругата му и един от сервитьорите ни изпращат до вратата, където ни поглъща шумът на цикадите, които са единствените смущаващи вечерното спокойствие в едно от най-посещаваните пелионски села - Цагарада. Полуостровът заедно със своя собствен полуостров Трикери оформя от изток големия Пагасетийски залив, в дъното на който се намира третото по големина пристанище на Гърция - Волос. Той предлага едно от най-уникалните съвместявания на планинска и морска почивка.

Пелион е друга Гърция, каза една позната, посетила преди година разположеното северно от Цагарада село Хорефто, което има сравнително приличен по размери спрямо българските представи плаж. Така е. Но това се отнася предимно за източните му склонове - стръмни, разцепени от клисури и каньони, малко по-бедни на плажове, но за сметка на това изобилстващи от такава буйна растителност, влажни вътрешности на горите и рекички, че спокойно могат да претендират за титлата "джунглата на Гърция". Западният склон на Пелион е по-полегат, по бедност откъм зеленина прилича на останалата част от Гърция, но пък селата са наредени на или близо до брега, което е голямо предимство. 

На изток селата, като Цагарада например, са разположени на няколкостотин метра надморска височина и достъпът до плажовете е възможен само с автомобил, който пъпли по тесните и стръмни пътища с двайсетина километра в час, докато стигнете до желаното място. Както плажът на Микро е перлата в короната на Южен Пелион, така Потистика е безспорният фаворит на източната част. Но ако ще почивате в някое от селата по на север, то Потистика с нейните огромни канари, сякаш паднали от небето досами брега, и приятната смес от ситни камъчета и пясък ще ви бъде неудобна за плажуване. 

Цагарада предлага достъп до пет плажа в обсег от пет километра, които можете да достигнете за петнайсетина минути с автомобил. Пътят към всеки един от тях, макар и стръмен, с остри виражи, предлага красиви гледки към морето и клисурите в околността, в компанията на безчет хортензии с големината на топки за хандбал, провиснали през хорските огради. Белосаните къщи с каменни покриви са навсякъде и ако не са табелите, не можеш да разбереш къде свършва едното село и започва другото.

Един от най-известните и посещавани е Милипотамос, който всъщност е поредица от три плажа. От обширен паркинг по бетонни стъпала се стига до първия, а за втория се минава през естествен отвор в една скала, който разделя пясъчната ивица. Плажовете, меко казано, не са големи, но в тази част на Гърция повечето от тях са такива и очарованието им се крие в уединеността и лекия дъх на "дива" романтика. Милипотамос има и трети плаж, до който се стига по други бетонни стъпала. Той е слабо посещаван, каменист, скалите навлизат и преграждат пътя на вълните, които се разбиват с грохот в тях. Морското дъно е каменисто и макар топлата вода и пенестите гриви на вълните да примамват - внимавайте и пазете краката си от наранявания. Освен това на седем-осем метра навътре дъното рязко пропада. Преди плажа има параклис, така че ако искате, минете първо оттам, преди да влезете във водата. Паленето на свещ може и да не е помогнало на много хора, но със сигурност не е навредило никому. 

Любителите на вълните задължително трябва да посетят дори при лек ветрец известния Дамухари, до който може да се стигне и по пешеходна пътека от Цагарада, но при условие, че имате прасци на римски пехотинец. С автомобил не може да се стигне до самия плаж, последните няколкостотин метра са пеш, макар да има асфалт досами морето. За тези, които не разбират какво означава знакът "Стоп", към него има и табела на английски: "Умните хора не стигат с колите си до плажа. За останалите е забранено."

Плажът и едноименното селце станаха световноизвестни през 2008 г., когато на него са били заснети някои от сцените на популярния филм с Мерил Стрийп "Мамма миа". По-голямата част от лентата обаче е направена на близкия до Пелион остров Скиатос, до който може да стигнете с корабче от селището Платания, в дъното на полуострова. Дамухари има още едно заливче, което е много по-спокойно, особено като се разположите под сянката на таверната, която го обгражда от едната страна. Опитайте дорадо в тиган, за което е необходимо да имате... риба, тиган, зехтин, морска сол, подправки и седем минути търпение да се изпържи. Само 87 ккал на 100 грама. Нещо като бонбонки "Тик-Так" в света на рибите.

"Папа Неро" и разположеният до него "Агиос Йоанис", макар и да дават простор, са чисто лишени от романтика, но пък си имат водорасли. Типични широки курортни плажове, които прекрасно пасват на разположените зад гърба им хотели на най-големия пелионски морски курорт "Агиос Йоанис". Впрочем, сравнен с българските му аналози, "Агиос Йоанис" би бил голям, колкото е най-малката пресечка на "Слънчев бряг", а думата хотел изглежда леко неуместна за три-четириетажните къщи, ако ги сравним с други курорти, където под хотел се разбира бетонна грамада със стотици легла.

Съкровището на тази част от Пелион обаче е Факистра. Уединеният плаж е обявен за един от най-красивите "скрити" плажове. Пътят до него е още по-стръмен и на места разбит, паркинг няма и трябва да се спира където намерите. Преди да се спуснете до Факистра или след като се изкачите от нея, може да свърнете по пътека, която да ви отведе до друга местна забележителност - Скритото училище, което действително е било такова по време на турското робство. 

Пътеката, която води надолу, е по-скоро за кози, отколкото за хора, макар че трябва да се даде дължимото на незнайните гърци, които са секли стъпала в пръстта, подпирали са ги с камъни и клони, за да стигнат хората до това кътче на Пелион и никой да не им поиска нищо за това. Каменистият плаж на Факистра може да побере не повече от петдесетина души, но то повече и не идват. Мястото е за ценители на "дивата" красота, решили да се лишат от някои удобства за няколко часа, за да се "слеят с природата". 

А че природата винаги намира начин да ни покаже колко сме нищожни, човек може да го научи и на един от селските площади на Цагарада. Те са общо четири, оформящи центровете на четирите махали, наречени по името на църквите им. На главния площад пред църквата "Св. Параскева" се намира централната забележителност на селото - 1000-годишният чинар. Един от гигантските му клони дори е подпрян от зидана колона, да не се прекърши под собствената си тежест. Поседете малко под сянката на хилядолетното дърво, помислете колко сме нищожни на фона на времето и се опитайте да се насладите на всеки миг, който ни предоставя този свят.