Смърт и ужас в арабската жега

Десетки хиляди поклонници като тромава змия се придвижваха около Черната джамия и камъка Кааба в Мека. Извършваше се обредното обикаляне на главната светиня на исляма. Всички поклонници бяха облечени в бели ихрами - задължителната "униформа" на извършващите хаджилък.
Ихрамите се състоят от два дълги - по 2-2,5 метра - къса плат, с които обвиват съответно долната и горната част на тялото. Главите се оставят непокрити, за да може Аллах лесно да се убеди в чистотата на помислите и силната вяра на поклонниците.
След обличането му ихрамът не бива да се сваля до края на поклонението. Облечените в ихрам не пеят, не се смеят, не режат ноктите и косите си, не се мият със сапун. На поклонника е забранено да обижда или убива каквото и да е, включително насекоми, не бива да откъсва тревичка или листо. Може да става, да сяда, да ляга и даже да спи само ако тялото е покрито от коленете до пъпа...
В този страшен 20 ноември 1979 г. никой не обърна внимание, че около 200 поклонници имаха на ихрамите си допълнения - тънки червени превръзки. Те се разпръснаха в очакване на условния сигнал. И ето че на близките две минарета се показаха две бели фигури и призивно издигнаха ръце. Изпод ихрамите

"белязаните" поклонници измъкнаха автомати

 и откриха огън по плътната тълпа.
Започна нещо невъобразимо. Като се тъпчеха смъртоносно, хората с викове се хвърлиха към вратите. Въпреки че голямата част от тях успяха да избягат, в ръцете на нападателите се оказаха повече от 6000 мъже в бели ихрами. Миналогодишният рекорд, когато в Никарагуа 2000 души се оказаха заложници, веднага бе счупен.
Натикаха всички заложници в обширните подземия под Кааба. След два часа взрив с огромна сила разкъса автомобил, приближил към двореца на крал Халед в саудитската столица Рияд. В различни райони на страната отряди на терористите завзеха свързочните възли и правителствените сгради. Стана ясно, че в Саудитска Арабия се извършва държавен преврат.
Властите изпаднаха в паника. Националната гвардия получи безумната заповед веднага да освободи Кааба. Без всякаква подготовка войниците се устремиха към вратите на джамията и се натъкнаха на ураганния огън на автомати и даже на картечници. Като загубиха десетки убити, гвардейците отстъпиха.
На Изток човешкият живот никога не се е ценил високо. На другата сутрин войниците отново бяха подгонени да щурмуват. И отново никой не можа даже да приближи до вратите -

терористите водеха прицелен огън

 от окръжилите Кааба минарета като от картечни кули.
След кратко съвещание саудитските генерали предложиха на краля нов "гениален" план, който предвиждаше масово използване на бойна техника. Сутринта на 22 ноември небето над светинята се раздра от бумтежа на 5 вертолета, а по земята към Кааба се насочиха 12 бронетранспортьора. Отзад вървеше пехотата - 3000 войници.
Но терористите се бяха подготвили добре. Като откриха огън от противотанкови оръдия, те запалиха 3 броневика, след което свалиха и един вертолет. Атаката се задави. Кралят Халед ибн ал Азис ас Сауд се молеше за помощ, но явно Аллах не бе на негова страна. Вероятно се беше разгневил на пазителя на ислямските светини, който неотдавна бе предоставил убежище на Иди Амин, сваленият угандийски узурпатор и терорист, а като добавка - садист и човекоядец.
Кралят бе принуден да се обърне към Валери Жискар д,Естен - президент на Франция. Той откликна незабавно. Французите под командването на Пол Берил веднага поискаха чертежи на подземните съоръжения на Кааба. След няколко часа трескаво търсене стана ясно, че няма никакви чертежи. Тогава Берил и офицерите му решиха сами да се отправят на рекогносцировка.
Всичко мина добре, а после Берил и колегите му бързо разработиха план, по който саудитските специални части трябваше да щурмуват. Главният проблем бе в това, че

в кралството нямаше никакви специални части

 И французите решиха да ги създадат "в крачка".
Те оформиха от най-добрите гвардейци три щурмови групи от по 30 души. Капитан Берил поиска от правителството на Франция 50 килограма взрив, 200 противогаза, 30 газохвъргачки и 3 тона сълзотворен газ. Капитанът настойчиво препоръча на представителите на крал Халед да притъпят гордостта си и да влязат с терористите в изморително търгуване за живота на заложниците.
Обещайте им поне изпълнение на част от исканията - повтаряше Берил. В замяна на това те трябва да започнат да освобождават пленниците.
Завършваше първата седмица и преговорите дадоха резултат. Терористите решиха да освободят 1000 заложници - не толкова от хуманни съображения, колкото за икономия на вода и продоволствие. Сутринта на 27 септември вратите на джамията се отвориха и навън се устреми тълпа в бели дрехи.
Нервите на обкръжилите джамията саудитски офицери не издържаха. Решили, че терористите са тръгнали в атака, командирите заповядаха на войниците да открият огън. Затрещяха автоматни откоси, виковете на ужас смразяваха кръвта. Много поклонници падаха мъртви, а други се втурнаха обратно по окървавените тела.
След известно време всичко се повтори - терористите гонеха пленниците през вратите към свободата, а там ги посрещаха с олово. Цялото пространство

пред джамията бе покрито с окървавени тела

 Това още повече подкопа позициите на ръководството на страната. Появиха се случаи на неподчинение на войници на командирите си и шансовете за държавен преврат рязко се увеличиха.
По това време всеки французин в бесен темп - с помощта на преводач - обучаваше по една щурмова група. Начело на всяка от тях имаше саудитски офицер, който трябваше да взриви тежките врати, водещи към подземията на джамията. Заместници на командира на групата бяха двама войници. Единият поддържаше радиовръзка, а другият трябваше за стреля с газови заряди от газохвъргачката. За да осигурят взаимозаменяемост при боя, французите бързо обучиха и други войници на подривно дело, радиосвръзка, използване на гранатохвъргачка. Всеки отряд трябваше да щурмува в състав 10 групи по трима войници във всяка.
Личното участие на французите в щурма се изключваше, тъй като допускането на "неверници" в Кааба беше светотатство, отговорните за което щяха да горят в мюсюлманския ад.
Настъпи 4 декември - 15-ият ден от терористичния акт. По това време при терористите се намираха само 130 заложници от първоначалните 6000. В 10 часа националната гвардия откри по минаретата ураганен огън, за да неутрализира снайперистите. Трийсет щурмови

тройки в противогази тръгнаха в атака

 В комплекса на джамията се устреми сълзотворен газ СS в пределна концентрация - 30 милиграма на литър.
Благодарение на това войниците успяха сравнително бързо да се промъкнат през отворените врати на Черната джамия. Тук и там се превиваха, като си разтриваха очите, мъже в мръсни изпомачкани ихрами. В 10,30 часа щурмуващите взривиха вратата към подземията и част от новоизпечените саудитски командоси се устремиха надолу, като пръскаха газ.
Гвардейците бяха неприятно учудени от това, че мнозина от заложниците са започнали да симпатизират на похитителите - бе се проявил стокхолмският синдром. Имаше случаи, когато автоматът, паднал от ръцете на застрелян терорист, бе вдиган от заложник и той стреляше по нападащите войници. От подобна "благодарност" гвардейците станаха свирепи и пуснаха в ход обикновени осколочни гранати.
Трябваха все повече и повече газ и гранати. Като изразходваше боезапаса си, всяка щурмова група се връщаше за нова порция, а я сменяше вече заредената. Чак към 12 часа в наземната част на Кааба

всички превратаджии бяха избити

 или с крясъци се търкаляха по земята. Под земята боевете продължиха още два часа, преди подземията да престанат да отвръщат с огнени редове.
Започна евакуацията на отровените, ранените, убитите. На сортировъчната площадка лекарите оказваха бърза помощ на тези, които още се нуждаеха от нея. По-голямата част от последните 130 заложници бе спасена. Пол Берил направи всичко, което можеше. Косвено потвърждение на верността на неговите разчети бе това, че бе останал само 1 тон сълзотворен газ - за всеки случай, като резерв.
За двете седмици загинаха около 250 заложници и 600 бяха ранени. От щурмовите групи загинаха половината, а много от гвардейците бяха ранени. От 200-те терористи оживяха 20. По законите на шариата след разпитите ги чакаше позорна смърт с отсичане на главите.
Грамадното кралско семейство с численост повече от 30 000 души въздъхна с облекчение - властта е удържана и може да се наслаждава на нефтеното процъфтяване. Като се има предвид ниското професионално ниво на саудитските военни училища тогава, не можеше да се очаква по-добър изход от операцията. Така се роди саудитският спецназ, който на 16 март 2001 г. мълниеносно, въпреки че не без загуби от страна на заложниците, освободи пътниците на Ту-154, отвлечен от чеченски терористи на летището в Медина.