Проф. Петър Червеняков: Медицината е призвание

Аида ПАНИКЯН

Има хора, които, срещнеш ли веднъж, помниш цял живот. Дали заради скрития чар, дали заради познанията, будещи респект, дали заради човещината, заради високия и несравним професионализъм или ещо друго. Проф. Петър Червеняков е от тях. Грабва със сърдечната усмивка в очите, а със здравото ръкостискане те кара да му се довериш незабавно. Грижовен към пациентите, но и познаващ медицината в дълбините й. Лекар и Човек! Всяка среща с него е вдъхновяваща и незабравима.
Той не просто влиза в операционната, а държи уверено скалпела и оперира допреди няколко години. Пръстите на едната ръка са много, за да се преброят хирурзите по света, които са оперирали на тази възраст.

Днес проф. Петър Червеняков - едно от най-големите съкровища на българската медицина, става на 97 години. И продължава да гледа на живота и с намигане, и сериозно, и мъдро. Защото знае цената му. Твърди, че е щастлив, когато прави хората щастливи, а те са такива, когато са здрави.
От невръстен познава мъката на семейството по разстреляния без съд и присъда през 1923 г. чичо - учител. От малък осъзнава какво оръжие са познанието и образованието. Родителите му не се спират пред бедността, за да го изучат. Потомък на чипровски въстаници и Ботев четник, арестуван на 16 г. за антифашистка дейност, в полицейските подземия на Лом юношата е пребиван до безсъзнание 14 пъти. Никой не вярвал, че може да оживее. Макар и пълен отличник, бил изключен от всички училища заради политическите си убеждения. "Никога не съм пил и пушил. Парите ми трябваха за учебници", казва проф. Червеняков.
Болестта няма почивен ден, споделя още професорът. Често след тежка операция се прибирал у дома, сядал да вечеря, но... оставял всичко и се връщал в болницата. При пациента.
За всичките си над 70 години в операционната хирургът има поне 30 хиляди операции в 54 болници в България, Либия, Русия, Македония. 12 години е главен консултант и хирург в Либия, лекувал е сина на Кадафи. Световната медицина е признала и въвела в практиката две негови изобретения, 12 рационализации, над 40 оперативни метода, някои от които са без аналог в света.
За проф. Червеняков това е статистика. За него са важни хората. Знае по име пациентите си, поддържа връзка с повечето. Един от основоположниците на българската гръдна хирургия и на Европейската асоциация по гръдна хирургия е над 35 години национален консултант по коремна и гръдна хирургия. Носител е на орден "Стара планина" - първа степен, за постижения в областта на гръдната и сърдечно-съдовата хирургия, на орден "Св. Св. Кирил и Методий" и много други. Зад всяко отличие вижда единствено спасени човешки животи. Да добавим - и благодарни семейства.
Пари от болен не е вземал - така му заръчал неговият баща! За хирургията казва, че не е професия, а вдъхновение - "прави те човек и те кара да обичаш човека".
Твърди, че е изключително богат. И пояснява: "Семейството е моят капитал".
С усмивка си спомня 4 март 1953 г. - първия си работен ден като лекар. И пътя от София през Септември, Добринище, Гоце Делчев, селата Копривлен и Илинден до заставата. Последната отсечка минава на кон. Оказва се сляп. Но очевидно и на сляп кон всеотдайният лекар може да стигне до върховете на световната медицина. 

Симеонка Симеонова:
Той ми е като баща

"Бях на 19 г. Работех като химик лаборант във ВМЗ. Изпих капка солна киселина", разказва Симеонка Симеонова. Капката почти й коства живота, трудния път през няколко операции до 1982-1983 г. в Пловдив, "храненето" през тръбичка в стомаха заради пробив на хранопровода. След неимоверни усилия пловдивските лекари казали, че само проф. Червеняков може да се справи. И той прави чудо! След нова поредица от операции момичето се храни нормално, живее нормално, работи като лаборант металограф във ВМЗ до пенсионирането си преди 3 години. Среща прекрасен младеж, за когото се омъжва, имат щастлив живот. Съпругът й е бил лекар. "Станаха 36 години, откакто проф. Червеняков ме оперира. След като той ми върна живота, толкова хубави неща ми се случиха", казва Симеонка, която чака с нетърпение утрото на 29 юни, за да се обади на своя Спасител.

Тодор Колчев:
Червенякови са ангел пазител

"Бях на 12 г., сбихме се пред киното с мой връстник и той ме прободе в гърдите с нож. Тогава в селото ни Бачево, на 6 км от Разлог, имаше здравна служба. Закараха ме там, а после - в Разлог", спомня си Тодор Колчев. След рутинните изследвания го оставят за наблюдение. Вечерта детето започва да се задушава и разложките лекари търсят помощ от София. Решението е проф. Червеняков! А той около 22 ч. приключва сложна белодробна операция във Видин, продължила часове. Веднага се качва на медицинския хеликоптер, но поради мъглата каца в Благоевград. 24 декември е. С линейка тръгва към Разлог, но от преумора шофьорът задремва и катастрофират. Пращат втора линейка. Проф. Червеняков е гръден, а не сърдечен хирург, но... за детето няма много време. "Тогава в Разлог не са се правили сърдечни операции и не е имало оборудване. Професорът взел комплект за АГ-операции и ме оперирал. След години ми разказваше, че за пръв път държал в ръце туптящо сърце - моето сърце", спомня си развълнуваният 63-годишен мъж. След като се възстановява от животоспасяващата операция, спортува, става волейболист. "Никога след това не съм имал проблем със сърцето, не съм се чувствал като опериран. Вече повече от 50 години", казва Тодор.  
След години съдбата праща бащата на Тодор в ръцете на проф. Александър Червеняков от "Пирогов" (големият син на проф. Петър Червеняков - б.а.). "Диагнозата" била: "Абе, оставете човека да си изкара последните дни..." Но явно за проф. Червеняков-младши дните не били последни. "14 години по-късно баща ми е на 86 и е много добре", разказва Тодор. Не крие щастието си - съпруга, две деца с успешни професии, дарили го с петима внука. "За нашето семейство Червенякови са ангел пазител", казва той.

Медицинската наука е обезценена

Много са факторите, които определят нашето здравеопазване като хаос. Медицинската наука е обезценена. Превърнаха научните институти в специализирани болници. От небостъргачи направихме колиби. Липсата на перспектива прогонва младите лекари в чужбина. Три години, докато внукът ми специализираше в Англия, му викали "докторче". Едва като взе специалност, се обръщат към него със "сър", споделя рожденикът проф. Петър Червеняков.
Онкологичният институт бе с международно значение и слава, организираше конгреси, на които присъстваха водещи медици от Европа. Такива авторитети бяха "Пирогов", ИСУЛ. Днес медицинските конгреси се организират за рекламиране на фирми. Това подценява капацитета на българските лекари и научни работници, обидно е, казва проф. Червеняков. И добавя, че това превръща лекаря в търговец. "Медицината не е професия, тя е призвание. Не може да бъде приравнена към търговията. Не може един професор да преподава в 2 или 3 университета и да не познава болните си. Здравеопазването ни се нуждае от ръководство, което мисли за българския народ", казва проф. Червеняков.
"У нас се ликвидира профилактиката. Няма я и здравната просвета. Това е безобразие! Не е нормално 44 хиляди деца да не ходят на училище. Ако човек не е образован, той не се грижи и за здравето си", отбелязва мъдро проф. Петър Червеняков.