Минаха 57 години

В социалистически реализъм, в демокрация и в преход, в реформи и дори в пандемия и локдаун минаха годините... Петдесет и седем. От края на "зрелостния средношколски мандат" на 17-годишните момичета и момчета от една софийска гимназия в квартал "Левски"...

От черно-белите снимки в албума на времето гледат крехките и неуверени още погледи, които събираха в едно паметни срещи, неразказани и преразказани случки, събития от един живот, за които са безсилни и пандемичната обстановка, и извънредните мерки. За тях няма ни вирус, ни ваксини, които да пресекат желанието на абитуриентите от випуск 64 да се срещнат отново и сега на 5 юни, след 57 години.

Вървели рамо до рамо, сърце до сърце по течението на реката, те и сега ще опрат лакът до лакът и предпазните медицински маски ще поприкрият бръчките, в очите си ще видят оцелялото негасимо пламъче на едно приятелство завинаги. Чиновете и класните стаи, учебните кабинети и училищният двор, междучасията и извънкласните занятия, часът на класния са запазили стотици разкази за зрелостта, към която с уроците през младостта е останала вярата, че учителите и родителите са ги направили истински граждани и човеци. А младежкият огън е съхранил дружбата и искреното приятелство.

Те нямаха тогава скъпи и модерни айфони и таблети, не се возеха в лъскави автомобили, нито ги блазнеха силикони и модни тенденции, а приемаха уроците на живота от извора. Ходеха на селскостопански летни средношколски бригади в помощ на народното стопанство, беряха и сортираха домати в благоевградските села за износ и за вътрешния пазар, замръкваха в палатковите лагери с песни и шеги и се будеха рано сутрин за труд в градини и ниви с птичите припеви. И досега са запазили щастливи и весели епизоди от онези красиви и с нищо незаменими сърдечни разкази за своите ваканции, чакащи с нетърпение през септември отново да седнат на чиновете по пътя към зрелостта...

На 5 юни 1964 г. те получиха своите свидетелства за зрелост и се пръснаха всеки в своята нова посока. Станаха студенти, работници, учители, служители, общественици... Просто станаха добри граждани. Пишеха своя нова житейска биография и продължават да си спомнят за часовете, преживени в нощта на абитуриентския бал в ресторант "Спортна среща" при Националния стадион "Васил Левски". А Левски остана, освен паметен урок по история и родолюбие, техен патрон завинаги. 

А после в колекцията на изминалото време си прибавяха срещите в клубовете на БАН, в клуба за българо-съветска дружба, в ресторант "Берлин", в пицарията на "Ботевградско шосе"... Незабравима е срещата в класната стая на гимназията за 55- годишнината с класната - 90-годишната математичка Радка Радева, с ветерана учител Генчев... Нахлуват незабравими спомени за любимите учители. Учители с главна буква.

Повечето от тях на 5 юни ще отсъстват "по уважителни причини". А постоянният дежурен по клас Павел Николов ще извади отново новия дневник и ще повтори вече познатия ритуал за юбилейната среща с много настроение, оптимизъм и жизнерадост.

Денят на просветата, на писмеността и културата 24 май връща хитови училищни песни, събития и спомени, достойни за уважение и признателност. Дори ще влезем онлайн в училищния двор, в класните стаи с благодарност към първите, които подадоха ръце на своите ученици. И сега - след 57 години.

А двете цифри, забодени в тортата една до друга - 5 и 7, са възрастта на неувяхващото приятелство и споменът за зрелостта. Сега разменете местата им и ще видите юбилейната 75-годишнина на ветераните актьори в ролите на абитуриенти от 130-а софийска гимназия в квартал "Левски". И вдигнете наздравица за тях.