Акцент
Парите за науката у нас са най-ниските в ЕС
Два доклада на Световната банка отчитат, че не се ценят резултатите и имаме най-малко учени на глава от населението
/ брой: 90
Два доклада на Световната банка за науката, технологиите и иновациите у нас огласиха черно на бяло това, което правителствата на Борисов грижливо криха - че в рамките на ЕС България е с най-ниския дял от БВП на националните инвестиции в сектора. ДУМА неведнъж е писала, че при средно 2,1% от БВП за наука и иновации в ЕС нашите публични разходи са едва 0,25% от БВП. Дължим го на Симеон Дянков, чиято надробена попара от огризки науката ни до ден днешен сърба.
България разчита основно на европарите за развитие на науката и има най-ниското в ЕС ниво на средства от държавния бюджет за наука на глава от населението и по-малко от 10% от средното за ЕС-28, казват от СБ. А това отслабва националния капацитет за развитие, намалява и конкурентоспособността на нашите учени спрямо колегите им в Европа. Изпълнителите на проекти просто адаптират външни правила и регламенти. Всъщност, двата доклада потвърждават повечето от нещата, за които ДУМА алармира от години. Единствено Фондът "Научни изследвания" в МОН и програмата за конкурентоспособност в икономическото министерство бележат някакви резултати. Но българските фирми продължават да са с едно от най-ниските нива на дигитализация и технологично обновление в Европа.
Няма как да опишем съдържанието на общо 378 страници от двата доклада, които СБ е съставила по споразумение с МОН и изпълнителната агенция за Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Разбираемо, акцентите са върху управлението на евросредствата, но има и много констатации за общото състояние на науката, технологиите и иновациите у нас и препоръки за стратегическото им развитие до 2030 г. според нуждите на страната ни.
Едва ли някой ще се изненада, че България е с един от най-ниските резултати в ЕС по иновации, което се дължи на много ниските нива на инвестиции в научни изследвания спрямо страните-партньори. Основен недостатък са и разнобоят и липсата на координация между различните държавни институции, които отговарят за науката, технологиите и иновациите във фирмите. Те не действат заедно, а всяка - сама за себе си. Препоръчва се да използваме международни експерти при определянето на тематиката на проектите и при оценяването. Разбира се, в докладите дебело се подчертава нуждата от повече контрол при разпределянето на евросредствата и поставянето на акцент върху резултатите от проектите, а не върху финансирането им заради самото финансиране. Мониторингът обикновено следи дали се спазват правилата, а не какви са резултатите. Трябва приоритетно да се финансират институции, показващи най-добри резултати, казват от СБ.
Има и неравнопоставеност при финансирането, констатира банката. Като цяло бюджетите в подкрепа на основни научни изследвания са малки, като никой инструмент на бюджета в периода 2014-2021 г. не надхвърля 26 млн. евро. Затова пък бюджетите за центрове за компетентност (108,8 млн. евро) и центрове за върхови постижения (80,8 млн.евро), които подкрепят инфраструктури, са далеч по-големи. Има разнобой между размера на бюджета и целите на съответните конкурси, слаба е връзката между финансирането и целите на съответните програми. Ограничен е трансферът на знания и технологии от публичния към частния сектор, липсват и правила за него.
Противно на някои агресивно разпространявани у нас твърдения, СБ констатира, че в България има по-малко учени на глава от населението по всички дисциплини в сравнение със средното за ЕС и че почти половината от професорите са на възраст над 65 години. Много силно е т.нар. изтичане на мозъци, особено сред по-младите учени, затова основно внимание следва да се обърне на заплащането в науката и на стипендиантските програми за млади изследователи.