Отново за нощния разбойник

Целогодишно разрешен за отстрел, чакалът е значително по-дребен от вълка, макар щетите, които причинява на дивата природа поради неговата многочисленост, са изключително големи. Дължината на тялото му достига до 80-85 см, а опашката 25-30 см. Теглото обикновено е около 12-15 кг. Мъжките са малко по-едри от женските. Муцуната на този хищник е тънка и заострена, ушите дълги и изправени, очите кафеникави. Тялото на чакала е покрито от груба козина. По гърба и опашката тя е ръждивожълта или сивожълта на цвят, по гърлото и гърдите - сива, отстрани на главата, тялото и краката - златистожълта. Поради последното обстоятелство латинското име на чакала е канис ауреус, което значи златно куче.
Чакалът не обича обширните и склопени гори. Придържа се към гъстите участъци в горските местообитания с неголяма площ - млади иглолистни култури, сечищни участъци в близост до населени места и др. Обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства. Среща се още в гъстата растителност по бреговете на реки и някои други водоеми, заселва се и  в обработваеми земи, в дерета, сред скали и полезащитни пояси. Редовно посещава сметищата, на които се изхвърлят хранителни отпадъци.
Той е изключително агресивен хищник. Ловува организирано на групи като вълка и улавя с лекота приплодите на чифтокопитния дивеч. При все че е хищен бозайник, чакалът се храни с твърде разнообразна храна. Той ловува и яде главно дребни бозайници и птици, също така - гущери, змии, жаби, риби, насекоми, охлюви. Важна съставна част от неговата храна е мършата - главно остатъци от храната на вълка и други по-едри хищници, но и различни други отпадъци. Яде и растителна храна - корени и луковици на някои растения и различни плодове - грозде, дини, пъпеши, ябълки и др.
Не се притеснява от близост с човека и нощем се доближава до населените места. Следите му са характерни със срастването на двата предни пръста и в дирята са подредени в права линия като при вълка. Дължината на стъпката е около 6 см, а ширината около 5 см.
През последните няколко години чакалът се намножи много в нашата страна. Преди три-четири десетилетия този хищник се срещаше в България главно в Странджа планина, а по-рядко и в някои други райони на Черноморието, но сега вече е повсеместно разпространен до около 800 м надморска височина.
Чакалът е вреден за ловното стопанство, тъй като унищожава ценни ловни птици и бозайници - фазани, кеклици, зайци, малки сърненца и еленчета. В сурови зими, когато водоемите замръзват, той унищожава множество зимуващи водоплаващи птици и нутрии. Понякога отвлича кокошки и други домашни птици.
Размножителният период на чакала е през зимата, от януари до началото на март. При този хищник двойките се образуват трайно, за цял живот. Мъжкият чакал участва дейно при устройството на бърлогата, а по-късно и при изхранването на малките. Женската ражда след 60-63-дневна бременност обикновено 4-6, рядко до 8 малки. Тя кърми малките чакалчета 2-3 месеца. Наесен, когато са вече израснали, те заживяват самостоятелно.
Чакалът има един твърде характерен навик. Той е активен предимно нощем. Често, преди да излезе да ловува, започва да вие високо, като гласът му наподобява някакъв жален плач. От време на време виенето се прекъсва от своеобразен лай. Щом завие първият чакал, към него веднага се присъединяват други негови събратя, които се намират наблизо. Този своеобразен "хор" на хищниците звучи твърде зловещо в нощната тъмнина.