Национализъм по поръчка

Ще си позволя да формулирам една хипотеза във връзка с последните политически изпълнения на Волен Сидеров и неговите групенотряди.
През изминалия месец лидерът на партия "Атака" организира две акции, които стъписват със своята агресивност, показност, арогантност и

провокация спрямо вътрешния мир

в страната.
Първо, в някакъв си ресторант Сидеров връчи сметка на посланика на САЩ за два милиарда долара: такава била сумата, която Съединените щати дължат за разположените върху българска територия американски военни бази. Второ, организира публичен протест пред столичната джамия "Баня Башъ": неговите щурмоваци нападнаха вярващи мюсюлмани по време на тяхна молитва. Претекстът за този акт са озвучаванията на молитвата, които изпълват околното пространство; разширяването на външния терен, предоставен на вярващите. Трето, съзнателно се сби с бивш депутат от ДПС в неделното публицистично предаване на Радио "Хоризонт". Държа да подчертая, че демонстранти от ГЕРБ първи нападнаха и окървавиха петъчната молитва на мюсюлманите.
Показателно е също, че премиерът Бойко Борисов се опита да омаловажи случая с нападнатата джамия и да сведе нещата до битов инцидент. Медиите, особено електронните, чинно

сведоха до "народните маси"

същата теза, като използваха своеобразен подход - да канят главно дейци на "Атака", предимно Волен Сидеров, заигравайки се с родолюбивите чувства на българина. В това отношение се отличиха медиите, в които се повелява да се залага на ГЕРБ и Бойко Борисов с цената на всичко, а се управляват от хора на ДПС.
В определени среди се утвърждава мнение, че Волен Сидеров никога не е бил независим като политик, че поддръжката, която оказва на Б.Б., съответно се осребрява, че тази зависимост - финансова - го принуждава да жертва интересите на собствената си партия заради вожда на народа Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ.
Да си припомним няколко щриха от биографията на Волен Сидеров. В началото на 90-те години той е възлова фигура в СДС и главен редактор на в. "Демокрация" - краен антикомунист и русофоб, възторжен пропагандатор на глобализма,

непреклонен враг на българския национализъм

В същото време плъзнаха слухове за сътрудничеството му с ДС, а и с МВР по линия на младежки прегрешения.
В началото на ХХI в. обаче той вече е монархист, а бързо след това - горещ националист, готов да оглави битката за влизане на националистите в Народното събрание. Споява национализма с разобличаване на световното еврейство и с призива за разправа с циганите. Предишният му глобализъм е заменен с ненавист към ДПС и Ахмед Доган. От антикомунизма и русофобията му не остава и помен. С такива ходове той успя да сглоби коалиция "Атака", която през 2005 г. попадна в парламента. В тази коалиция влязоха и патриотични партии с лява ориентация, с неприкрити чувства на солидарност с Русия и руския народ. Понеже и до ден днешен не е изяснено финансирането на партията на Волен Сидеров, тогава се роди мълва за

тайна поддръжка от "новите руснаци"

за български банкери, които чрез Сидеров искали да потърсят баланс в политиката на РБългария между САЩ и Руската федерация.
Само че, след като влезе в Народното събрание, Волен Сидеров набързо се разправи с депутатите от "Атака", които притежаваха по-силна социална чувствителност и отказаха да се присъединят към лагера на русофобите. Така той трансформира коалиция "Атака" в партия "Атака", отличаваща се с няколко основни белези: активен антикомунизъм (пещерен); русофобия, изразена в лозунги като "Вън Путин от България" при посещението на руския тогавашен президент у нас; циментира социалната база на партия "Атака" в среди, които изповядват антисемитизъм и ксенофобия, в кръгове от наследници на българската буржоазия, която през 40-те години вкара България в Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио. Сидеров заложи и на настроенията на хора, потърпевши в периода на прехода, поддали се на мисълта за внезапна и щастлива промяна на злощастния им социален статус.
Като ляв интелектуалец, изповядващ идеите на българския патриотизъм, но и като автор на в. "Нова зора", аз още в средата на 2005 г. изказах съмнение дали Волен Сидеров е самостоятелно действаща персона на политическото поприще, или е подставено лице, зад което стоят определен режисьор или група режисьори. Стори ми се, че е противоестествено един и същ индивид толкова ненадейно, изневиделица да променя магистралата на възгледите, които отстоява.
Отначало реших, че това е вид шизофрения, типична за дадена категория политици. После схванах: Волен С. реализира чужди разпоредби; в отделни случаи с необикновен нюх предусеща желанията на човека, който се разпорежда със съвестта му. Това е рефлекс, превъзходно описан от Ф. Достоевски в "Братя Карамазови" - неутолимият инстинкт на Смердяков да превари желанията на Иван Карамазов.
В обобщаваща статия главният редактор на в. "Нова зора" - поетът Минчо Минчев, преглътнал разочарованията от бившия си коалиционен партньор Сидеров, го определи - според мен находчиво - като

модификация на класическия провокатор

поп Гапон. В този аспект съм склонен да оценя по-скромно ролята на Сидеров и да я сравня с провокатора Ван дер Любе от процеса срещу Георги Димитров в Лайпциг през 1933 г.
Затова, че Сидеров е направляван дистанционно, свидетелства и фактът на кооперирането на партия "Атака" с партия ГЕРБ след парламентарните избори от юли 2009 г.
Волен Сидеров, личността, изрекла най-разобличаващите и гнусни определения за Бойко Борисов, изведнъж страстно "обикна" персоната от Банкя, изцяло й се отдаде като девойка на змей изкусител. В Народното събрание той и парламентарната му група гласуваха цели две години като хипнотизирани за всеки каприз на Борисов и неговата камарила. Напразно привържениците на "Атака" очакваха, поне от кумова срама, Сидеров да възрази с действия срещу разполагането на системата ПРО у нас, срещу изпращането на фрегатата "Дръзки" на война в Либия, да се отврати от сътрудничеството между Бойко Борисов и медийната империя на депутата от ДПС Дилян Пеевски, да възроптае срещу гаврата с лекарите от Благоевград или Горна Оряховица, да отхвърли политиката, която допълнително отнема суверенитета на отечеството ни и дава на откуп на Световната банка цялата икономика на страната.
Волен Сидеров обаче не посмя да постъпи като достоен мъж, като национално отговорен политик. Даже когато разбра, че партията му залязва, че се топи масово, че е възможно да не попадне в бъдещото Народно събрание.
Защо ли?
Защото

постъпките му ги диктува друг

Друг фактор, за когото най-важно е на власт да остане Бойко Борисов - политическият представител на червената олигархия, спечелила от прехода, разширил неимоверно зоните на влияние на САЩ върху наша територия.
Не мога да отрека публицистичния талант на Сидеров, интелектуалната му подготвеност, възможностите му да се ориентира достатъчно зряло в джунглата на съвременната политика. Сидеров е извънредно артистичен, лъжлива видимост е неговата спонтанност. Според мен той съзнателно копира поведението на политиците с неудържими емоционални реакции. Иначе е актьор, усвоил брилянтно прийоми от театъра на представянето и театъра на преживяването.
В този план Сидеров ли не знае, че новите му авантюри са гибелни лично за него, но и за партия "Атака"? Сидеров ли не е наясно, че много повече щеше да спечели като авторитет, ако беше поставил в парламента въпросите, свързани с американските бази? Ако беше подкрепил с конкретни факти (щом има такива) случаите на радикален ислямизъм у нас? Тези конкретни факти той беше задължен да предостави публично на премиера, а и на депутатите в Народното събрание. При положение че е толкова непримирим, Сидеров можеше пред лицето на цяла България да постави ултиматум на ГЕРБ и Бойко Борисов и да престане да се държи като пудел пред тях.
Парадоксът е, че има все пак една партия и един политик, които печелят от провокациите и глупостите на Волен Сидеров!
За какво става дума?
През първата половина на 2011 г. масово се срива доверието в ГЕРБ и Бойко Борисов. Този процес ще продължи до деня на изборите за президент и местна власт. Ето защо Бойко Борисов, проумявайки краха си като оперативен ръководител, се насочи към поста на президента. Само че той се тревожи дълбоко от очакван неуспех, въпреки рекламирания му рейтинг в медиите. Същевременно Борисов не се и съмнява, че за да стане президент, трябва да получи около или над два милиона гласа. А това, поне с оглед на досегашната практика, сякаш е неосъществимо без гласовете на българските турци. Тревогата му се превърна в паника, когато Доган оповести с характерната си интонация, че най-вероятно ДПС няма да подкрепи ГЕРБ и Борисов на президентските избори.
Това е подтикнало олигархичния кръг "Глобална България" и чуждестранните поддръжници на ГЕРБ и Борисов да предпочетат

нова схема за изборна победа на лидера на ГЕРБ

Борисов да бъде представен като национален лидер, който денонощно бди над националните ни интереси, който иска добро за всички ни - за левите, десните и неутрално настроените българи. Лидер, който е покровител на народа и може да се противопостави както на Москва, така и на Вашингтон. И понеже българският народ е податлив на манипулации, и понеже е с къса памет, защо пък сценарият с вожда, когато притесняват разните му там турци, цигани, гагаузи и пр. "сволочи", да не сполучи?
Волен Сидеров, така да се каже, в дадената ситуация бива пожертван, за да свети и заискри името Бойково. Безспорно Борисов ще смъмри Сидеров, ще му дръпне ушенцата, но в замяна на това, че поиска кредит от всички българи, от цяла България! Може би се надява и на колаборационния инстинкт у немалко ръководни субекти на соцпартията. Кой знае? Случилото се с посланик Джеймс Уорлик ще се размие във времето. Но ще остане споменът за съпротивата на верен партньор на ГЕРБ срещу грубото американско присъствие.
Както се вижда, аз не смятам, че "Атака" печели от последните акции на Сидеров. Напротив - допълнително се обезкръвява. Затова пък Сидеровите провокации доизграждат образа на Бащата на нацията Бойко Борисов и временно отслабват същностните аспекти на критиката срещу режима на ГЕРБ.
Струва ми се,

задкулисните кукловоди няма как да не са доволни

от подобно развитие на казуса ГЕРБ и Бойко Борисов, няма как да не кажат прощални слова и за "безкористно" пожертвалия се херой Волен Сидеров! Само дето се прекали с разпалването на опасен междуетнически и верски конфликт, причинил толкова бедствия на съседни балкански държави. А тази прекаленост, рано или късно, може да се върне като бумеранг и върху политическото бъдеще на партията-майка ГЕРБ.
Понеже се движим в пространство между реалностите и абсурдите, ще обърна внимание върху следното като финал. Странно е, че всяка екстремна проява на Сидеров подпомага главните му врагове - Турция и ДПС. Когато ДПС започна да се свива като влияние, когато нараснаха примерите за отваряне на тази партия към етнически българи, и хоп - възникнаха партия "Атака" и Сидеров. И пред силата и заплахите на "Атака" българските турци и българомохамедани още по-уплашено потърсиха закрила в ДПС. Последните гастроли на Сидеров в софийската джамия, фрапиращият побой, провокиран от Сидеров и т.н., и т.н., като резултат подпомагат неговите "противници". Без провокативните действия на Сидеров турският политик Ердоган нямаше да получи възможност сред наши изселници в Бурса да заяви, че Турция е техният най-надежден закрилник.
Така че отново изпъква въпросът:
"Кой сте вие, господин Сидеров?"