06 Ноември 2024сряда02:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимки БТА

Традиции

Мистични маски превзеха Пернишко по "Сурва"

Чанове и хлопки огласиха въздуха, сурвакари със страшни ликове гониха злото от земите на Кракра

/ брой: 9

автор:Юлия Кулинска

visibility 9697

Магията на "Сурва" отново завладя Пернишко. Ритуални огньове лумнаха в нощите на 13 и 14 януари из селата на Граово, Мраката, Знеполе и Краището. С наричания за здраве, сила, берекет и изобилно плодородие, маскирани със страховити маски от региона ще възвестиха началото на новонастъпващата сурвакарска година. Със силен звън на хлопки и чанове, страховити маски и мистичен танц около запален огън те гониха лошотията, недоимъка и болестите.  
Всеки от сурвакарите, участник в самобитния ритуал, вярва че колкото по-страшни са ликовете и по-силен е звънът на хлопките, толкова по-далече ще избягат неприятностите и нечистотиите.
 
"Сурва" е най-големият и популярен зимен празник

в Пернишко. Той е илюстрация за неразривната връзка между традицията и съвременността. Корените му могат да бъдат потърсени назад в годините, когато юношите стават ергени и вече могат да свият семейно гнездо. Танците с маски символизират новото и пролетното пробуждане на природата. Посланията на сурвакарите са насочени към прогонване на злите сили, с пожелания за здраве и плодородие в периодите на т.нар. "мръсни дни" в годината.
След паленето на ритуалните огньове и лудешките мистериозни танци около тях, маскираните обикалят къщите и благославят стопаните за здраве и берекет. Домакините ги посрещнаха с пищни трапези от сурвакарски гозби. Традиционно на софрата се слагат свинска пача, вариво, вита баница, погача. Задължително присъстват виното и греяната ракия. Пред всеки дом се разиграва обичаят "сватба", който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. Маскираните влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството и добитъка, като ги потупват по гърба със суровачки, пожелавайки здраве и плодородие. Те са дарявани от домакините с лакомства, плодове и гердани от кравайчета и пуканки. Сурвакарите пеят:
"Сурва, Сурва, нова (весела) година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жив и здрав и догодина,
до година до амина!
"Сурва" е доказателство, че

традициите не са това, което бяха. Преди векове в дружината са били включвани само мъже, които се маскират като ръсещ за здраве поп, кум и кума, булка и младоженец и др. характерни персонажи. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве. Все по-често обаче и

жените, наравно с мъжете, надяват маските

и лумкат тежките звънци.
Историята на празника "Сурва" и на сурвакарските  обичаи е интересна и интригуваща, свързва ни с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер. И е най-пряката ни връзка с религията на предците ни от Волжка България и почитания от тях бог Тангра. Чрез огнения български обичай се почита огънят, който се пали и на "Сурва".
За жителите на земите на Кракра "Сурва" е цяла година. Величавите маски, наричани ликове, често достигат до 2 метра. Те са изработени от дърва, кокали, пера, кожа и най-чудновати материали, които човешкото въображение може да измисли. Често маските изобразяват фантастични животни и колкото са по-плашещи, толкова е по-голяма силата им да преборят злото.

Преди празника ликовете се държат в тайна,

за да изненадат всички и да запазят магическата си сила. Костюмите, изработени от овчи кожи и различни цветни ивици от плат, накичени с хлопатари, често тежат над 50 килограма. Всеки участник се стреми да покаже най-оригиналния костюм.
Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко е

вписан в представителния списък на ЮНЕСКО

за нематериално културно наследство. Той  включва в себе си традиционни маскарадни игри и свързаните с тях обреди и е жива практика в 31 селища от областта.
Негова еманация е Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник, който е най-авторитетната изява на традиционни игри и обичаи с маски в България и на Балканите. 30-тото му издание ще се проведе в от 26-ти до 28-ми януари 2024 г. Фестивалът се организира от 1966 г. и е израз на живата маскарадна обредност. Фестивалът придобива статут на международен, а през 1995 г. градът е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). През 2010 г. президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обяви Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции.
Малцина знаят, че

хореографът Йордан Николов е бащата

на маскарадния фестивал в Перник. Още като малък той обичал да играе хора и да слуша изпълненията на баща си на цигулка. Играл е в Кооперативния столичен балетен театър, в състава "Българска китка" и в ансамбъл "Средец", на който по-късно става ръководител. През януари 1939 г. Николов организира с ансамбъла сурвакарски празник на площад "Св. Неделя" в столицата, като маските били направени по проект на Дечко Узунов. През април същата година пресъздава и народния празник "Лазаруване".
От началото на 1963 г. до 15 април 1975 г. хореографът работил като инспектор в отдел "Просвета и култура" при Окръжния народен съвет в Перник и Окръжния съвет за изкуство и култура в миньорския град. Той бил силно впечатлен от местната сурвакарска традиция. Тогава се зародила идеята Перник да се превърне в център на сурвакарските игри.
На 14 април 1965 г. Изпълнителният комитет на Окръжния народен съвет взема решение следващата зима в Перник да се проведе голям сурвакарски фестивал с участието на всички сурвакарски групи от окръга. Поканени са и по една представителна група от Тракия, Добруджа, Мизия и Шоплука.
На 16 януари 1966 г. на пернишкия стадион "Миньор" дефилират около 800 сурвакари. Първият фестивал е еднодневен. Той е наречен зимен карнавал, аплодиран е от над 60 000 зрители. Първенци са групите на пернишкото село Ярджиловци, гр. Разлог и пловдивското село Сушица. Мащабната проява е посрещната с голям интерес и от много гости и представители на културни институти. През 1962 г. Николов е обявен за почетен гражданин на София, а през 2004 г. посмъртно и за почетен гражданин на Перник.
Легенда разказва, че ако сурвакар полумка звонци в дома ти, в теб непременно ще се всели доброто. А който играе на "Сурва", става друг човек, защото е прогонил злото от себе си.
Затова... да ликуваме по "Сурва" в Перник!

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 662

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 611

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 650

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 680

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 632

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 709

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 649

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 707

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 606

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ