Сръбски компромис за Косово

Божидар Бориславов

През миналата седмица сякаш беше сложена точка на една важна фаза от продължителната и изтощителна битка на Сърбия срещу независимостта на бившата й провинция Косово. След години на раздори и дори на военни действия на НАТО срещу бивша Югославия, официален Белград взе решението да избере европейския път на развитие и интеграция пред упорството по отношение на най-новата държава на картата на Балканския полуостров. Това стана, след като в продължение на седмици ЕС приложи изключително сериозен натиск спрямо Сърбия да промени текста на внесената за гласуване в Общото събрание на ООН резолюция. В първоначалния проект сръбската страна искаше световната организация да заклейми едностранното обявяване на независимост от страна на Косово и да бъдат подновени преговорите за статута на бившата област. В коментар на Би Би Си се казва, че с приемането на резолюцията на практика Сърбия е изгубила дипломатическата война за Косово. Всъщност битката за Косово, в което албанското население е около 90 на сто, беше практически изгубена още през 1999 г., когато Белград спря да има реален контрол над тези територии. Окончателният удар обаче беше нанесен от страна на Международния съд в Хага през юли т.г. Въпреки че Белград залагаше много очаквания, съдиите определиха, че едностранно обявената от албанските власти в Прищина независимост на Косово не противоречи на международното право. Така на практика Сърбия се оказа без други козове в ръцете си, освен Общото събрание на ООН и подкрепата на Русия и още някои страни. Внесеният проект за резолюция обаче обтегна допълнително отношенията на Белград със САЩ и ЕС, които подкрепят отделянето. А за Белград евроатлантическата интеграция е от жизнено значение. През последните седмици сръбските власти бяха подложени на силен натиск за промяна на позициите и бяха директно заплашени, че ако не отстъпят, поставят на карта членството си в Евросъюза. Т.е. сърбите трябваше да избират директно между тази битка и европейското си бъдеще. След като бяха проведени консултации с всичките 27 страни членки на ЕС, Белград прие компромиса и промени позицията си, като съвместно с европейските партньори изготви нова резолюция, в която се призовава за диалог и се приветства готовността на ЕС да улесни сътрудничеството. Евросъюзът препоръча на Сърбия и Косово да се концентрират върху практическите въпроси на бъдещото си добросъседско съжителство, като изяснят помежду си например по какви програми ще се преподава на сръбските ученици в Косово или как ще се осъществява движението на стоки през двете страни.
С приетата резолюция и силно смекчената позиция на официален Белград вероятно няма да бъде пресилено, ако се каже, че казусът "Косово" преминава в качествено нова фаза на развитие. Че това е краят на една твърде продължителна битка, която коства на Сърбия огромни дипломатически, финансови и политически усилия, изтощи страната до краен предел и я постави в изолация. Това вероятно ще бъде и глътка въздух за управляващите, които вече ще могат да подходят към решаването на редицата въпроси значително по-прагматично. Досега дори само споменаването на идея за компромис в Сърбия беше равнозначно на политическо самоубийство, тъй като Косово е твърде емоционална тема за сърбите. В този смисъл, с приемането на доста тежкия компромис, най-вероятно Белград е съумял да изтъргува достатъчно добри стартови позиции за бъдещата си интеграция в ЕС.
Разбира се, събитията от последните месеци в никакъв случай не означават, че сръбската страна би се примирила с положението, или че оттук нататък отношенията между Белград и Прищина ще вървят гладко. Нищо подобно. Дипломатическите битки и вътрешното напрежение със сигурност ще продължат още дълго. Всъщност самото гласуване на резолюцията показа, че нещата съвсем не са приключили. Сесията на 192-те членки на ООН се забави с около 3 часа, защото сръбската делегация възразила срещу присъствието на представители на Косово в залата, а най-младата балканска страна все още не е член на световната организация. Наложило се членовете на делегацията от Прищина да бъдат вписани като гости на пет страни членки. Този малък инцидент само идва да покаже, че противопоставянето никак не е приключило и изграждането на бъдещите взаимоотношения ще бъде изпитание и за двете страни, и за международната общност. Въпреки че в текста на резолюцията се говори за това, че "диалогът сам по себе си ще бъде фактор на мира, сигурността и стабилността в региона" и въпреки пълното мнозинство и бурното одобрение в залата на Общото събрание на ООН след гласуването. Не бива да се пропуска и фактът, че официални сръбски представители вече заявиха, че страната никога няма да признае Косово.
"Битката бе спечелена", обяви със задоволство косовският външен министър Скендер Хисени, според когото резолюцията е добра новина, която показва уважение и подкрепя мнението на Международния съд в Хага. Още от обявяването на независимостта през 2008 г. косовските власти отхвърлят категорично възможността статутът на Косово да бъде поставян под въпрос и очакват вълна от нови страни, които ще признаят независимостта. Хисени заяви, че страната му приветства започването на сътрудничество със Сърбия.
В самата Сърбия настроенията са различни. В публичното пространство моментално започна разгорещен дебат по темата изгубила ли е, или е спечелила страната, като е приела компромиса, предложен от ЕС. Президентът Борис Тадич отбеляза, че е намерена формула, с която "се започва диалог за бъдещите решения". В. "Политика" отбеляза, че в политическото пространство в Белград е започнала нова битка "за това кой е по-голям европеец" и обърна внимание на въздържаната реакция на опозиционните сръбски политически партии. Компромисът се посреща и позитивно, като част от анализаторите определят, че страната е спечелила съюзници във важен момент.
Страните от ЕС, признали независимостта на Косово, включително и България, приветстваха приетата резолюция. Комисарят по външната политика на ЕС Катрин Аштън също приветства приемането на документа. Резолюцията беше подкрепена и от страна на Русия, която засега не е признала независимостта на бившата сръбска провинция. От руското външно министерство са определили резолюцията като приемлива за Белград, като все пак е подчертано, че основата за решаване на дългогодишния проблем с Косово продъжава да бъде Резолюция 1244 на СС на ООН.