Пражкият договор под обстрел

Миналата пролет в забележителна програмна реч в Прага Барак Обама заяви, че мечтае да види света освободен от ядрени оръжия и обеща да работи за реализирането на тази благородна цел. Тогава, а и по-късно при други свои публични изяви, с подобаващ за политик от такъв ранг реализъм, той уточняваше, че в рамките на неговия живот тази цел не може да бъде постигната, но че тя трябва да бъде преследвана упорито и постоянно. В искреността му никой не се съмняваше, не се съмнява и днес. Още повече че година по-късно - на 8 април, той и руският му колега Медведев сложиха парафите си под документ, който предвижда унищожаването на една трета от ядрените бойни глави и съкращаването наполовина на стратегическите носители - балистични ракети на двете най-силни ядрени държави.
С това, за съжаление, свършват добрите новини, свързани със съкращаването на най-опасните оръжия. В последно време се видя, че договорът СТАРТ-3, наричан още Пражки договор, е изправен пред опасно високи препятствия в американския Конгрес и е много вероятно той да остане като една от нереализираните мечти на Обама. Сенаторите републиканци не само демонстрират дълбок скептицизъм по отношение на документа, но искат да им бъдат предоставени протоколите от преговорите с Русия, искане, което се отхвърля от Белия дом. Те настояват също за допълнително време за дебати с аргументите, че Русия нарушава предишни споразумения в областта на ядреното разоръжаване и че в преамбюла на договора има текст, според който СТАРТ-3 може да функционира и да остане в сила само ако САЩ се въздържат от качествено и количествено увеличаване възможностите на своите системи за противоракетна отбрана. Освен това те твърдят, че договорът е изгоден за Русия и от политическа, и от икономическа гледна точка - чрез него Москва се чувствала равна на останалата единствена суперсила. И на всичко отгоре договорът спестявал на руската страна огромни средства, нужни за поддържането на големия ядрен арсенал.
Съотношението на силите в Сената е такова, че поне 8 републиканци трябва да бъдат убедени да дадат гласа си за ратифицирането на Пражкия договор. В момента демократите имат 57 от общо 100 места, могат да разчитат и на двама независими. Но за да влезе договора в сила, е нужно квалифицирано мнозинство от 67 гласа. Независими наблюдатели смятат, че за ратификация от Сената ще може да се говори едва след ноемврийските избори, когато се подменя половината от състава на американския парламент. Възможно е, както пише "Лос Анджелис таймс", обсъждането да се отложи за следващата година, когато броят на сенаторите - противници на договора, може да се окаже още по-голям. Привържениците на ратификацията, в това число и републикански авторитети в сферата на външната политика, препоръчват СТАРТ-3 да бъде ратифициран преди ноемврийските избори, тъй като след това процесът сигурно ще бъде забавен. Засега, въпреки енергично пропагандиране на достойнствата на договора от страна на Белия дом, само един сенатор републиканец го одобрява. Тези дни държавният секретар Хилари Клинтън отново призова законодателите да го ратифицират, тъй като забавянето може да създаде заплахи за сигурността на САЩ и опасна неяснота по проблемите на разоръжаването в по-широк контекст.
Впечатлява невероятната активност на противниците на договора, които засипват медиите с аргументи и доказателства за "отстъпките", които е направил Обама на руснаците. Джим деМинт пише в седмичника "Ю ес нюз енд уърлд рипорт", че документът от Прага прави Америка и нейните съюзници уязвими. "Новият СТАРТ, изтъква Джим деМинт, е поредната разпродажба на Обама, устроена за сметка на американските граждани. Той предвижда стратегически ядрен паритет с наследника на нашия стар противник в студената война и му позволява да поддържа десетократно предимство по количеството на тактическите ядрени оръжия. В замяна, заключава той, САЩ не получават нищо."
В същия дух е и статията в "Интърнешънъл хералд трибюн" на Ричард Вайс - директор на Центъра за военнополитически анализи в института Хъдзън. Той полемизира с авторите на анализ, които твърдят, че сътрудничеството между американци, руснаци и европейци по противоракетната отбрана предлага в близка перспектива огромен потенциал за преодоляване на разногласията между Русия и НАТО и за създаването на по-всеобхватна система за сигурност в Европа. Според Вайс многонационалните инициативи по ПРО са твърде сложни. А и има опасност ограничителната политика по предаването на технологии да бъде нарушена и страни като Иран да получат част от информацията.
Разногласията между Белия дом и представители на Републиканската партия по Пражкия договор прераснаха в своеобразен идеологически конфликт по въпросите на разоръжаването и неразпространението на ядрените оръжия. Бившият директор на Агенцията за ядрена отбрана и вицеадмирал в оставка Робърт Монро, в рамките на десетина дни публикува две статии във "Вашингтон таймс" и "Уолстрийт джърнъл" с един лайтмотив - СТАРТ-3 подкопава националната сигурност на САЩ и затова не трябва да бъде ратифициран. Сред главните му недостатъци, според Монро, е невъзможно съблюдаване на контрола и на практика дава на Русия право на вето по американската система за ПРО. "Ядрената доктрина на администрацията на Обама и СТАРТ-3 са сиамски близнаци, които ръка за ръка тласкат нашата страна по опасен път", подчертава той.
Сред противниците на договора има и такива, които смятат, че той е ненужен, тъй като не намалява най-сериозните ядрени заплахи в днешния свят - Китай, Иран и Северна Корея. А други, като например сенаторът Джон Кил, искат гаранции, че мощта на американския ядрен арсенал ще се запази, както и необходимото за това финансиране. Обама е съгласен с него и настоява пред сенаторите демократи да одобрят плана за инвестиране в комплекса на ядрените въоръжения 80 милиарда долара през следващите 10 години.
В същото време в редакционна статия "Вашингтон пост" опровергава яростните противници на СТАРТ-3, квалифицирайки го като скромно постижение в областта на ядреното разоръжаване. В близките години, отбелязва вестникът, Русия, дори и да няма такъв договор, ще съкрати бойните глави даже в по-голям обем от предвидените в Пражкия договор 30 процента. Но ратификацията е необходима, защото е залог за продължаване на инспекциите на руските арсенали.
Крайно противоречива и сложна ситуация. В която най-важно е доверието и спазването на "джентълменските задължения" както по проблемите, свързани с противоракетната отбрана, така и с ограничаването на тактическите ядрени въоръжения, което сенаторите републиканци пренебрегват. В така създалите се условия рязко се увеличава ролята на противоракетната отбрана в стратегическия баланс. И руските, и американските лидери заявяват, че тяхна първостепенна цел е човечеството да се избави от ядрената заплаха. За съжаление все още няма открита рецепта за това как да се премине от радикално съкращаване към пълно унищожаване на ядрените оръжия. Главната причина за това е липсата на надеждна система за международна сигурност, съответстваща на реалностите на ХХI век. 

Как се стигна до СТАРТ-3

Договорите между Русия и САЩ за ограничичаване на стратегическите нападателни оръжия имат близо 20-годишна история. СТАРТ-1 е подготвен и подписан през 1991 година в Москва. Той влиза в сила на 5 декември 1994 година и предвиждаше съкращаване на стратегическите ядрени оръжия наполовина - от 10-12 хиляди единици до 6 хиляди единици за срок от 7 години.
През май 1992 година в Лисабон е подписан допълнителен протокол, в съответствие с който към договора се присъединяват: Украйна, Казахстан и Беларус, които напускат клуба на ядрените държави. На 6 декември 2001 година Русия и САЩ обявяват, че са изпълнили договореностите, залегнали в Договора СТАРТ-1.
СТАРТ-2, който не беше ратифициран, макар че условията в него бяха изпълнени, предвиждаше съкращаване на ядрените арсенали пак наполовина - до 3-3.5 хиляди единици. По данни на военни експерти в Русия има 1136 носители и 5518 бойни заряда, в САЩ - 1237 стратегически носители с 5948 ядрени бойни заряда. По новия СТАРТ-3 броят на бойните заряди в двете страни ще бъде сведен до около 1550 през следващите 7 години. Предишните договори за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия бяха подписани от президенти републиканци и бяха ратифицирани при безусловната подкрепа на Републиканската партия. При управлението на Буш - баща и син, стартегическите ядрени оръжия бяха съкратени от 12 на около 2 хиляди, или с 80 процента. Сега същите тези републиканци спъват Обама.