Вузовете може да останат без платено висше
/ брой: 163
С поправка в Закона за висшето образование (ЗВО), внесена в НС неочаквано и спешно, на вузовете, които имат оценка от институционалната акредитация над 6, се дава право да приемат студенти срещу заплащане още една година - и през учебната 2014/2015 г. В закона срокът на платеното обучение приключи с изтеклата учебна година. Предложението за удължаването му и за предстоящата учебна година е внесено на 15 юли от председателите на трите парламентарни групи - Атанас Мерджанов на БСП, Лютви Местан на ДПС и Цецка Цачева на ГЕРБ. То светкавично бе включено в дневния ред на пленарната зала за вчера, след като е било одобрено "на подпис" от повечето депутати в ресорната парламентарна комисия. Парламентът обаче пак не заработи.
Стремглавото внасяне на тази поправка се налага, за да си осигурят вузовете допълнителни собствени приходи, казват вносителите в мотивите. Възможността висшите училища да си докарват пари от студенти, които си плащат от джоба изцяло обучението, бе привнесена в ЗВО през 2010 г. уж като временна антикризисна мярка, след като Симеон Дянков оряза драстично държавния бюджет за висше образование. След това възможността за платено висше бе удължавана на два пъти, като изискванията за това се промениха. Според закона от това право могат да се ползват вузове с висока институционална оценка от 6 до 10, които след решение на Академичния съвет могат да приемат срещу заплащане в обучението за бакалавър, за магистър след средно образование и за магистър след бакалавър по специалности, които са акредитирани с оценка от 6 до 10. Приетите платени студенти са извън определения от държавата прием, но в рамките на до 5% от капацитета на ВУЗ-а. Срещу заплащане може да бъдат приемани лица, които са кандидатствали, но не са успели да се класират. За магистър след бакалавър с пари от джоба си могат да учат студенти, чийто успех от дипломата за бакалавър е не по-нисък от "добър".
Временната мярка за платено обучение бе разрешена през 2010 г. с обещанието с изцяло нов ЗВО да се промени начинът на финансиране на вузовете, така че да не зависи само от броя на студентите, а и от качеството. През 4-те години на ГЕРБ такъв закон не бе направен, в края на първата си година екипът на министър Анелия Клисарова предложи в парламента Стратегия за развитие на висшето образование до 2020 г., в която са записани принципи за промяна на начина на финансиране без законова конкретика. Но и стратегията просто вече няма шанс да мине през този парламент. А в момента тече приемната кампания и очевидно натиск от вузовете е причина да бъде лансирано в НС с безпрецедентна скорост удължаването с още една година на платеното обучение.