Те идат и злобна ги мята стихия...

На малцина е известен фактът, че поетът, ученият и общественикът Емануил Попдимитров е взел активно участие в спасяването на българските евреи през 1943 г. - месеци преди да напусне този свят...
Помолихме дъщеря му, д-р Светла Попдимитрова,  да разкаже за онези години.


- Уважаема г-жо Попдимитрова, не може да не си спомняте за тия събития. Макар тогава да сте 12-13-годишна?
- През учебната година 1942-1943 г. бях ученичка в четвърти и пети гимназиален клас на Първа девическа гимназия в София. В класа имахме три момичета еврейки, с които бях добра приятелка: Ноеми Личе, Ребека Аврам и Лора Алкалай. След излизане на Закона за защита на нацията (1940 г.) те бяха задължени да носят жълти звезди. Настъпиха и други ограничения за тях: иззеха им радиоапаратите, имаха вечерен час, не можеха да ходят по улица "Цар Освободител". (Ноеми разказваше, че напук се разхождала по "Царя", като криела звездата под ревера си). По-късно ги изключиха от гимназията и ги изселиха в провинцията.
Когато се върнаха в класа след Девети септември 1944 г., Ноеми се шегуваше, че като са ги евакуирали, са ги спасили от бомбардировките през януари същата година. По-късно тя и Лора заминаха за Израел. Остана Ребека Аврамова, която стана журналистка и поетеса.
Баща ми Емануил Попдимитров чувстваше настъплението на нацистката идеология в България със съпътстващия я антисемитизъм. Той искаше да ни предпази от това влияние и ни възпитаваше нас, трите му деца - Здравко, Лилия и Светла, в свободолюбив дух. Искаше да ни даде обща култура  да зачитаме достойнството и свободата на всички, включително и на евреите. Та самият той беше израснал в Кюстендил заедно с евреи.
- Кога произнася речта си в защита на еврейското малцинство в България на конференция?
- Тази реч той произнася във Военния клуб. Внучката на Емануил Попдимитров, доцент Дора Калчева, публикува за първи път тази реч в броя на  в. "Еврейски вести" от 17 март 2006 г. Тя успя да открие и проучи исторически написването на речта, която по чудо не е била унищожена от личния архив. Речта няма дата, но според доцент Д. Калчева конференцията се е състояла между 1935-1939 г., когато антисемитизмът вече е държавна политика на Третия райх. Тогава именно започва горенето на книги, гоненията на евреи. Тази политика на антисемитизъм, расизъм, гонения и омраза към евреите става политика и на българските фашисти. Създават се организации - легионери, бранници, ратници и др., в духа на национал-социалистическа пропаганда и антисемитизъм. От това влияние баща ни искаше да ни предпази нас, неговите деца.
- Известен е фактът, че именно той, Емануил Попдимитров, е съпровождал екзарх Стефан при оная знаменита аудиенция при Борис III?
- Да, посещението в двореца е при цар Борис III. В двореца баща ни никога не е бил канен, за разлика от други общественици и писателиq като Александър Балабанов и Елин Пелин например. Не помня точно датата, но си спомням, че е през 1943 г.
- Било е през март, според твоята племенница, доц. Дора Калчева?
- Възможно е... Баща ми заедно с Екзарх Стефан отидоха в двореца при цар Борис III с молба за защита на евреите в България във връзка със Закона за защита на нацията. Секретарят на царя казал, че царят е болен и не може да ги приеме, а те отговорили, че ще стоят в двореца, докато оздравее.
- Какво още си спомняте?
- Баща ми е участвал в събирания и съставяне списъка на интелектуалците в защита на евреите.
Но още преди гонението на евреите той стана кръстник на няколко еврейски семейства в християнска вяра. Аз присъствах при покръстването на семейство Биндерови (вдовица с двама сина, големият, Велизар - на 18 години, беше колекционер на стари оръжия. Живееха на ул. "Бачо Киро").
Покръстването на евреите в християнска религия не се одобряваше от еврейската общност, но това беше премислен ход за спасяване на част от тях от гоненията и те, за разлика от своите братя в Германия, не носеха жълтите звезди.
Еврейската тема присъства ярко и в  творчеството на баща ми. Той високо ценеше еврейската култура и обичта му към нея и еврейския народ личи в редица негови творби. Такова е стихотворението "Евреи". Подобно на Яворовите "Арменци".
   
Те идат и злобна ги мята стихия -
пожънати листи от есенен сърп.
По пясъци жълти на мирова скръб
Гори ги жестокото слънце - Месия.
Синее се знаме в небе разкалено
Звезда шестолъчна в копринений плат...

Стихотворението е поетичен разказ за тежката съдба и историята на еврейския народ. В него са отразени духовните приноси на еврейството за цивилизацията на човечеството. Ще вметна още, че баща ми беше в близки приятелски отношения с Давид Перец и Морис Бенционов, чиито изложби открива през годините.
(Виж в."Еврейски вести" статията на Катя Зографова.)
Стихотворенията "Песни на Соломона"  са писани още през 1904-1905 г. Песента за Соломея (Саломе) не завършва с отрязаната глава на пророк Йоан, както това е в традиционния библейски разказ и както я знаем от картини и икони. Тук тя е възхвала на саможертвата на младо момиче в името на отечеството и царствения й баща. Драмата "Дъщерята на Йефтая" по библейски сюжет е играна в театъра на град Кюстендил.
- Това са все неизвестни факти от биографията на именития ви баща! Благодаря ви, че ни ги припомняте днес, в 70-ата годишнина от неговата смърт (та той умира 58-годишен в същата тази съдбовна за нас и за евреите 1943-та, само два месеца след историческата среща с цар Борис III. Междувпрочем сега се сещаме, че и царят приключва земния си път тогава - през август, 43-та)
- Благодаря ви!


Д-р Светла Попдимитрова


Емануил Попдимитров заедно със съпругата си и двете дъщери Лилия и Светла
Снимки: Личен архив