Зимна поетична антология
/ брой: 244
Матей ШОПКИН
Зимна вечер у дома
Каква неизразима хубост има
в минутите, когато пада мрак,
да те засипва белоснежна зима
при незабравения бащин праг.
И ти да се завърнеш очарован
в далечните си детски времена,
където твоят свят бе обетован
като картина в северна страна.
Отдалечен от всички барикади,
от всички битки, болки и злини
в гърдите ти задъхани и млади
благословена песен да звъни.
Обзет от хубостта неповторима
да станеш порив, спомен и мечта,
и тази белоснежна селска зима
да те сродява с вечните неща.
Тенко ТЕНЕВ
Рисунка
Във тази януарска белота,
когато търсим изповеди нежни,
не трепва нищо по снега
и въздухът е целия в сияние.
Така е тихо...
Нещо ще се случи.
И цялата природа го очаква.
А аз стоя на края -
онемял...
...Докоснал се в зори
до красотата.
Петър АНДАСАРОВ
Зимна метафора
Сняг божествено бял
и божествено бяла картина.
Сякаш век е валял
и цял век е зима.
Свети светът побелял,
няма път, ни пъртина.
И се смее - оцелял -
животът ни изстинал.
Нека божествено бял
в божествено бяла картина
сняг - век навалял
по-дълго да има.
Че утре ден завилнял
снега ще обгърне
и усмивката бяла в кал,
в черна кал ще превърне...
Надя ПОПОВА
Коледа
На "Граф Игнатиев" край магазина за часовници
е клекнал помияр.
Ореховите му очи се взират във витрината.
Ботуши всякакви размери
месят кишата наоколо,
препълнени торби ушите му докосват,
но той е толкова прехласнат, че дори
и хурката на дюнера отсреща не подушва...
Какви швейцарски марки цъкат зад стъклото!
Какво че е порода "куча марка" -
светът е странен,
може кучешкият дядо Коледа
от някоя фондация чужбинска
и за него да се сети?
Хей, колко е часът, приятелче?
Не наближава ли да се прибираме в колибата,
да заблажим след постите, защото някой
ще се роди, за да го разпнат, а след време да възкръсне
по циферблата
на средноевропейското,
на българското
и на кучешкото време.
Георги КОНСТАНТИНОВ
Любов в снега
От черното небе
вали белота.
Любов в снега.
И сняг в любовта ни.
Сега
нашата любов
е снежен човек,
изваян от ласки
и надежда за вечност...
Проблясващ в тъмното
снежен човек,
който утре ще изчезне
под небрежния поглед
на слънцето.
Найден ВЪЛЧЕВ
Зимна приказка
Колко бял и безбрежен е зиме Балкана!
Петрохан го изпраща към Вежен на път,
стар Юмрука на сватба с три вихри го кани,
под Марагидик черни горуни трещят.
Мраз ги смръзва, звезда от високо им кима,
те по призори стволове пукат от студ
и все пак и във най-януарската зима
за елените рижи намират приют.
Вечер вежди навъсва Балкана хайдушки,
скърца зимно и пътят му зимно хрущи,
заран дига чело и след всички вихрушки
ослепителен, сипкав и златен блести.
Диша утрото, диша България цяла,
все по билото - ето я - иде пеша
и със нея във снежната приказка бяла
виж че крачи и твоята млада душа.
Боян БОЙЧЕВ
Рождество
Коледа е. В очите ни светнали,
Истинска Коледа, в която сме заедно,
Блещука, сребрее, изчиства се просторът
И с приказна царствена мантия,
От снежинки перлени вплетени
Святото тайнство на празника
Спуска се тихо отгоре ни
Във внезапния миг на прераждане.
Коледа е. Толкова прелестна!
Коледа, в която повярвахме,
Във звездата на нашия порив,
На любовта в святата тайна,
Коледа във душите ни трепетни,
В споделения залък от хляба ни,
В ръцете, с които се молим,
Прегърнати да сме заедно.
Георги АНГЕЛОВ
* * *
Ти ли, зима, надничаш през влажните нощни стъкла?
Нея отдавна я няма. Замина. А ти си дошла,
тъй както тя си отиде оттук - мълчешком.
Влизай, зима. Ето ти чаша коняк. Ще ми бъдеш ли дом?
Твойте бели пространства познавам. Суровия вятър.
Животът – девет десети си ти. Но си струва едната.
Нека твоите преспи дъха ми сега да затрупат -
нещо в мен ще остане да чака, стаено в хралупа,
и когато си тръгнеш, ще скрие земята в зелено.
Чакай, зима... Къде? И на теб ли ти стана студено?
Боян АНГЕЛОВ
В началото на зимата
В началото на зимната умора
не със снега, полепнал по пръстта,
не с голите дървета разговарям
а с шепота на жадните ти пръсти.
Сега не мога нищо да повторя,
защото всички думи са невръстни,
защото тялото ти обожавам,
но ненавиждам всяка самота.
Косите ти целувам, разпилени
по раменете топли... А навън
валял е мрак, жесток и неподкупен.
Смълчаните звезди от мраз треперят.
Не гледай към часовниците спрени -
стрелките им са яростна потеря!
Разбираш ли, от горести затрупан,
ще става все по-крехък моя сън...
Спокойна и добра, ще спреш ли с устни
гласа ми бавен? Знам, ще бъде час,
когато ще сме корени и глина,
но нека пътят ни до там е дълъг.
В началото на зимата ще пуснат
на свободата пощенския гълъб
и, сигурен съм, няма да загине,
а с блага вест ще долети при нас!
Димитър МИЛОВ
Зима
На Петър Караангов
Бели тополи. Борове бели.
Бяла реката под тях тече.
Връщаш се в свойте бели недели -
търсиш в тях огън, гневно момче.
Чака на хълма къщата...
Нишка
бяла от дим тя тънко преде.
Някъде долу, ниско в огнището,
майка ти огън с огън кладе.
Въглени два, едва оцелели,
пази за тебе в зимата, че
белият студ със смут ще засели
твойте недели, твойто градче...