Познанията за новия свят, в който ненадейно се озовахме

Мога само да предполагам какво би могло да му е на душата на "върховния законодател на българския език", моя добър познат от Виена проф. Владко Мурдаров, щом и мен ме човърка под лъжичката всеки път, когато чуя "Била карта", вместо нормалното българско "карта на Била" или "БиТиВи новините", вместо значително по-прилягащото "новините на Би ти Ви". Да не се спирам по-подробно на вече сериозно, съвсем без кавички, възприетото в парламентарния, телевизионния и вестникарския жаргон "ваканцуване". В съвременния, чалгаджийски по същността му, контекст на човек просто вече не му се иска да забелязва такива по-дребни, направо джентълменски, езикови простъпки като "компроментиране", "двойнствен", "инзвънредно", "бомбандиране", както и "малозначителното" объркване между гранд и грант, да речем.

 Полуграмотността у нас да не е от вчера?

Никак не изглежда да е, или да си остане там. Както не е също и триумфалното шестване в публичното пространство на фигурата "тази страна" в директен превод от американски английски, въведена в обръщание комай най-напред от лицето Филип Димитров. На съответния западен език, колко пъти трябва да им се обяснява, елементарно липсва дистанцираността, с която на български се натоварва фразата, като казваме "тази". А конкретно се има предвид "нашата страна", което обаче, поради спецификата на националните ни особености, съвсем не е характерно за тукашния, станал обичаен и официозен случай.
С други думи, за пореден път нашите политици говорят нещо, за което не са съвсем наясно, или, казано без заобиколки, за което съвсем не са наясно. А, когато не си наясно, е по-добре да помълчиш, тогава, известно е, имаш шанс и да заизглеждаш по-умен от онова, което представляваш наяве.
В този именно дух президентската институция много би спечелила, ако господин Плевнелиев приеме обет относително по-рядко да демонстрира дилетантските си, меко казано, познания по геополитика и история. Направените напоследък импровизации по повод предполагаемата световна конспирация за "нов Берлински конгрес" бяха повече от неуместни. В голямата дипломация и в динамично текущата политика доказано дежурните фрази невинаги са най-подходящите. Както и не за всичко пасва комсомолската предварително репетирана политическа коректност.
Много добре би било украинският народ, какъвто и да е той, и каквото и да влагаме във въпросното понятие, да може да поеме и

да реши съдбините си сам

Би било повече от добре също и в Украйна стриктно да бъдат съблюдавани духът и буквата на международното право, колкото и разтегливо и взаимно противоречиво през годините в него да са формулирани термините "териториална цялост", "държавен суверенитет" и "национално самоопределение". По дефиниция, дето се казва, би било идеално, "много според правилата", да се случва така. Но нещо такова или подобно някак си упорито невинаги става, особено при конкретни, заплетени и крайно усложнени, "нетрадиционни" казуси, какъвто явно се явява украйнският.
Може би основният проблем е, че тамошният елит с времето се показа като абсолютно безотговорен и неспособен да изпълнява нормалните функции, каквито би трябвало да изпълнява един елит. И следва ясно да се подчертае, че ако някъде в Европа има елит, по-безотговорен и по-неадекватен от нашенския, това е точно украйнският, така че и от тукашното има налице и много по-лошо, и по-долно, колкото и да не ни се вярва на пръв поглед.
А самите украинците са на прав път да се изтребят помежду си, и то, не дай си Боже, в една тотална гражданска, братоубийствена война. Политиците им видимо нямат потребния разум, сдържаност, готовност за компромиси. И ако още в страната не се е стигнало до най-лошото, то не е поради някаква предпазливост и предвидливост на политическата класа, а поради все пак масово преобладаващото засега чувство към ближния като към ближен, а не като към противник и враг. Но на това чувство задълго не може да се разчита, хората са податливи на провокации, на дезинформации, на контрадезинформации и на всичко, на което сме се нагледали през нашия преход и не само през него.

Настроенията в обществото

стръмно се менят.
Проблемът в Украйна понастоящем и задълго се очертава с мащаб, при който определено не може да бъде намерено вътрешно решение. Има такива нетрадиционни, може би, ситуации в международната политика, когато неизбежно се налага участието на великите, ядрени, а също на неядрените сили.
Разбира се, не при това последните "да делят, поделят и разделят", защото наистина, и тук господин президентът е прав, не сме през ХІХ век, но за да умиротворяват, да търсят разумния изход, да запазят държавността в страната във възможните за нея специфично конкретни форми. За това именно става дума днес в украйнския контекст, другото са повече свободни интерпретации, както и комплекси и опасения, породени от съдбата на Крим, която по всяка вероятност ще остане историческа частност, нещо, така да се каже, строго в скоби.
Спомням си, как преди повече от двадесет и пет години изправих на нокти домакините си на американския Залцбургски семинар, когато неочаквано за тях събрах по време на един от коктейлите на една маса абсолютно нежелаещите да общуват помежду си, а иначе поотделно симпатяги, палестинец и израелци. Тогава, макар и неохотно,  посредством мен, "момчето от реалния социализъм", те все пак размениха по няколко думи помежду си. Какво каза арабинът не е останало много конкретно в паметта ми, знам, че включително изрече нещо от сорта, че "те, българите, винаги са ни били добри приятели". Но пък никога няма да забравя валидното и до днес, дебело подчертано от единия евреин: "Ако бъде намерено решение на близкоизточния проблем, то ще ни бъде наложено". Човекът имаше предвид, базисното абсолютно непренебрежимо обстоятелство, че взаимното озлобление и дълголетната вражда са с такива измерения, че иначе няма начин как да бъдат преодолени.
Аналогията с днешна Урайна не е никак преувеличена. Въздействията, интересите, последствията, противопоставянията там са толкова различни и разнопосочни, че

отдавна са непроследими

причинно-следствените връзки, преплетени и практически загубени, последиците безвъзвратно са излезли извън какъвто и да е контрол. За непредубедения наблюдател е пределно ясно, че Украйна без външно регулиране и без целенасочена външна намеса не може да бъде вкарана в ред и стабилизирана. Следователно, по какъвто и да е различен начин никаква стабилност в Европа и в евроатлантическото пространство не е достижима в обозримо бъдеще. И още, само от една посока, едностранно, въпросното урегулиране и въпросната стабилност не може да бъде постигната. Нито Европейският съюз, нито Русия, това абсолютно еднозначно се видя, не могат да бъдат игнорирани при едно търсене и откриване на евентуалното бъдещо трайно решение за Украйна.
Така че, да се въздържаме като държава и институции както от резки изявление, така и от резки решения, се явява за момента за България най-удачен избор. Да се правим на ястреби исторически не ни приляга, горчивите уроци би трябвало да сме ги усвоили.
През последните месеци всички загубихме света, за който си мислихме, че сме си построили задълго, ако не завинаги, за да живеем в него. Новият свят поне засега се очертава най-малкото като значително по-непредвидим от досегашния. Дали обаче този нов свят е трансформация, еволюция или гадна деградация на стария, досегашния, тепърва ще има къде по-болезнено, къде по-безболезнено да го установяваме. Познанието е процес постепенен.