Другаде в мъжко гърло такъв глас се не ражда!

Да отидеш в Банско и да не чуеш прочутите по света "Бански старчета", е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. Преди гостуването ми в стария-млад планински град запитах доста софиянци, слушали ли са "Банските старчета". Досещате се какви отговори получих! А наперен младеж със скинарска прическа ме поучи: "Госпожо, не бански старчета, а бански бабек!", имайки предвид месния деликатес.
На раздумка присядаме с Атанас Янчовичин. При него заедно вървят резбарството и хармонията от багрени звуци и ритми. Представи ми се шеговито: "Капитан на отбора "Бански старчета". "Капитанът" прибави, че в този състав са от 3-4 години. Радва се на младите попълнения - братята Костадин и Марин Бърдареви. И двамата са с висше музикално образование. Костадин или Динко по бански, дори грабнал щерка му Стефка. Свири на кларнет, саксофон, пиано и други три инструмента. Брат му е най-младият, едва на 22 години, и майсторски владее китарата и акордеона. Старейшината на групата - Павел Йонович, е на 60 години.
Завършил техникума по дърворезба, Атанас десетина години е работил в резбарското ателие в родния си град. Казва, че много дърворезбени неща из Банско са минали през ръцете му. Малките тогава дъщерички Стефи и Лени, като истински художнички подсказвали с рисунките си какво татко им от дървото да вае.
Според него и пеенето, и свирнята, и дърворезбата си искат много, много любов:

"Без обич, преклонение - нищо не става

 всичко от себе си трябва да тръгва. Тъй е при нас, "Банските старчета". Певци и свирачи сме всички. Аз съм с тамбура и тарамбука. Трима от групата сме и дърворезбари" - обобщава капитанът.
Оказва се, че "старчетата" са осмина, но когато представят прочутото банско акапелно пеене, мъжко пеене без музикален съпровод, излизат шестима титуляри.
Естествено, в началото на разговора ни любопитствам чия е идеята за създаване на феноменалния състав преди тридесетина години, а водачът на отбора сладкодумно нарежда как от деца обичали песента. На сила никой не ги е карал - отвътре, от сърцето им извирала тръпката към песенното ни богатство. Приятели създали младежка фолклорна група към читалището.
"Пораснахме и постепенно оформихме "Банските старчета". Обиколихме Европа, прелетяхме и зад океана. Миналото лято бяхме на поредно турне в Швейцария. Поздравихме с 4 концерта швейцарците за националния им празник.

Навред ни се дивят

 посрещат ни с радост и аплодисменти. Изпращат ни с покани за нови гостувания. Безпаричието обаче не ни позволява да отговаряме на всяко желание за срещи извън България."
Моля г-н Янчовичин да разкаже за рода, за себе си, и той с гордост подчертава, че много поколения преди него в бащиния род са все банскалии. Дядо му заслужено сочели сред най-тачените люде на града: "Кажеш ли дядо Стефан Янчовичин, всеки знае, че е бил от най-честните банскалии. Цял живот със стока, с животновъдство се е занимавал. Железен род на дълголетници сме. Баща ми е на 84 години, а чичо чукна 93. Горд съм с миналото на рода си. Надявам се и с моето и на децата ми бъдеще да се гордея. Сами виждате, банскалии имаме право да се похвалим с добре подредени къщи, с историята, светлите си личности от вчера и днес. Което ни дава особена българска гордост, съхранявана и предавана от поколение на поколение. Как тогава да не разтваряш очите си за хубост, сърцето, душата си за песен, музика. В този смисъл страшна е не финансовата, а кризата на паметта - родовата и духовната. Не казвам новост, че загубим ли духа, българското себеуважение, достойнство, да го наречем гордост, себе си сме погубили, обрекли на забрава, няма и като народ да ни има. От баща ми, от живота зная: Не може да има криза, труди ли се човек.
Узнавам, че знаменитите "старчета",

вечно млади и с дух и хъс

 даряват музикална омая, като изпълняват главно автентичен фолклор.
Напоследък покрай двамата братя Бърдареви включват и техни обработки на народни песни. Имат и авторски песни - на Димитър Янев. Между другото редовно аплодисменти получават тук и зад граница и за "Мера според мера" по Яворовото стихотворение, но и за песните по Вапцаровите стихове "Хайдушка" и "Крали Марко". Споменавайки за аплодисментите - точна, безпристрастна оценка за таланта на групата, шефът й припомня какъв възторг са изтръгнали дори от сцената на Международния джаз-фест "Банско 2009" през август. За пръв път фолклорна формация стъпва на джаз сцената.
Красив българин, с осанка на пирински комита и топли искри в очите, Атанас Янчовичин продължава с откровенията си. Кой знае защо опитва да премълчи как "Бански старчета" са пели и свирили на царска сватба. Заедно с Албена Вескова, солистка на "Българе", и Иво Папазов и групата му, завинаги покорили, веселили гостите на сватбата на Калина и Муньос в Боровец. Любопитствам какво е да се представят пред царски сватбари от цяла Европа, а капитанът усмихнато обяснява, че не правят разлика между величества и обикновена публика. Бърза да осведоми обаче, че аристократите слушат много по-внимателно. Като в приказките

три дни на воля се надсвирвали и надпявали

 пред сватбарите. С подаръци дарили всеки изпълнител, до девето коляно.
Според г-н Янчовичин щом 7 пъти из Европа ги посрещат едва ли не по царски, значи от първия път много са ги харесали. Оказва се, че и в Щатите си падат по якото банско пеене. "За удивление, признава Атанас, там знаят повече песните ни, отколкото в България. Бях поканен като преподавател на банското мъжко акапелно пеене да отида в САЩ. Водих половин година семинари в Чикаго, Сиатъл и в канадския град Ванкувър. Успеем ли здрав финансов гръб да си осигурим за задграничните турнета, там публиката, особено българите, естествено с похвали, благодарности ни посрещат..."
Когато потърсих г-н Янчовичин, притесних се от ранния час, а той бодро ме увери, че съвсем от малък става не по-късно от 6.00 часа, та с широко отворени очи, на ранина, да среща слънчевия изгрев. Не пропуска, каквото и да е времето, сутрешното бягане на чист въздух за здраве. Въобще пълноценно се радва на живота, на природата. Как да не повярваш, че за него светът наистина е хубав. Та нали от десетилетия с песен и свирня, с дърворезбите си, раздава на хората щедростта на своя талант.
Всички песни, изпълнявани от "Бански старчета", безспорно са му любими, но като че ли най-отпред поставя

възпева за банския Левски - Радон Тодев

Приел го е за истински човек на всички времена. А легендата за героя е увековечена в "Песен за Радон войвода".
Може би раздумката ни трябваше да тръгне с въпроса какво отличава световноизвестното банско мъжко фолклорно пеене, но предпочетох отговорът да е финален акорд.
"Бански старчета" за мен е всичко - начин на живот, младост, самочувствие. Другаде в мъжко гърло такъв глас се не ражда. Неповторима е мъжката банска песен. Може би идва от диалекта ни, от природата, от чистотата на бистроструйната река с тъй поетичното име Глазне (по нашенски - очи), от закрилника през вековете Пирин планина. Магия сякаш е песента ни."
Докато слушах изповедта на капитана на "Банските старчета", си спомних изреченото от признатия за "Крал на басите" Николай Гяуров преди години пред мен: "Не познавам нищо по-красиво от човешкия глас." Ще допълня след видяното и чутото в Банско - няма нищо по-вълнуващо от мъжката песен.

Рекламен клип с алпийски рогове