Димитър Талев в сблъсъците на XX век

Едва ли друг огромен писател на България е преживял толкова много обрати в живота си като Димитър Талев. Заради журналистическата си дейност по време на Втората световна война след края ѝ той е определян като "виден фашист", хвърлян е в лагери, но е оцелял, сякаш по чудо. То се случва, защото има мощни покровители, известни писатели-комунисти, на първо място класика на българската литература Георги Караславов. Освен че вярват в могъщия му талант, те не са забравили, че в най-жестоките за българската интелигенция времена през 20-те години той сътрудничи на левия печат - и на "Работнически вестник". А дори според някои той е бил и член на Работническата партия, преди да стане "ренегат" и да завие надясно.

Симпатизант на комунистите, 1921 г., Виена

---

Но това днес не се и споменава от псевдоисториците, които дори не допускат, че "блудният син" Талев може да носи дълбоко кръвта си лявата идея и може по собствено желание, освен по принуда, да пише възторжено за Девети септември и за вожда Ленин, за когото за пръв път чува от своя приятел и другар от фронта Тодор Димитров - по-малък брат на Георги Димитров, под чието влияние попада.

Димитър Талев е такъв, какъвто е! Нищо не трябва да се добавя към бурния му житейски път, но и нищо не е редно да се отнема от него. Нека си припомним живота му и безсмъртното му творчество, които са особено актуални днес, когато Македония отново е вулкан и не се знае кога и как ще изригне.

От документите, които ви предлагаме по-долу, издирвани с десетилетия и от големия изследовател на българската история и култура Цочо Билярски, всеки може сам да направи своите заключения.

Димитър Талев, Съчинения в петнайсет тома, том 12 и том 13, съставител Цочо Билярски, изд. "Захарий Стоянов", 2018 г.

Из предговора на Цочо Билярски

В това най-пълно издание на съчиненията на Димитър Талев са отредени два тома, обхващащи значителен период от неговата творческа биография. Публицистиката е неотделима част от неговото творчество. След запознаването с нея читателят ще се убеди, че Д. Талев не се ограничава от регионалния патриотизъм на родения в Македония българин - за него са еднакво мили и скъпи и добруджанските, и тракийските, и беломорските, както и западнопокраинските българи. Това се отнася както до неговата белетристика, така и до творчеството му като журналист и публицист. Той най-тясно е свързан с двата големи български вестника "Македония", в редакцията на който прави стремителната кариера от коректор до редактор и директор на вестника, и с ежедневника "Зора", където завежда литературната страница... 

По следите на утвърдения вече писател и публицист, още от 30-те години на миналия век е Държавна сигурност, която умело използва своята агентура, за да следи не само неговите стъпки на общественик и деец на ВМРО, но и на публицист. За това какво внимание тя му е отреждала свидетелстват запазените екземпляри от негови ръкописи и кореспонденция във формираното му досие, което новата власт след 9 септември 1944 г. ще продължи да доразработва и попълва...

Една от неговите основни теми в публицистиката, както и в цялото му творчество, е темата за Македония и за състоянието на Македонския въпрос както в исторически план, така и в съвременното му развитие... Големият писател и публицист не крие радостта си в статиите за обединението на българските земи след връщането на Южна Добруджа и освобождението на Вардарска Македония, Нишко, Пиротско и Беломорието в резултат на присъединяването на страната ни към Тристранния пакт...

След смяната на властта на 9 септември 1944 г. Д. Талев е в редиците на репресираните, като е хвърлен в затвор и изпратен на каторга в концлагер. Решаващи за тормоза над него се оказват тези му статии, писани в периода от 1941 до 1944 г.

Кое вярваме и кое не вярваме

Димитър Талев

Днешната война е борба за осъществяване на смелата мечта на всички просветени умове и възвишени души, на вековната мечта на народите за повече справедливост и по-добър ред на земята...

Все пак имаме едно рязко разграничение между воюващите сили: на една страна са по-бедните, по-младите духом, онеправданите народи, а на другата страна са народите, които в заблудата си не са склонни, боят се от промени, поддържат стария ред. Това разграничение би било по-друго и борбата нямаше да бъде толкова продължителна и трудна, ако народите от враждебния нам лагер не бяха в плен на реакцията от дясно и не бяха така ловко примамвани и заблуждавани от лявата реакция. Лъжливата демокрация и миражите на комунизма държат в плен народите от противния лагер и насочват погрешно тяхната воля, насочват я против собствените им интереси, против правилно разбраните интереси на всички народи по света. 

Англия и Америка или по-точно ръководните, облагодетелстваните среди в тия държави, се стремят да запазят и увековечат господството над света; болшевиците от своя страна се стремят с огън и меч да наложат комунистическата утопия. И едните, и другите забулват истинските си цели, като заблуждават света с какви ли не примамки и най-често с такива, които, макар и привидно, засищат тъкмо вечния копнеж за справедливост и по-добър ред - едните с лъжлива свобода, а другите - с неземна някаква правда...

В Англия, в Америка и особено в днешна Русия се твърди, че тъкмо силите от Оста са, които се стремят към световно господство и застрашават народите с поробване. 

Ние не вярваме в това клеветническо твърдение на противния лагер и не можем да допуснем, че Германия, Япония и Италия ще повторят една толкова повтаряна фатална грешка, тъй нещастна за всички народи. Ние вярваме, че днешна Германия - Германия на един войник от миналата световна война и на националсоциализма е наистина нова, възродена Германия. Ние виждаме това по творческия процес вътре в нейните граници, по силата, що проявява тя по бойните полета, по въодушевлението, с което се бори нейната младеж. Искреният призив, който днешна Германия отправя към всички народи за международна справедливост, е свята клетва за общо спасение... В същото време ние, малките, онеправданите народи познаваме добре и Англия, познаваме я от векове и не очакваме нищо добро, нито от нея, нито от нейните съюзници. 

Ще дойде краят и на тая война. Ние вярваме, че най-сетне ще възтържествува жадуваната от всички правда и тая вяра в нас все повече се затвърдява от досегашния ход на войната, като не изпущаме изпредвид и неизбежните временни колебания в борбата. Тоя път реакцията ще бъде сломена и всички народи ще бъдат освободени от нейната тъмна власт, за да продължат вече с общи усилия осъществяването на своята вековна мечта. 

В. "Зора", 23 юни 1943 г. 

Слово на Талев на откриването на паметника на Яворов в Чирпан, 29.Х.1933 г.

---

21 октомври 1947 г.

Протокол за разпит

Именувам се Димитър Талев Петров, роден 14.IX.1898 г. в гр. Прилеп. Женен, с две деца, образование висше - писател; живущ в гр. София, бул. "Паскал Паскалев" № 1. В София живея от 1921 г. Тук завърших славянска филология, след което се отдадох на писателство. Издал съм редица книги, романи, разкази предимно с битов характер. Бил съм член на Прилепското македонско братство и редактор на в. "Македония", орган на македонската емиграция до 1934 г. След това станах литературен сътрудник на в. "Зора". Последната ми работа е един роман от времето на Възраждането, за който имам разрешение, но още не е излязъл. До 1928 г. сътрудничих в сп. "Нов път", в[естни]к "Работнически вестник", в. "Звезда" и др. През времето от 1941 до 1944 г. ходих три пъти в Македония, главно в родния ми град Прилеп... Не съм ходил там с никаква мисия, нито съм проявявал някаква политическа дейност...

Както много други, така и аз повярвах, че през 1941 г. с влизането на германците, Македония се освобождава. Не бях ходил в Македония повече от 20 години и дадох израз на радостта си с някои писания. През 1943 г. престанах, защото видях, че съм много излъган. Изобщо видях, че политиката не е за мене. От 9.09.1944 г. не съм проявявал абсолютно никаква вражеска дейност към новата власт. Напротив, схващам още по-добре някои свои грешки в миналото. Приемам, че сегашното разрешение на македонския въпрос е правилно и справедливо. Възхищавам се също от идеята за федериране на южните славяни. Сега повечето от времето си прекарвам вкъщи, където пиша...

Горното написах саморъчно, за което се подписвам.

Подписи: Д. Талев

Следовател: Д. Терзийски

17 януари 1948 г.

Гешков,

Димитър Талев, писател от София, изпратен в "Куциян", да се пусне, но да му се каже, че това става под гаранцията на Георги Караславов.

п[одпис нечетлив]

АМВР, Досие на Димитър Талев

София, 24 март 1950 г. 

До Секретариата на ЦК на БКП

Другари,

Писателят Димитър Талев, който след 9 септември бе изключен от Съюза на писателите за фашистка дейност, бе арестуван и интерниран, и след като си изтърпя наказанието, се върна в София. По-миналата година, обаче, го изселват от София в Луковит. Той е дал изложение до Министерството на вътрешните работи и уверява, че след 9 септември няма абсолютно никакви прегрешения... Въпрос прави вече няколкократно, да му се даде възможност да печати одобрените в издателство "Народна младеж" негови книги и спрени поради изселването му. 

Нашият секретариат и Партийното бюро на организацията при Съюза няколко пъти се занимаха с този писател и след внимателно проучване излизат с мнение, че може да му се разреши да печати книгите си... Ние решихме да ходатайствуваме за печатане книгите на Талев, след като получим Вашето положително отношение по неговия случай. Молим да ни съобщите мнението си.

Секретариат на Съюза на българските писатели 

Главен секретар: Христо Радевски

ЦДА, ф.1б, оп. 8, а.е. 1611, л. 3. Оригинал. Машинопис.

Решение "А" №666 на Сeкретариата на ЦК на БКП от 3.VI.1950 г.

1. Дава се възможност на писателя Димитър Талев да печати в нашите издателства, одобрени от тях книги, след като същият покаже, че е скъсал със своето фашистко минало, като излезе в печата със статии, разобличаващи дейността на Ив. Михайловци и Титовци в македонското движение.

В. Червенков, Г. Цанков, Г. Чанков, Д. Дичев, Т. Живков

ЦДА, ф.1 б, оп. 8, а.е. 1611, л. 1. Оригинал. Машинопис.

Из статия от Христо Калайджиев "Maкедонският въпрос в романите на Димитър Талев"

Б.м., Б.д.

...Талев се е родил в Прилеп и е израснал в семейство със силни български чувства. В Прилеп след Балканската война следвал и завършил сръбска гимназия. В гимназията се пораждат в него симпатии към комунистическото движение, в което той намира удовлетворение на своето недоволство от кралския потиснически режим в Македония. В България идва след Първата световна война като симпатизант на комунистическото движение и със силни български патриотични чувства.

Поради незакрепнало и задълбочено марксическо съзнание той не е могъл да намери връзката между социалния и националния въпроси, не е могъл да види подчинеността на последния от първия и се е клатушкал в своето развитие. Така той до 1923 г. бе сътрудник на сп. "Наковалня" с редактор Д. Полянов, а след Септемврийското въстание е правил на два пъти срещи с мен по конспиративни работи. За това много влияеше въздействието върху него на един словослагател, прилепчанец, добър марксист, който скоро се помина от туберкулоза... 

Хр. Калайджиев (член на ЦК на БКП, първи главен редактор на в. "Работническо дело" - б. Хр.Г.)

ЦДА, ф.1б, оп.7, а.е.1766, л.2-6. Оригинал. Машинопис.

2 септември 1958 г.

Др. Начо Папазов,

Др. Р. Дамянов предлага да се обсъди в ПБ въпросът за ордена, с който да се награди писателя Димитър Талев. Той смята, че орденът, който Секретариата на писателите предлага, - "Кирил и Методий" I степен - бил малък.

Моля да се има предвид предложението на др. Р. Дамянов и на предстоящото заседание на ПБ да се доложи за това предложение.

В. Червенков.

ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 3708, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

[София], 13 септември 1958 г.

Решение "А" №222 на Политбюро на ЦК на БКП от 13.IХ.1958 г.

Не възразява писателят Димитър Талев да бъде награден с орден "Народна република България"-т степен, по случай 60 години от рождението му и за неговите заслуги към българската литература.

М. Григоров, Ант. Югов, Ив. Михайлов, [Н. Папазов], В. Червенков

ЦДА, ф.1б, оп. 6, а.е. 3708, л. 1. Оригинал. Машинопис.

Димитър Талев, "Съчинения", том 11, изд. "Български писател", 1978 г.

Със свободна мисъл и свободно сърце

Денят 9 септември е начало на нов живот за българския народ - живот на дълбоки и всестранни, на коренни, на революционни промени и преобразования. Девети септември е праг към една нова епоха в историята на българския народ - епоха на социализма, на социалистическото преустрояване и пресъздаване на целия наш живот. Но как почувствах аз това ново време като гражданин и писател, как се отразява то в моето скромно писателско дело?

И сега също трябва на първо място да изтъкна благоприятните условия, при които работи изобщо българският писател от Девети септември насам. Партията, държавата и целият ни народ полагат все по-големи, по топли, по-благодатни грижи за българската книга. Лично за себе си аз трябва да изтъкна тук и нещо друго, не-по малко важно, не по-малко нужно... В настъпилото ново време за нашия народ моята мисъл се освободи от редица предубеждения и предразсъдъци, от тъмни заблуди, които забулваха погледа ми и разкриваха в лъжлива светлина много от големите истини за човека, за неговия живот; в новото велико време на социализма сърцето ми се освободи от разяждащата отрова на едно погрешно разбирано родолюбие, когато моите най-дълбоки чувства към родната ми Македония не бяха толкова любов и синовна преданост, колкото бяха омраза и сляпа ярост към съседните й народи. Сега моята обич към Македония е по-силна и чиста, сега аз виждам по-ясно нейната правда, сега аз знам по-добре кои са нейни истински врагове и нейни истински приятели. Справедлив към другите аз се чувствам по-справедлив и към своя народ, към своя злочест роден край...

"Литературен фронт", бр. 36, 27.08. 1954 г.

Георги Караславов, "Близки и познати", изд. "Български писател", 1968 г.

През 1925 година по витрините на някои софийски книжарници се появи малка книжка за деца, озаглавена "Сълзите на мама". Тя беше от Димитър Талев, едно име още неизвестно на по-широк кръг читатели. На мене то бе познато от някои белетристични късове, печатани в някои от периодичните издания на Българската комунистическа партия.

Че е печатал произведения в периодичните издания на Българската комунистическа партия през време, когато в тези издания се появиха и се утвърдиха крупни писателски имена, за мен бе сигурен критерий за сериозността и таланта на Димитър Талев...

Ударът на монархо-фашистката власт върху прогресивните движения и демократично настроени творци беше страшен. И при този удар някои писатели не издържаха...

Колко драматична е житейската участ на този наш писател! Цяла одисея е следването и завършването на неговото гимназиално образование: в българската гимназия в Солун преди балканската война, после в Скопие, след това в Стара Загора и най-сетне в Битоля. В Солун той е Димитър Талев, в Скопие - Димитрие Талевич, в Стара Загора пак е Димитър Талев, в Битоля отново го прекръщават на Димитрие Талевич. В Солун учи на своя роден български език, в Скопие на езика на поробителите, сръбски език, В Стара Загора пак учи на български, в Битоля - отново на сръбски. Сръбската власт е закрила всички български училища...

Където и да идеше, каквото и да правеше, той носеше в сърцето си един мил, обаятелен образ, образа на родния Прилеп, образа на поробената родина...

Приятелите му, които знаеха какво можеше да даде той, не го забравиха през тези бурни дни на деветосептемврийската революция... Тръгнах да хлопам, за да му се намери квартира и да се устрои на работа в София. Срещах съчувствие и разбирателство. Особено благосклонно към положението му се отнесе Владимир Поптомов, който в края на краищата доведе работата до успешен край. 

Но види се, търпението на Талев се беше изчерпало. И в един такъв момент на депресия той ми написа следното писмо:

"Драги Караславов,

Все ми се чини, че ние с тебе сме люде от едно тесто и че ти ме познаваш и разбираш главно чрез себе си. Напоследък обаче ми се струва, че и ти лично вече не ми вярваш. Дано да се лъжа, защото никак не бих желал да се лиша от добрите ти чувства към мене, от доброто ти мнение за мене. И наистина - попитай се, както ме виждаш чрез себе си и както ме познаваш: какво бих могъл да имам аз, Димитър Талев, против социализма и комунизма, какво ме свързва с отвратителната гнилоч в нашия живот?

И още нещо: аз не съм лишен от чувство за благодарност и никога няма да измамя, да изложа тъкмо тебе, който преди една година - а и по-рано! - ме спаси от смърт... Но пак ще ти кажа, че всичките ми надежди да вляза отново в живота като гражданин и писател са в тебе.

Поздравявам те сърдечно!

Твой Дим. Талев

11 ноември 1948 г.

Луковит

Адреса ми е: ул. "Оряховска" - 32"

...Наскоро след това квартирният въпрос на Талев бе уреден... Започна усилена творческа работа, в резултат на която се появи огромната вълнуваща епопея за живота, бита, борбите, жертвите и страданията на македонските българи... В началото на есента, 1952 година, излезе от печат "Железният светилник"...

Множеше се славата на вдъхновения писател, той навлезе и в нашия обществен живот. Бе избран в Управителния съвет на Съюза на писателите, влезе в състава на комисията за Димитровските награди, сам преди това получи Димитровска награда, избран бе за народен представител...

Талев се готвеше да обогати с нови монументални творби българската литература, но фатална болест го срази.