Европейски и неевропейски неща

Даже рокендролът като че ли с времето поиздребня. Оттук-оттам взе да се изтърква. Заповтаря се. Почти доскуча. Като цяло омекна въпреки етикетите. Омеша се с поп, джаз, опера, симфонична музика, напоследък даже и с рап. (Не дай си Боже, да намери допирни точки с чалгата!) Понесе се по мътното комерсиално течение. Изглупя много като обществено присъствие.
И може би заради това някак си с годините не бе осигурена адекватна приемственост, а полето си остана предимно за

изява на "рокдинозаврите"

Не че последните великолепно не си владеят занаята, но това съвсем не отменя големия въпрос за състоятелното бъдеще.
Тук първоначално исках да прокарам паралел към съдбата на българската държавност през прехода, но откровено няма да ми се получи. Защото в случая излиза, че би трябвало да се аргументира повече посредством многобройните разлики, отколкото посредством евентуалните отделни прилики. И защото не е логически издържано да се съпоставя един естествен, еволюционен процес с друг идеологизиран, целенасочено и злоумишлено деконструктивен, пагубен във всяко едно мислимо отношение.
Исторически погледнато, като по понятни причини изключим периодите на пребиваване под чужда власт, основната организация и "носеща конструкция" на българското общество, когато то е имало характеристиките на общество, винаги е била държавната. Сегашното "минимализиране" и разграждане на държавата е

в разрез с вековните ни традиции

и затова обективно повсеместно се възприема като чуждо, изкуствено привнесено и предварително е ясно, че няма измислен начин да проработи в полза на нацията. Нещо повече, в писанията за недалечен край на държавното битие и на историята на България днес липсва каквото и да е било преувеличение. Наложеният понастоящем на българина начин на живот го подтиква към недоволство и последваща емиграция. На националната територия гъстотата на населението последователно намалява, събираме се да живеем фактически в пет-шест-седем по-големи града.
Дирижираният в полза на групови интереси преход не допусна в политическата класа даже за момент широко да навлезат хора извън обичайния кръг на байганьовците и андрешковците, при това, забележете, последните напълно лишени от каквито и да е било положителни черти, присъщи за оригиналите, особено що се касае за мотивацията на героя на Елин Пелин.

Сценаристите на политическия театър

се вживяха във функциите си дотам да смятат, че е достатъчно да свалят някого от дървото или от пожарникарската стълба или да го докарат от коя да е "реномирана" западна школа и той вече директно може да се заеме с управлението на нашата страна.
При описаните в най-едри щрихи наложени ни рамкови условия негативното развитие се оказва предварително програмирано. Въвеждането на плоския данък, така погледнато, не е изненада, не е също никаква случайна простъпка или заблуда. Системното недофинансиране на базовата инфраструктура е, от своя страна, слагаема от ниското преразпределение. Перманентните проблеми в социалната област - здравеопазване, образование, пенсионна система, са иманентно фундирани в действащия тук модел. А този модел е същностно неевропейски, в много голяма степен реакционно експериментален.

Той е изконно асоциален

рушащ в дългосрочен план и държавата, и структурата на обществото.
Сегашната безперспективност, за съжаление, трудно намира реалистичен изход в коя да е партийна програма. А въпросният изход може да бъде само в посока на това, че е най-нормално обществото да започне да се грижи за възпроизводството си. За тази цел принципите на справедливост и солидарност следва да се установят не на думи, а като всекидневна практика. Всички обществени слоеве би трябвало да поемат своята отговорност във и за държавата и във и за обществото. Българинът би следвало да бъде напълно наясно какво и защо предоставя на държавата си и какво точно и в каква форма може да очаква "обратно". По този начин взирането ще е не само в паницата на другия, но и в своята собствена. Собственият интерес така по необходимост се разширява в посока публичните и смесените блага и се засилва разбирането за взаимността при функционирането на обществото и държавата, за взаимността в живота на хората,

свързани помежду си като част от нацията

Да си припомним, че даже "Александър Невски" е бил построен предимно с държавна пара. Българите просто не са англосаксонци, даже филантропията по нашите земи минава обичайно много по-често през държавата, отколкото покрай нея. Евроконтинентален тип общество сме и няма никакви изгледи да станем друго. А в такъв тип общество става въпрос повече за етатизъм, за "държавата баща", за обуздан, регулиран пазар, отколкото за господства на свободните пазарни сили и за прословутата държава "нощен пазач".
Европейски едни специфични, разни такива работи, значи. Но на кого да ги обясниш и кой да ги разбере? Не въобще и приблизително, а в строга последователна конкретност.