Благодатна среда за "кафявия бацил"

В края на декември миналата година по инициатива на Русия и с подкрепата на Израел, Иран и Сирия Общото събрание на ООН прие Резолюция 67/154 срещу героизацията и възхвалата на нацизма. За документа гласуваха 130 държави, против бяха три - САЩ, Канада и островната държавица Палау, а 54 се въздържаха. В резолюцията се изразява загриженост от подема на екстремистките движения и партии, пропагандиращи расизъм, етноцентризъм и ксенофобия и разпространяващи идеологията на фашизма.
Тя e ясно формулирана и е своеобразен съвремен прочит на понятията нацизъм, фашизъм и ксенофобия, които през последните години отново влязоха във все по-честа употреба. Става дума не само за  квази патриотични партии и движения, както и за отявлени неонацисти, но и за нетърпимост към имигрантите в Западна Европа, появила се след провалилия се експеримент в  бившите колониални държави и в Германия да се изгради мултикултурно общество. Етническият сепаратизъм потъпка девиза "Единство в многообразието". Далеч не е случайна появата на книгата на бившия министър в правителството на Берлин Тило Сарацин, озаглавена "Германия се самоунищожава". Страната ни ще угасне тихо и мирно и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал, пише той. Кой ще знае след сто години "Нощна песен на странника" на Гьоте? Изучаващият корана от съседната джамия едва ли... Загрижеността на Сарацин има своите основания. Макар че поради добре известни исторически причини германците са много предпазливи, когато обсъждат въпроси, свързани с имигрантите.
Културното многообразие се оказа не безспорна ценност, а източник на заплахи. Защото улицата не разсъждава, тя действа, и то изненадващо - както в Кристалната нощ на 9 ноември 1938 г., когато в Германия и Австрия е извършен масов погром над еврейски магазини и къщи. Умереният тон в книгата на Тило Сарацин е изключение. Нетърпимостта към другата култура най-често стига до изблици на насилие. Ксенофобските изстъпления на вандалите с бухалки в източните провинции на ФРГ са известни дори в Далечния изток. Японски пътеводители предупреждават своите туристи, които посещават Източна Германия, да се обличат в скъпи костюми, за да се отличават от виетнамците - обичайните жертви на "бръснатите глави".
Икономическата криза провокира създаването на популистки и антиемигрантски партии и движения,  чиято идеология е на крачка от ултранационализма и оттам до неонацизма. Техните създатели и вдъхновители не искат да знаят как и защо се роди идеята за Обединена Европа. Бащите основатели - Жан Моне и Робер Шуман, бяха вдъхновени от идеята "Никога вече фашизъм, никога повече война!". Днес техният социален проект за толерантност и жива памет за новите поколения, за това кой и как запали най-унищожителната война в човешката история, се ревизира из основи. Историческата истина се изкривява пред очите на свидетелите на историята, които в така формиращата се обществена памет са сякаш без глас.
Някой крайнодесни формирования се опитват да се дистанцират от отявлените неонацисти и бръснатите глави и избягват употребата на символи като свастиката например. В Европа вече се появиха нацистки така наречени блек метъл групи като "Angry Arians", "Kraftshlag" и много други.
Екстремизмът достигна своя апогей на Стария континент от края на Втората световна война насам, предупреди Европейската комисия. В речта си в навечерието на разговорите за това как да откриваме и предотвратяваме екстремизма, еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом призова Европа да защитава своите ценности, след като бяха оспорени в редица страни. Ако тази тенденция продължи, следващите европейски избори "може да подкрепят тези сили допълнително, което ще изложи на риск целия европейски проект", изтъква Малмстрьом.
Примери, подкрепящи думите й, има в изобилие. В началото на февруари съд в Мюнхен обвини в убийството на 9 имигранти от Турция и Гърция и на една жена полицай, а също в грабеж, палежи и тероризъм ръководителя на неонацистката групировка  "Националсоциалистическа нелегалност" Беата Чепе заедно с четирима членове на тази организация. В Естония се оказа твърде лесно нацистите да бъдат окичени със званието "борци за свобода". В Талин демонтираха съветски военен мемориал, който освен историческо има и символично значение за руската етническа общност, съставляваща близо една трета от населението на страната. В същото време в естонската столица бе издигнат паметник на бившите легионери от 20-а естонска СС-дивизия, воювала на страната на хитлеристка Германия във Втората световна война. Връх на цинизма и нацисткия перверзен хумор бе рекламата на хапчета за отслабване, която публикува естонският  вестник "Ести Експрес". Рекламата бе илюстрирана със снимка от концентрационния лагер Бухенвалд и смразяващ текст: "Едно, две, три... Чудните таблетки за отслабване на д-р Менгеле ще ви помогнат! В Освиенцим нямаше елегантно пълни хора!" Протестите на еврейски организация принудиха издателя да свали ужасната реклама. (За онези, които не знаят или страдат от амнезия - а у нас те не са малко, припомняме, че д-р Менгеле е изверг - един от фашистките лекари, спациализирали се в промишленото унищожаване на евреите. Той е решавал кой от дългите колони евреи и военопленици да бъде убиван и кой да бъде изпращан в трудов лагер. Менгеле е известен преди всичко с "научните" си експерименти с хора, извършвани с изключителна жестокост. След войната той се укрива в Аржентина и Уругвай. Менгеле е един от най-издирваните нацистки военнопрестъпници. Опитите да бъде заловен и предаден на съд са безрезултатни. Умира в Бразилия през 1979 г.)
Резолюцията, приета от Общото събрание на ООН, напомня, че и в днешна България не само липсва осъвременен прочит на понятията нацизъм и неофашизъм, но и че имунната ни система не действа срещу кафявия бацил. За това красноречиво говори  ежегодният нацистки парад, известен като Луковмарш. Няколкостотин души участваха на 16 февруари в десетото поред възпоменателно траурно шествие в памет на генерал Христо Луков - лидер на Съюза на българските легиони. Това е организация, която е поддържала много тесни връзки с Хитлерюгенд - паравоенната фашистка структура в Германия, създадена през 30-те години. Организатор на марша е соченият като проводник на неонацистки и расистки идеи Български национален съюз - пронацистка организация, което личи от сиволите й. Нейните членове са ксенофоби, които искат "България да бъде на българите и всички чужди етноси да бъдат отстранени от здравото българското тяло". Преди поредната нацистка проява по улиците на София от Българския хелзинкски комитет изпратиха писмо до омбудсмана Константин Пенчев, в което се казва: "Обществото ни отново е изправено пред грозната реалност на столичните улици демонстративно да се чества фигура - емблема на българския нацизъм - от необезпокоявани от българските власти неонацисти." Отговорът бе зашеметяващ - манифестацията била разрешена, защото "в публикациите и материалите, свързани с подготовката на Луковмарш, не се съдържа пропаганда, която може да бъде определена като език на омразата". Отговорните чиновници в Софийската община и МВР, разрешили марша, също демонстрираха опасна амнезия, а може би и непростимо незнание, че България единствена в Европа след Германия и Италия е приела антисемитския Закон за защита на нацията. Тази амнезия създава торна почва за "кафявия бацил", който бързо се множи в условия като днешните.