2000 цвята за грам розово масло

Малцина са онези, които знаят, че първите и истински богати хора в Третото българско царство са розотърговците. И тяхното богатство не е връстник на Освобождението, защото още не е имало българска държава, когато в далечните Съединени амеркански щати е имало Българска розова банка. Български розотърговски кантори е имало в Париж, Марсилия, Лондон, Цариград, а българските розотърговци са били приемани с уважение в най-изисканите домове на Европа. Жените на розотърговските фамилии Папазови, Орозови, Христови са били любимки на европейски крале и принцове, магнати и политици, защото освен че по правило са красиви, те са и част от шпионската политика на мъжете си.
В Долината на розите в продължение на месец, от средата на май до средата на юни, всяка сутрин от 5 до 9 ч. стотици мъже и жени събират розовия цвят в градините. И така е от три века. Цветовете се събират рано, защото само тогава, преди слънцето да е изсушило росата по розите, може да се извлече истинската живителна сила от тях - казанлъшкото розово масло. Следва розоваренето - обикновено по 20-30 денонощия.
Много труд и усилия, много нечакани капризи на времето поставят труда на тези хора на изпитание. Оран, подготовка на почвата, засаждане след Архангеловден, прекопаване поне 6-7 пъти, резитба и почистване, докато градината се отблагодарява на стопанина си с цвят едва след три години.
Средно около 2000 розови цвята са нужни, за да се получи 1 грам розово масло. За килограм отиват 3-3,5 т. розов цвят. Трудно било за розопроизводителите да добият повече от един килограм, който скътавали много внимателно в "маслени шишета", които пък си имали тенекиена обвивка за защита. После шишето отивало "под ключ", защото с розовото масло се плащали данъци, купувала се зимнина и се издължавали на богатите розотърговци за взетите "на зелено още" пари.
Някога произведеното количество розово масло се измервало със специална единица за тегло, заета от арабите и наречена мускал, което значело тегло и се равнявало на 4.9844 грама. Приблизително 5 грама. Например в средата на ХIХ век в дисагите на българските розотърговци пътували по Европа и Америка средно между 150 и 300 хиляди мускала. По това време един мускал се харчел за 12-14 гроша, допълва хрониката.
За големите количества са ползвали "конкумите", които били калайдисани медени съдове, за да не се окисляват. Обикновено били от 2 до 5 литра, но имало и по 200 литра. Когато ги напълнели, горната част на шийката се запоявала с калай. Така запечатани, шийките били обвивани в бял плат с повезан по него трикольор - най-сигурният знак за качество на розовото масло.
До 20-те години на ХIХ век розовото масло било изнасяно по света предимно от агенти на чуждестранни фирми и търговци от Букурещ, Виена, Цариград и Москва.
През 1820 г. Дончо Папазоглу основава първата българска розотърговска къща със седалище в Казанлък. В 1854 г. къщата става "Дончо Папазоглу & Синове" и започва активна търговия с българския продукт в Европа. През годините те ще снабдяват френските парфюмеристи и търговци Майер, Билет, Йожен Гимел, Герлин и други. Чрез своите агенти от фирмата "Леополд Бинг" те достигат Филаделфия, а по-късно Ница, Одеса и Виена.
 Търговията изглежда повлича крак, защото през 1840 г. в Казанлък е основана втората търговска къща, тази на Кънчо Шипков. Той продава розова масло на австрийската търговска къща "Исмен", която имала кантора в Цариград.
Вече в 1885 г. Кънчо Шипков открива представителства на своята търговска къща в Лондон, Париж и Ню Йорк. Учудваща е силата на размаха на синовете на Шипков, Тодор и Петър. През 1885 г. те изнасят за САЩ 3600 унции, през следващата стигат 6200, а през бъдните седем години близо половината от внесеното и консумирано от американския пазар розово масло е тяхно. Те предлагат на американските парфюмеристи 43 вида от прочутия вече продукт
По петите ги следват и други казанлъшки розотърговци - Петко Орозов и Христо Христов. Последната къща "Христо Христо" открива свои представителства в Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, Лайпциг, Грас и Торонто.
Високото качество на българското розово масло носи на търговците десетки златни медали  и дипломи от Всемирните изложения в Париж, Чикаго, Лондон, Милано, Грас, Анверс, Филаделфия, Амстердам, Лиеж и други градове по света.