Приказка за стълбата през 2011 година

Шейсет и шестото издание от поредицата на "Софийски бюлетин", дело на издателска къща "Александрова дизайн", която пета година предлага любопитни и родолюбиви четива, са фейлетоните и разказите на Христо Смирненски. Към Смирненски на фона на рушащата му се пред очите ни къща на "Овче поле", към която всички гледат овчедушно и примиренчески, на фона на извадения от учебниците пролетарски поет, поет-гений, библиотеката предлага вече трето заглавие. След "Горчиво кафе", след по-непознатата поезия, събрана в сборника "Исус възкресе", сега предлагаме и някои от гениалните фейлетони и разкази на двайсет и петгодишния български класик.
Малкото симпатично издание, отново в джобен формат, включва разказите "Левски", "Очи", "Босоногите деца", "О "Смело, товарищи", "Лятна нощ" и др., както и фейлетоните "Благотворителност", "Политическа зима", "Писма от оня свят", "Хляб и зрелища", "Рождество", "Нямате думата" и др.
"Приказка за стълбата" е едноименното заглавие на сборника от познатия и доста знаков и за днешното време разказ. Той завършва така: "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!" Не би ли казал тези думи и днешният премиер, който непрекъснато се среща с "хората" и разбира колко щастливи са те от новите магистрали, от хилядите отрязани трикольорни лентички, от новите музеи, от всичко, което строи той, много повече отпреди! Защото той е брат на бога, защото е принц, ял филия с мас и хранил прасетата с помия, но сега, за разлика от всички досегашни, може всичко. И с каквото се хване, го прави, както сам обича да казва. Дано да помни какво е писал и Христо Смирненски.
Дано помнят и знаят Смирненски и от Съюза на българските писатели, от Съюза на българските журналисти, от Министерството на културата, от Националния съвет на БСП, от кметството в София, лично госпожа Фандъкова. Та белким някой понечи да спаси къщата-музей на улица "Овче поле"...