Поезия
/ брой: 209
Воймир АСЕНОВ е роден в южния град Петрич на 1 юни 1939 г. Още от детството му народопесенните традиции на този южен пирински град диктуват неговото светоусещане и той прописва стихове, повлияни от фолклора и Вапцаровото човеколюбие. И така под перото му излизат двадесет стихосбирки, като още с първата си книга "Крепост" през 1968 г. той става и първи носител на Националната награда за Първа книга на млад автор, която носи името на в. "Пулс". Следват награди за патриотична поезия на МНО, "Златен век", наградата на СБП, награда за цялостно творчество на името на Никола Фурнаджиев и превод на юбилейната му стихосбирка на руски език. Воймир Асенов е превеждан на почти всички славянски езици. Негови стихове са адаптирани на английски, немски, френски, испански, хинди и турски език. През миналата година Воймир Асенов навърши 70 години и издаде първата си белетристична книга "Кръвта на пчелина". Предлагаме ви нов цикъл стихове на поета.
Приказка
Звездна вечер в кладенец небесен -
спи светът сред цъфнали овошки.
Само любовта зачева песен
и със красотата пълнят кошер.
Пролет е! Под лунно огледало -
като в приказка на Н.В. Гогол -
се събират сенките на дяволи
край жарава от блуждаещ огън.
Пак се готви българска завера -
кладбището нещо зло вещае...
Не, не почва Тайната вечеря -
май това е заговор потаен...
Ето - виждам прилепи - дружина...
Друга банда там грухти и мляска,
а над тях, в огромна паяжина,
паяк стряска с грозната си маска.
Тия полуобрази познати
заседават все по късна доба -
искат да почернят красотата,
искат любовта ни да загробят.
Полунощ е! Като с Божи пръсти
светлината пъди сенки в мрака.
Мина събота - светът възкръсна!
Утрото пред кошера ни чака...
И роякът от пчели ще литне
утре пак сред цъфнали овошки,
само аз като дете ще питам -
хора ложи ли сънувах или сън лош?!
0.30 часа
Елегия
Младостта ми беше придружена
с много, много щедра красота -
бях обичан, бях и женен,
а сега живея в самота...
По зелените поля край Пътя
тича вихрогонче без юзда.
Едно чувство младо и безсмъртно
следва и догонва любовта...
И над тях лети отново щъркел.
И възкръсва всичко в пролетта.
Само аз накрая нещо сбърках
и забравих даже песента...
И сега дори не знам молитва,
да измоля Твоя благослов...
Божичко, прости митаря-скитник,
подскажи ми думи за Любов!
30.IV.2010 г.
Балада
Там, там буря кърши клонове
и сабя ги свива на венец...
Хр. Ботев
Тук, тук - тупти сърцето ми,
почуква отляво, бие!
Повей, повей ми, бял вътре,
откъм Пирин - харамийски!
Туп, туп - по Пътя тупурка
чер кон без ездач и цвили...
В съня ми - една къщурка,
а в мрака - гори кандило...
Пред него мама се моли...
Но мама е вече икона...
Мама я няма - соколче
прехвърча само над коня ми...
И тебе те няма! - повтаря,
проплаква отляво сърцето ми.
И свещи горят минзухарено.
И пролет е пак - многоцветна.
Събуждам се - цвете откъсвам...
Не духай свещта ми, бял ветре!
Напролет всички възкръсваме!
Мен Пътя ме чака - към Петрич!
21 март 2010 г.