От редактора
Опростачване без граници
/ брой: 233
Златна есен ли дойде или поредният "дългоочакван" сезон на популярно риалити шоу? От странни субекти, нарочени кой знае защо за медийни звезди, се очаква да привличат вниманието на телевизионната публика с изгъзиците си. И го правят доста умело.
Шоуто е само част от тоталното опростачване, което постепенно обхваща обществото ни. Някои казват, че основната причина е в мизерията - когато нямаш пари за хляб, за каква култура и изкуство може да става дума. Може и да има известна логика, но да не забравяме най-важното - потребността от култура, от изкуство се възпитава.
Както е вярно и обратното. Вече четвърт век върви последователна кампания за опростачване на българския народ. Долнопробни предавания, жълта преса, холивудски екшъни, булевардни романи, клозетна поезия, пошла чалга, брутален рап. С една дума: чалгизация. Става дума за целенасочено унищожаване на българската култура, образование и духовност и налагане на парите като висша ценност, а материалните придобивки - като смисъл на живота. И днес последиците са налице - кланяме се на богати, а не на умни хора.
Различни изследвания показват, че всяко следващо поколение идва все по-неграмотно и все по-незачитащо морални и етични норми. Хората четат все по-малко. Едва ли някой ще се сети да рецитира стих от Дебелянов, да не говорим за Пушкин или Шекспир. И всичко е в тази посока. Новите мебели, които се предлагат за хола, предвиждат разполагане на огромен телевизор, но не и на книги, в най-добрия случай има място за няколко броя снобарски списания.
Езикът е визитната картичка на един народ. Вслушайте се в родната реч. Тя е изопачена с английски думи и хашлашки изрази. Новите герои на времето идват със своя език и налагат своя начин на мислене и живот.
Но те не са нови. Бай Ганьо се завръща и отново умело се вписва в родната действителност, прилагайки добре усвоените европейски и задокеански практики.
Не само у нас е така. Опростачването няма граници. И защо ли имам чувството, че всички сме поставени в една голяма къща и някой, отвъд границата, ни наблюдава и доволно протрива ръце, смеейки се на простотията ни?