НОВАТА ГОДИНА, СТАР КЪСМЕТ
/ брой: 300
Винаги на границата между Новата и Старата година правя равносметка. Тази година - също. Зная, ще стигна до кахърни изводи, но все пак нали повечето хора така правят. Не трябва да съм изключение....
Такаааааа. През отминаващата година отново трябваше да съм прецизен математик. По-точно, да изчислявам и разпределям пенсията така, че да стигнат от първо, та чак до последно число на месеца. Е, друг е въпросът, че парите покриваха разходите за половин месец, но пък в останалото време, до края му, се убеждавах, че по-скромният живот е по-природосъобразен. За утеха четях статии за положението в някои африкански страни, в които живееха много по-зле от мен. И така, с увереността, че аз не съм най-зле на този свят, оптимизмът ме изпълваше дотолкова, доколкото може. Е, бих искал да се сравнявам с швейцарци, но какво да се прави - утешавах се с анголците. През Новата всичко това ще продължи. Хубавото е, че започнах да свиквам.
През Старата година съкратиха дъщерята от шивашкия цех, в който се трудеше. Може би, за да се запази традицията, което у нас е много важно, през Новата се очертава и сина да съкратят. От половин година в автосервиза, в който работи, касиерката била болна. Докато накрая се разбра, че касиерка не е необходима въобще - автосервизът фалирал.
Промяната през идната година ще е само тази, че още двама души с моята пенсийка трябва да храня. Това е - "Нова година - нов късмет".
През годината, която отмина, крепях двайсетгодишната си шкодичка, та да мога гордо есента да я подкарам и да си прибера скромната реколта от село. Напоследък реколта викам на десетте тикви и петте килограма чушки, които все още ражда дворът на бащината къща. През Новата моето возило ще претърпи несъществени промени. Ще вържа с тел бронята и ауспуха да не паднат нейде из пътищата на родината. Така ще е, докато колата се превърне в недвижим имот.
Та правя си аз равносметка за изминалите дванайсет месеца, отправям взор и към бъдещите дванайсет и разбирам, че традициите у нас се спазват, привикваме с всичко. Може би единствената разлика е в това, че с времето все по-трудно превъзмогваме махмурлука след Новогодишната нощ. Да, като си вдигал безброй наздравици вечерта, трудно на другата сутрин си склонен да гледаш на Новата оптимистично и с ясен поглед, колкото и Бойко да настоява за това.