In memoriam
Непоправим романтик
/ брой: 49
Крум Немирников (1924-2012) беше от писателите с подчертан афинитет към социалните и политически вълнения в обществото. Като се започне от първите му творби (повести и новели, свързани с антифашисткото движение или с героите на новото време): очеркът за Стоян Лудев (1963), новелите "Звезда се отрони", "За кого бие сърцето" (1965), "Птиците падат в полет" (1977), "Най-тъмно е преди разсъмване" (1974), "Влюбени в утрото" (1981), "Земята плаче за хората" (1981), "Тук слънце не залязва" (1983) - и се стигне до "сагата" "Голгота", обединяваща няколко романа, посветени на горещите проблеми от днешното ни житие-битие. Доколкото зная, тази "сага" има още една част - все така страстно и нашироко описание на ставащото, с което той не можеше да се помири.
Беше непоправим романтик, но и още - неуморим, непреклонен. До инат. Той не се убоя, когато любимата му партия бе на власт, да каже истини, които нагарчат. Страниците, посветени на един от безспорните лидери на социалистите, бяха добавени като необходимо откровение в послеслова на "Голгота", един политически роман, който не може да бъде отнесен към заядливите криминалета, нито към претенциите на някои да са последна дума за ставащото днес. Не е случайно съвпадението на заглавието "Голгота"с наслова на известния роман от Чингиз Айтматов.
С този роман Крум Немирников ни каза много: тук има и нещо от семейната сага, и от родителската дидактика, но всичко е поставено в една мащабна рамка - рамката на актуалната действителност, на ставащото днес и тук. В "Голгота" има и история, и география, и етнография. Романът е претъпкан с имена и факти - имена на хора живи, неизмислени, на хора, реално съществували или несъществуващи. Събитията и случките са също така живи и реални. По правилата на съвременната проза авторът сплита реално с измислено. В неразчленимо единство са неговите терзания и въпросите на обществото ни. Той не разделяше лични от обществени тревоги. В този роман той изплака душата си. И си отиде пречистен!