Събеседник
Неда Антонова: Историята на всеки народ осигурява неговия духовен имунитет!
Затова е важно тя да бъде разказвана, смята известната писателка, носителка на тазгодишната награда "Тодор Влайков"
/ брой: 157
По-рано тази година Неда Антонова бе удостоена с националната литературна награда "Тодор Влайков". Това е поредното признание за творчеството й като поет, писател, журналист, редактор, общественик. Книгите на авторката са 20 и всички са ярки, вълнуващи и запомнящи се. Сред тях са: тетралогията "Памет" (включваща "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен","Ангела", "Приют за щастливи"), трилогията: "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и сафари", трилогията за юноши: "Обичам те, вълк","Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", романът "Надали", повестта "Ирма, жената на българския Марс", пиесите "И слезе Господ на земята", "Гълъб за сърдечни пожелания", "Звезда от последна величина", "Асен - убиецът на Иванко". На голям интерес се радват романите й: "Царица Елеонора Българска", "Съвършената. Преподобна Стойна", "Първият след Бога"- за Васил Левски, "Неговата любима" - за Христо Ботев и Венета. Обичана от читателите си, Неда Антонова е високо ценена и зад границите на България. Творбите й са преведени на френски, руски,чешки, полски език. Тя е единствената жена - носителка на наградата "Златен меч" за най-добър разказ.
- Г-жо Антонова, честита нова награда! Продължавате възрожденската мисия на Тодор Влайков. Как оценихте възторзите на читателите си в будния средногорски край?
- Окуражаващо е човек да види, че младите българи имат желание да знаят историята на своя народ. Важното е тя да им бъде разказана.
- Как се зароди у Вас стремеж за извява с думи и образи?
- Думите винаги са били за мене онова укритие, каквото е пясъкът за щрауса. Укритие от прекалено човешкото, от бруталната истина, каквато представлява животът. Детството ми мина в първите следвоенни години. Нямахме играчки и детски забави. Бяхме деца и имахме нужда от магия, от паралелен свят, в който да съществуваме по други, по-красиви закони. И си го измисляхме. Така открих думите. Те и до днес са дом на душата ми.
- Започнали сте със стихове и преминавате към прозата. Защо проучвате войните на България и съдбините на големи личности?
- Животът се състои от отговори на ежедневни въпроси и въпроси за бъдещето. И понеже от дете ми е внушавано, че "онова, което е било, то е, което ще бъде", аз се пристрастих към четене на исторически съчинения. И вярвах - а и все още вярвам! - че историята на всеки народ осигурява неговия духовен имунитет и съдържа предвещание за неговото бъдеще.
- Какво бихте казали за българина и нашия национален характер?
- Българинът е храбър и жертвоготовен, но само когато е вдъхновен от велика кауза: извоюването на националната свобода, защита на Съединението, освобождаването на Македония... Всеки народ, както и всеки човек, показва своята същност в дни на изпитания. А в нашата история изпитания дал Бог.
- Романът Ви "Приют за щастливи" е за терора по времето на Цанков и за издевателствата на българи над българи. И днес всеки ден се срещаме с нещастия на хора с разстроена психика, чести са самоубийствата. Чакат ли днешните времена своите писатели?
- Всяко време ражда своите апологети и хулители! И там, където двете позиции се сблъскват, припламва искрата на истината. Всяко време ражда своите писатели. Друг е въпросът, дали писателите разбират своето време.
- Автор сте на исторически пиеси, поставяни на сцените у нас. Вашето отношение към театъра?
- Театърът е любимото ми изкуство! Убедена съм в неговата важна роля за духовната хармония на обществото.
- Защо виното присъства трайно в творбите Ви?
- Процесът на виноделието по нещо напомня творческия процес в литературата. Енологът-майстор изстисква от гроздето вино и писателят от битието изтръгва смисъла на човешкото съществуване. Без вино няма празник, няма празник без пожелания и благословии. А те са възгласите на душата, нейната поезия и нейните предсказания.
- Как беше пропуснат на пазара романът Ви "Надали" две години преди прехода, като в него са разкрити отрицателни явления и пагубни прояви на ръководители у нас?
- Годината беше 1987-а и цензурите може би вече са долавяли началото на края и ... са пуснали едрото сито. Така се е промушил и "Надали".
- Защо написахте роман за царица Елеонора Българска?
- В историята на трите български царства няма случай, когато отдясно на венценосеца да седи жена, отдала живота, здравето, времето и бижутата си в полза на народа и държавата, в която по силата на брачен контракт е принудена да живее. Велика жена, обичала безкористно и всеотдайно българския народ и наричана от световната преса "кронованият ангел на България"!
- С какво Левски е "първият след Бога"? Защо "Вашият" Иванчо Хаджипенчович е "различен"?
- Работата по "Първият след Бога - любовта и смъртта на Васил Левски" беше богато и сложно приключение на духа. Апостола не се нуждае нито от канонизация, нито от историческо снизхождение. Него народът го е избрал за най-великия българин! Да пренебрегнем твърдението, че Дякона е убиец, като великодушно махнем с ръка само защото такива били времената тогава, значи да благословим едно с нищо недоказано позорно петно върху лицето и паметта му. Левски е осъден на смърт в разрез с един от основните постулати на римското - а и основаното върху него уж модерно османско - законодателство: "Един свидетел не е свидетел". И предложението на следствената комисия за смъртната присъда е изградено върху показанията само на един неграмотен човечец, опозорил името и челядта си с твърдението, че е видял лично как Левски е убил момчето. Повече свидетели и показания няма. Съставен е протокол от разпита на Апостола, където, за разликата на останалите следствени протоколи, липсва подписа на парижкия възпитаник юриста Иванчо Хаджипенчович. Другите двама членове на комисията и представители на властта също не го подписват.
- С какво Ботев изпреварва времето си?
- С всичко! С идеите си, с жертвата в името на Отечеството и дори с личния си живот. Това, че той - образован за времето си млад мъж, красив, атрактивен, поет и журналист, любимец на умни и богати момичета, избира за своя спътница Венета Рашева - жена с потресаваща за онова време репутация: немлада, некрасива, небогата, разведена с дете и при това неграмотна... Да, тя е изборът на сърцето му, била е неговото либе, либе до живот, а и след живота... Не любов, а балада. Баладата на деветнадесетия български век.
- Обичате България и българите със слабостите и големите им дела. Според Вас "човек трябва да е капитан на кораба на живота си и последен трябва да напусне потъващия кораб". Какво искате да кажете на българите, които поотделно се спасяват и напускат Родината си?
- Естествено е, че всеки човек да иска да бъде щастлив, духовно и материално удовлетворен и да търси най-добрата възможност за реализация. Ако не я намери там, където е роден, прекрачва в други географски ширини... Печалното в случая е, че повечето млади хора, напускащи страната, го правят не в търсене на личностното си развитие, а в името на физическото си оцеляване. Убедена съм, че уважението, подкрепата и единодушният вот на народа ни ще спечели онази политическа сила, партия или идея, която съумее да върне на България българите.