Не се бута онова, което работи добре

Чл.-кор. Максим БОЖИНОВ

В съвременните условия българската селскостопанска наука е организирана в Селскостопанската академия, в Аграрния университет - Пловдив, в Тракийския университет - Стара Загора, и в Лесотехническия университет - София. Основните изследвания обаче се извършват в Селскостопанската академия. В нейния състав влизат 27 института и 22 опитни станции - последните, организирани в държавни земеделски стопанства на пълна самоиздръжка. В състава на академията работят (към 2009 г.) 687 учени (при 1333 през 1999 г.), в т.ч. 3 академици, 1 член-кореспондент, 33 професори и 25 доктори на науките, както и стотици доценти, асистенти, лаборанти, механизатори, животновъди и т.н.
Образувана през 1961 г. като Академия на селскостопанските науки, с председател Т. Черноколев, в състав от 59 института и опитни станции, ССА претърпя много реорганизации, често напълно безсмислени, задоволявайки прищевките и безумията на различни управляващи. Най-напред се започна с НУО (Научно-учебно обединение) и ЦНИРД, с които се направи опит да се съберат в едно академията и аграрните университети (НУО), а при второто институтите бяха разпръснати по различни обединения и попаднаха под некомпетентни ръководства. Скоро обаче се разбра, че НУО е неуправляем конгломерат с разнопосочни интереси, а ЦНИРД е неудачен експеримент и двете бяха закрити, а Селскостопанската академия, вече с председател Ц. Хинковски, бе възстановена.
С идването на власт на правителството на Иван Костов академията през 1999 г. пак беше закрита и вместо нея се изгради Национален център за аграрни науки (НЦАН) с председател акад. Ц. Цветков. НЦАН просъществува до 2008 г., когато беше закрит и Селскостопанската академия отново възстановена и сега работи в нормалния си вид.
За съжаление особено по време на управлението на Иван Костов кредитите за научните изследвания бяха драстично намалени. Стигна се дотам, че цели месеци учените и помощният персонал не получаваха заплати, да не говорим за средства за научни изследвания.
С възстановяването на академията и назначаването на Светла Бъчварова за неин председател положението бе значително подобрено, като бяха осигурени, на първо време, работни заплати, а след това - по линията на научни проекти, и значителни средства за научни изследвания. Сега академията работи по 142 проекта - целево финансирани от нея, 35 от фонд "Научни изследвания" към МОМН, 38 от други национални ведомства и организации, и много международни проекти. Според класацията на международния институт "Томпсън-Ройтер" по продуктивност, изразено в брой публикации, Селскостопанската академия се нарежда на 60-о място в света. Тук са създадени главните сортове културни растения и породи животни, усъвършенствани технологии за отглеждането им, методи за растителна защита и т.н. От институтите и станциите й се произвеждат елитните и суперелитни семена и племенни животни, които са основата на научно-техническия прогрес в земеделието.
Академията се води от компетентно ръководство в лицето на нейния председател проф. Бъчварова, от гл. научен секретар проф. Н. Вичев и Управителен съвет, в състава на който влизат изтъкнати учени и добри организатори.
Всичко това налага да се отстоява съществуването на Селскостопанската академия в сегашния й вид като ефективна организация на селскостопанската наука, спазвайки принципа "не се бута онова, което работи добре".
Най-голям проблем на академията са недостатъчните средства от националния бюджет за финансиране на науката. Трябва да се разбере от съвременните управляващи, че с 0,3% от БВП бюджетни средства за науката България не може да се развива като конкурентна страна на иновации в света. Крайно време е тези средства да се увеличат поне до 1% от БВП. Много важен проблем на научните институти и станции са кадрите. От тях и от оборудването им с нова техника и лаборатории зависи създаването на нови научни продукти, в т.ч. нови сортове и технологии, конкурентоспособни на международния пазар. За съжаление ниските заплати, особено на младите учени, правят научната работа непривлекателна за тях. Не е нормално да държиш изпит, да защитаваш дисертация и да се явяваш на конкурс, за да получиш заплата от 300 лв., когато частни фирми дават заплати за по-ниско квалифицирана работа от 700-800 и 1000 лв. Това е причината на конкурсите да не се явява никой или да се явяват хора, които не могат да си намерят другаде работа. Известно е, че от тройкаджии могат да станат само посредствени учени. Затова заплатите на учените трябва да се увеличат рязко и да достигнат поне тези от ВУЗ. За увеличаване на заплатите, както и за доставка на ново оборудване, трябва да се разреши част от печалбата на експерименталните бази и от продажбата на научни продукти да се определи за тази цел.
Световната практика показва, че конвенционалното земеделие съвсем не е изчерпало своите възможности, има търсене на продукти от биологично земеделие, а биотехнологичното се развива с бурни темпове. Така докато през 2003 г. в света са засети с ГМ-сортове 236 млн. дка, то през 2009 г. последните заемат вече 1,340 млн. дка. Във връзка с приетия у нас м.г. Закон за ГМО, с който фактически се прекратиха научните изследвания с ГМО, е необходимо да се направи предложение до Народното събрание за промяна в закона, като се разреши да се обособят карантинни полета от 5-10 дка към всеки институт, на които да продължат изследванията в тази област.
Необходимо е да се увеличи делът на есенно-зимните и по-сухоустойчивите култури, в т.ч. и на памука, който силно се субсидира от ЕС. Причината за работата в тази насока е глобалното затопляне на Земята и последващите от него промени в климата.
Напоследък отново се заговори къде да се прави науката. Дали в институтите или в университетите? Правилното е да се работи и на двете места - с уклон към фундаменталните изследвания в университетите и с фундаментален и научно-приложен характер в БАН и ССА - всички обвързани във функционална интеграция на договорна основа.