Антон Дончев - просветителят...
На Кръстовден е рождената дата на големия български писател. Честито!
/ брой: 210
...Антон Дончев обича един пример, зает от един от учениците на светите братя:
"Слушайте, какво е казал Свети Климент казва той: садете дъбове, макар че вие може да не минете под сянката им. Ще минат децата ви, ще минат внуците ви. На кой му се слушат такива приказки? Ние не можем да приказваме друго, защото ние го вярваме, че е така. Образование! Проблемът на образованието не е материален, той е духовен. Образованието прави хора, то не прави техници, не прави шлосери. Проблемът е в това, че развитието се измерва не с материален възход, а с развитие на личността."
После допълва:
"Никой не сади дъбове. Трагедията на интелектуалците в България е това, че те са длъжни да призовават не само "сей земеделецо", за да има България, а "садете дървета". Това е национална трагедия."
И като Вазов неуморно повтаря: "Сейте гори, господа!"
Антон е от ония, които садят дъбове.
От ония, за които можем да кажем, че имат принос за българската култура, но и за българската кауза и държава... Той все още няма изследовател-литературовед или културолог, който да обхване в подобаваща книга неговия епос. Веднъж го попитах дали познава житието на патрона си, свети Антоний. Оказа се, че е писал книга и за него!...
Роден е на Кръстовден, сякаш с предопределена от съдбата мисия. В същото време той е толкова земен и достъпен, както и колкото са, можем да кажем, първенците на нашите литература и култура.
Ние сме орел, рак и щука, казва той често; орлите се мислят за много нависоко и докато не виждат и не зачитат рака и щуката, няма да можем да помръднем...
Или:
"В обществото ни се появи една тенденция, която не знам докъде ще доведе - разделение на "ние" и "те". "Ние", които оправяме нещата, и "те", които са виновни за това и онова. Проблемът за възмездието е едно от най-добрите горива за обществения двигател, но той отделя страшно много отровни газове. Появят ли се думите омраза, ненавист, отмъщение, обществото трябва да е нащрек..."
...За Антон можем да кажем - той си носи кръста... Носи го цял живот и ще го носи, дай Боже, докрая... С всичките условности на тази метафора. Не бива да забравяме обаче, че той е поел и друг кръст - кръста на светото спасение, и не само защото е сред малкото вярващи - православен и религиозен по всичките правила и канони на нашата светоотеческа църква. Но и защото не се свени да назове Името Господне, и не казва: има н е щ о, когато трябва да изрече Името на Създателя!
Да бъдем просветители като просветителя!