Младостта на доброволките
Режисьорът Владимир Ангелов създаде документален филм за едно време, което не бива да се забравя
/ брой: 134
Доц. д-р Мария Йотова
Филмът на Владимир Ангелов със заглавие "Лудостта на морените" бе представен в Дома на киното на 6 май, за което ДУМА писа. В пълната му същност близо 100 минути вниманието на целия салон беше приковано към екрана. Бях много развълнувана от това, което виждах и от мислите, които едновременно връхлитаха у мeн. Защо забравихме времето у нас непосредствено след войната, подвига, идеализма на младото ни следвоенно поколение?! Филмът е посветен на 19-20-годишни тогава девойки, между които е била и майката на режисьора, които с кристален идеализъм заминават на фронта като доброволки. Някои от тях оставят костите си в полята на Сърбия и Унгария. Нима младото днешно поколение няма нужда от това да знае какви са били вълненията в младостта на техните баби и дядовци? Аз бях тогава на 16 години и завиждах на по-големите от мен с три-четири години, че могат да се запишат доброволци за фронта. Свидетелка бях на разочарованието на тези, които връщаха, защото напливът от младежи беше голям.
Нашата страна не беше в центъра на военните действия. Но ние бяхме едно измъчено поколение - гладно, обосяло и оголяло от реквизициите на продуктите, които произвеждаха нашите родители и от далаверите на тъй наречените тогава черноборсаджии, които богатееха на гърба на бедния народ. И затова посрещнахме края на войната с неописуем ентусиазъм.
Сега да се говори за това е табу. Защо?! Нима днешното бездуховно време, днешната младеж не се нуждаят от примера на тези, показани във филма, които бяха готови да жертват младостта и бъдещето си за България? Нуждае се и то как! Нека се прожектира този филм навсякъде в страната. Нека се чуят разказите на тези - в преклонна възраст - жени, участвали във войната. Нека се види борбата им с днешната бюрократична машина, докато извоюват една морена от Витоша, на която да се изпишат имената на загиналите във войната с фашизма момичета.
Днешната младеж се нуждае и от други документални филми - за ентусиазма на бригадирите, строили Хаинбоаз, язовира "Копринка", Димитровград и др. Аз бях от това щастливо поколение и се гордея до днес с този момент от живота си. И телевизията, и киното са длъжници на това време. Не бива да се забравя, че 9 септември 1944 г., както и да го наричат сега, изигра нелоша историческа роля. Разместени бяха социалните пластове. От средите на бедните, трудови слоеве на нашия народ, от средите на тези, които преживяха страшната и бедняшката участ на две предишни, безсмислени войни, отидоха да учат много достойни синове и дъщери. И станаха лекари, професори, академици, хора на изкуството. Това беше невъзможно да стане преди.
Ако има противници на този филм, те заслужават думи подобни на тези, казани от Паисий Хилендарски: "Защо се срамуваш от своята история, българино!"