Митничарят
/ брой: 32
Разказано от Велко Кънев
Имам професионално заболяване. В ушите ми звучат единствено аплаузи. Естествено, повече обичам ръкопляскането на сцената пред това на водоема.
Последния аплауз получих от екипа на предаването "НЛО". Позволих си да направя пародия на поемата "Септември" от Гео Милев. И се оказа, че всичко, което пише поетът, звучи с пълна сила и днес. Накрая ми ръкопляскаха. Не ми се беше случвало от времето, когато се снимах във филми. Ласкаело ме е много.
На риболов са ми ръкопляскали на река Искър. Ловихме костур преди няколко години, през зимата. По-точно ловях само аз. В началото ми се радваха. Аз продължавах да вадя една след друга рибите, а приятелите ми не хващаха нищо.
По едно време единият не издържа и се провикна:
- Ей, Велко, стига бе, мама му стара! Ти си като някакъв митничар. Запрял си там и не пускаш рибата да дойде насам. Сопри се малко. Хвърли тая въдица да тръгне рибата насам.
- Брей, ти пък изкара тия митничари страшни бранители на нашите блага - учудих се аз.