Темата днес
Костадин Бояджиев: Проблемът е внушението, че има полова неопределеност
Трябва да съхраним това, което са ни оставили нашите деди, казва експертът, член на инициативния комитет срещу въвеждането на джендър идеологията в българската образователна система
/ брой: 92
Костадин Бояджиев е част от инициативния комитет на БСП срещу разпространениетоджендър идеологията в българските училища. Той е експерт по програми и проекти в частния спортен сектор. Педагог по образование, той е специалист и по компютърна мултимедия. Хобито му са бойните изкуства. Семеен е с 6 деца.
- Господин Бояджиев, какви са най-големите опасности пред защитата на българското семейство?
- Ние като народ имаме своите културни разбирания за семейството. България многократно е попадала под ударите на световния политически водовъртеж, досега обаче никоя политическа система не е посягала по радикален начин на разбирания ни за семейните ценности. От години се наблюдава поетапното налагане на т.нар. прозападен модел. У нас в семейството е приет патриархалният модел, в който бащата и майката имат основна роля в отглеждането и възпитаването на децата. Налагането на новия западен нео-либерален модел започна с разкъсването на връзката родител - дете. Премина през разрушаване на патриархалния модел, като десетилетия се обясняваше, че между мъжете и жените няма разлики, като всеки може пълноценно да замени другия.
Наскоро обаче същия този неолиберален елит прекрачи Рубикон, като наложи всички страни от ЕС да приемат Истанбулската конвенция без възражения. Това е пряко посегателство върху нашите деца. Под предлога за защита на жените и децата от насилие, ни се вкарва, като с Троянски кон, цялостно нова обществена концепция, базирана на нови разбирания за странна полова принадлежност. Тя изцяло би променила възприятието и статута на българското семейство. Самото семейство е заплашено от изчезване във вида му, в който ни е съхранил в столетията. От нас зависи да го съхраним.
- Доколко е нужен референдум по въпроса?
- Трябва да се произнесе народът. Ако оставим решението в ръцете на политиците, то със сигурност тази политика ще бъде наложена, като в замяна ще получим еврофондове, сделка за самолети, или друго в зависимост от моментната политическа конюнктура. Без референдум, можем да кажем, че решението вече е взето. Към ден днешен в България понятия, като: център за интердисциплинарни изследвания на ролята на пола, или консултативен орган за интегрирането на половете в училищата, принципи на джендър майнстрийминг и много други са непознати, но за Германия това е нормално. Целта на самите промени е да се приеме транссексуалността и интертранссексуалното, още на ниво училищно обучение.
- Истанбулската конвенция е приета вече от ЕП. Колко опасно е тя за нас?
- Самата конвенция привидно засяга основно проблемите, касаещи насилието над жени и деца, като предлага радикални мерки, които се нуждаят от обществено обсъждане, но като цяло работят в полза защита на жертвата от насилие. Което е добро и полезно, нека го приемем. Но заедно с доброто, трябва да приемем и неща, противоречащи на здравия разум.
Сега единствената възможност е тя да не бъде приета в цялост, ако има ясно изразено обществено несъгласие. Това е целта и на самия референдум.
- Забелязва се нахлуването на транссексуални спортисти в женските спортове?
- Това е ясен пример за това, какво ни очаква, ако поемем по този път. Тези хора пишат една много грозна страница в историята на спорта. Пример за това е Лиа Томас, посредствен състезател по плуване при момчетата в САЩ, трансджендър, който се състезава при девойките и постига рекорди. Той е получил хормоналното израстване, присъщо на мъжете, и това поставя дамите в крайно неравностойно положение.
- Какво може да попречи на това?
- В много аспекти тук не можем да говорим за развитие. В България силовия женски спорт е добре развит и това си личи по спортните успехи. Имаме изключително силни състезателки в борбата, карате, бокс, джудо. Ако приемем джендър философията, то всички тези успехи вероятно ще станат минало. В бокса, борбата, карате и най-вече в киокушин всяка среща над ниво детска възраст между момче и момиче, може да доведе до тежки травми, и дори до фатален изход. В пубертета разликата между момчетата и момичета е огромна. В бокса, въпреки протекторите, нещата стоят по сходен начин. В борбата също има редица специфики на анатомията, даващи огромно преимущество на мъжете. Къде виждат равенство в това привържениците на джендър теорията? Да допуснеш подобна практика в силовия спорт е равносилно на планирано убийство.
- Психически ли е този проблем всъщност?
- Не изключвам подобна възможност. Във всеки случай психологическата ни нагласа или моментно психологическо състояние не променят биологичната ни обусловеност. Тъй както, ако човек се възприема за птица, то крила няма да му поникнат, нито ако се възприема за риба, ще получи хриле, то също така мъжът възприемащ се като жена, няма получи спецификата на женското тяло, нито жената - на мъжкото. Има два пола: мъжки и женски, които са биологично обусловени.
- Не трябва ли този проблем да бъде изкоренен от семейството още?
- Семейното възпитание има основна роля в мирогледа на едно дете. Поколения наред са доказали, че българинът възпитава здрави и силни деца, които на свой ред продължават рода ни. Тук е големият проблем с внушението, че съществува полова неопределеност. Засега такъв проблем в България няма. Ако обаче на децата се внуши, че нормалното състояние на нещата е, че съществуват 90 пола, то тогава наистина ще възникне неопределеност. Важно е подобна идеология да не достигне до мозъците на нашите деца.
- Днес е Денят на българския спорт на 17 май. Голям е проблемът със спортуващите. Защото се получава така?
- При спортуващите за здраве, отклонение от нормалните сексуални предпочитания не се забелязва. За съжаление обаче при активните спортисти такъв проблем има, и той е основно при дамите. За да постигне успех, състезателят ежедневно се подлага на високи физически и умствени натоварвания, постоянно трябва да се съревновава, както с останалите, така и със себе си, а връзките с партньорите, с които спортува са изключително силни. Така казано всеки поел този път на развитие е принуден да развие мъжките качества, включително и дамите. Ако момичетата не получат нужната им подкрепа от семейството и обществото, те я търсят на последното останало място, а именно в партньорите, с които тренират.
- Защо най-много се говори и шуми за спорт именно около тази дата?
- Защото в останалото време не се говори достатъчно. Спортът е едно от малкото неща, които в последните десетилетия носят гордост и радост на нацията ни. Спортът е емблема на всяка държава, успехите се асоциират с качеството на хората, съставляващи нацията. Една малка България продължава да ражда и създава спортисти, които са в челните места на световния спорт. Погледнато исторически във всеки момент можем да намерим атлети, родени по нашите земи, които постигат изключителни резултати, на най-високо световно равнище.
- Трябва ли според вас да има повече инициативи от общините по места или пък от училищата?
- Редица общини за своите местни празници организират маратон, народни борби и т.н. като пари това не струва почти нищо, но за самите спортисти всяко подобно мероприятие значи много. Истината е, че до самите спортисти не стига почти нищо. Основната част от парите, които уж са предназначени за спорт на местно ниво, се усвояват през обществени поръчки за строителство и ремонт. Строителството на спортни съоръжения е важно, но да строиш стадиони и зали за милиони в села, докато елитните спортисти се чудят, как да си платят сметките, не е проява на добра национална политика.
Инициативите в училищата обхващат различен аспект от спорта. Към момента най-голям проблем при спортните училища е липсата на ресурс за адекватно поддържане на спортните съоръжения. В
----------
Страниците подготви
екип на "ДУМА"